За думите комит, комита, комитет

Елка МИРЧЕВА*

Чуждоезиковите заемки понякога извървяват сложен път. В основата на три различни думи в българския език: комит, комита, комитет, стои една и съща изходна латинска – comes ‘спътник, последовател’. Тя навлиза в нашия език няколко пъти в различни епохи и с различно посредничество.В гръцкия език comes е наследство от институционалното развитие на Римската империя. Комисите са длъжностни лица, прикрепени към стратега, който управлява голяма област. В старобългарския език са запазени заемките от гръцки комис и комит с подобно значение, но само комит функционира и като титла в държавното устройство на Първото българско царство. Това е висок пост, който съчетава военни и административни функции в управлението на определена област. Безспорно най-известен в историята ни е комит Никола, бащата на цар Самуил, властвал над югозападните български земи през втората половина на X в.По време на османското владичество наследената от латински дума навлиза за втори път с френскопосредничество – comité е заета в турски език като komita със значение ‘тайна организация, таен комитет’, а от него преминава в нашия език. Така се появява комита ‘участник в българското революционно движение, въстаник, бунтовник’. Както се вижда, в български език думата променя значението си, като извървява път от ‘организация’ към ‘член на организация’.Засиленото западноевропейско влияние през Възраждането отново проправя път на comes към българския език. Този път думата е заета чрез руската дума комитѐт от френското comité. Така в нашия език трайно се установява комитет ‘орган от избрани или назначени лица за ръководене на държавна или обществена дейност’.Историята на тези заемки ни разкрива връзките на българите с различни народи през вековете и ни учи защо да разграничаваме комит от комита.

*Д-р Елка Мирчева e професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.