За една грешка при членуването

Кристияна СИМЕОНОВА*

От българската граматика знаем, че в зависимост от службата си в изречението думите от мъжки род единствено число могат да се членуват с пълен член -ът или -ят или с кратък член, съответно -а или -я. Правилото е, че имената, образувани с наставките -ар и -яр, се членуват с членните форми -ят за пълен член и -я за кратък („Официалния правописен речник на българския език“ 2012, с. 21).Например: железничар ‒ железничарят, железничаря; вестникар ‒ вестникарят, вестникаря; секретар ‒ секретарят, секретаря; юбиляр ‒ юбилярят, юбиляря и др.Също така правилото гласи, че съществителните имена, завършващи на -ар и -яр, при които тези завършеци не са наставки, се членуват с членните форми -ът за пълен член и -а за кратък. Например: календар ‒ календарът, календара; коментар ‒ коментарът, коментара; олтар ‒ олтарът, олтара; формуляр ‒ формулярът, формуляра; резервоар ‒ резервоарът, резервоара; светофар ‒ светофарът, светофара; пазар ‒ пазарът, пазара и др. Често допускана грешка в писмената практика на публицистични и научнопопулярни текстове е двете групи съществителни да се смесват при членуването и да се появяват членувани форми, които противоречат на правилото.Например: *Вратарът на домакините нямаше вина за допуснатия гол; *Олтарят на църквата е богато украсен; *Юбилярът лично поздрави всеки свой гост и др.За да избегнем тази грешка, трябва да познаваме структурата на думите и да правим справки в „Официалния правописен речник на българския език“ (2012, с. 21).

*Д-р Кристияна Симеонова е главен асистент в Института за български език „Проф. ЛюбомирАндрейчин“ при Българската академия на науките.