За словотворчеството в езика ни

Георги МИТРИНОВ*

Във втората част на хумористичното стихотворение „Баланиади“ на Христо Смирненски също се откриват примери, с които авторът осмива опитите на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да заменя думи от домашен, български произход с други, по-редки:Себеспомням лунни нощи,себеспомням всеки ден.Устодопреници ощенощем мир не дават мен.Сърцесладките минутикат зърна на нижел скъп,сетне ядовете люти,сетне душетровна скръб...Гърбосложен на кревата,аз жадувам твоя стани в унесница благатастих въртя à la Balan.Прави впечатление двукратната употреба на глагол себеспомням. С какъв глагол бихме могли да го заменим? Може би със спомням си. Нека помислим обаче дали е нужна употребата на глагол себеспомням в съвременния български книжовен език. А значението на думата устодопреници вероятно е ‛целувки’. Но в старобългарския език се открива глагол öэловати със значения ‛поздравявам, приветствам’ и ‛целувам’. Тогава нужно ли е да се заменя думата целувка със сложното съществително устодопреница?А какво е значението на думата нижел? В български говори от Странджа е разпространена думата нижница със значение ‛наниз от монети, украшение’, но облик нижел не се среща в българската диалектна територия. Думата нижел може да се замени с наниз, която е от същия корен, но е по-позната. Интерес представляват сложните прилагателни сърцесладки и душетровна. Макар и ясни по значение, те звучат много изкуствено. Лесно бихме могли да ги заменим със синонимни изрази, използвани в съвременния български книжовен език – сладки за сърцето, отровна за душата. Важно да се борим срещу навлизането на ненужни чуждици в езика ни, но не е нужно да се заменят думи от домашен, български произход с други, по-сложни.