Късноантичното наследство по българските земи грейна със зашеметяващи артефакти

Официална церемония по откриването на Епископската базилика от IV век в Пловдив се състоя в Международния ден за опазване паметниците на културата на ЮНЕСКО. На церемонията присъстваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, посланикът на САЩ Херо Мустафа, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев.Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска базилика, открита в страната. Вероятната ѝ датировка е от края на IV или началото на V век – само няколко десетилетия след легализирането на християнството в Римската империя. Първият разкрит слой мозайки датира именно от този период. Вторият слой е положен през V век. Освен двата слоя мозайки е запазен огромен каменен надпис от III век, разкриващ важни подробности от предхристиянската история на града.Всичко започва през 80-те години на XX век. Тогава при изкопни работи са разкрити останките на Базиликата. Но поради липса на средства пълното разкриване, реставрация и изграждане на посетителския център се случва едва сега – четири десетилетия по-късно. Още през януари 2018 г. обаче Базиликата и римското мозаечно наследство на Филипопол са включени в Индикативния списък за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.Не се знае кога във Филипопол се е появила християнска общност. Според някои предположения това се случва още през I в., по времето на епископ св. ап. Ерм.Сигурното е, че към края на III в. филипополската християнска общност е значителна. По време на антихристиянските гонения на император Диоклециан 37 филипополски християни били убити заради вярата си. Вероятно това се случва през 304 г. Паметта им се почита и днес от Българската православна църква.Филипопол става център на епископия, а впоследствие и на митрополия. Религиозните търсения и спорове, характерни за епохата, не подминават града. Тук било популярно арианството, според което Бог Син е по-нисш от Бог Отец. Когато през 342 – 343 г. църковният събор в Сердика (днес София) осъжда арианството като ерес, арианите си правят контрасъбор във Филипопол.Броени години след Миланския едикт във Филипопол започва строителство на богати църкви за растящия брой вярващи. Епископската базилика е най-красивата от тях.Днес този изключителен паметник е достояние благодарение и на безброй доброволци.„Днес е ден за благодарност към всички, които помогнаха и работиха Базиликата да стане част от съвременния Пловдив. Откриваме забележителен културен паметник, който несъмнено ще се превърне в нов притегателен център на града ни“, заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров.