Проф. Стоян Денчев – председател на Общото събрание на Университета по библиотекознание и информационни технологии, пред в. „Аз-буки“: Човешкият фактор е стратегически „инструмент“ за прогреса на информационното общество

Интервюто взе Надя Кантарева

- УниБИТ е едно от държавните висши училища, включени в новата научна програма „Сигурност и отбрана“ на МОН. Осигурено е и финансирането ѝ. С какви функции, проф. Денчев, конкретно допринася Университетът за фундаментални и приложни научни изследвания в областта на сигурността и отбраната.– В изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030 г. през октомври 2021 г. с Решение на Министерския съвет е приета Национална научна програма „Сигурност и отбрана“. Тя е подкрепена от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.Програмата е с насоченост към фундаменталните научни изследвания в областта на сигурността и отбраната. Университетът по библиотекознание и информационни технологии, както и останалите бенефициенти по Програмата, ще работим за изпълнението на основната ѝ цел, а именно – повишаване на националния научен капацитет в областта на сигурността и отбраната, повишаване количеството на публикациите, създаване на съвременни модели за управление и функциониране, развитие на активни взаимоотношения между научните организации и държавните висши училища в страната. Ще бъдат привлечени и партньорски научни мрежи от чужбина.Не на последно място, тя предвижда да създаде прототипи на инструменти и среда за по-сигурна виртуална комуникация и да подобри взаимодействието между научноизследователските и развойните звена и бизнеса и да даде възможност за съвместни обучения на докторанти, да привлича участници от други научни звена, с което ще се отвори секторът за отбрана и сигурност за докторантури по изцяло нови, интердисциплинарни теми.Може да звучи нескромно, но не искам да бягам от истината, като кажа, че основният двигател за реализирането на тази национална програма беше и продължава да бъде Университетът по библиотекознание и информационни технологии. Убеден съм, че към тази констатация ще се присъединят всички останали участници в Програмата.

– По Програмата, а и не само, държавата стимулира участието на образователните и научните организации в европейски изследователски мрежи и проекти. В това отношение УниБИТ има добър опит. Бихте ли го споделили?– УниБИТ наистина има богат опит, който се потвърждава от традиционните устойчиви връзки, които имаме с редица европейски и световни образователни и научни институции. Може би това се дължи на факта, че отчитаме човешкия фактор като незаобиколим и стратегически „инструмент“ за осигуряване напредъка и прогреса на съвременното информационно общес-твото. Дори за миг да се пренесем в метавселената на Зукърбърг, ние сме категорични, че homo sapiens е основният двигател в релацията човек – машина. Като се осланяме на факта, че секторите, които се базират на знанието и интелектуалния труд, се превръщат във все по-търсени и ценени показатели, ориентираме нашите партньорства най-вече към използване на иновативните технологии при междуинституционалния обмен, особено по програмите „Еразъм“. И без да претендираме за изключителност, държа да отбележа, че Университетът по библиотекознание и информационни технологии е едно от първите висши училища в Република България, което методично и систематично поставя редица обществено значими проблеми в кръга на своите приоритети, свързани с нашия опит.

– Висшите училища да развиват традиционните си професионални направления – това е тенденцията напоследък. За Университета какво означава?– Безспорно между теорията и практиката съществува тясна връзка, която в УниБИТ сме възприели като естествена основа за развитие на младите хора в нашата страна. Но в същия момент, няма как да отречем и факта, че на теория могат да бъдат направени много и различни предположения за дадено явление, докато в реалния живот и практиката такива възможности не съществуват. Там условията винаги са уникални и неповторими. Затова в УниБИТ приемаме, че не е достатъчно само да се очертае теоретичната рамка на изучаваното явление.В тази връзка „умните“ (smart) университети приемат безпрекословно философската парадигма на известния американски философ и изследовател на образователните процеси Джон Дюи (John Dewey) „Учене чрез правене“ (Learning by doing). Като доказателство за успешното ѝ прилагане може да послужи цялата обновителна философия на нашето висше училище.

– ЗВО определя важна роля на Общото събрание на едно висше училище. И наистина, тази роля е такава в академичната структура на УниБИТ. Как бихте обяснили законовия регламент?– Общото събрание е един от органите за управление на висшите училища в Република България, който решава стратегическивъпроси и задачи, свързани с дейността им. Напоследък се правят опити за структурни и функционални промени на тези университетски управленски органи, но според мен такъв тип промени не се базират на опит, а на конюнктура.Като учен и преподавател, аз съм имал възможност да наблюдавам и да участвам в работата на редица университети със световна известност и това ми дава самочувствието да твърдя, че общите събрания на университетите – тези не само професионални, но и колегиални общности, представляват демократичната поанта на всяка уважаваща себе си автономна академична институция.

– Член сте на редица чуждестранни научни и образователни институции. Смятате ли, че е важно да заимстваме от стандартите им в управлението на висшето образование? По-конкретно? – Едно от основните предизвикателства, пред които е изправено съвременното общество днес, е запазването и съхраняването на образованието в условията на динамично променящата се обществена среда.А образованието е една от най-висшите ценности във всяко общество. Върху неговото развитие силно въздействие оказват всички промени от икономически, социален, демографски и политически аспект. В тези условия целта на образователните институции трябва да бъде насочена към създаване на благоприятна среда и оптимални условия, в които да се развиват способностите на обучаемите, да се изграждат уменията им за креативност и разрешаване на различни проблеми. А аз вярвам, че всичко изброено по-горе може да бъде постигнато не чрез заимстване на стандарти и технологии, а чрез осъзнато и търсено сътрудничество между образователните институции. Бих искал да поставя именно тук един въпрос, който смятам, че трябва да има голяма тежест в нашата образователна система – няма нужда да откриваме „топлата вода“, просто трябва да се върнем към доказаните в практиката български образователни традиции. Аз съм свидетел на факта как преди повече от 35 години специалисти в сферата на образованието от ФРГ и САЩ се възхищаваха от успехите на българското образование.