Наученото на младини е за цял живот

Стар латински постулат е: „Каквото не научиш в младостта си, няма да го знаеш и в зряла възраст“. Главният герой на този разказ е активен млад човек, който не се уморява да работи и помага. Юриета Иванова е ученичка в XII клас на СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен. Председател е на Градския ученически парламент и е част от екипа на Общинския младежки съвет.Юри е активен млад човек с интереси в областта на хуманитарните науки и изкуството. Позитивна, отговорна и винаги готова да помогне, тя участва в множество доброволчески инициативи и благотворителни каузи. Резултатите от тях я мотивират и я правят щастлива, въпреки че желанието за промяна я лишава от сън, среща с приятел, от време, което да прекара със семейството си. „Кинолентата“ на постигнатите успехи превръща ежедневието в добре режисиран филм, в който всеки следващ кадър отразява стъпка към още по-добро.„Всички имаме по 24 часа на денонощие, въпросът е в това как ще ги разпределим. Не казвам, че е лесно, но гарантирам, че си струва! А предполагам, че е трудно да бъдеш пасивен. Аз поне не мога да бездействам“ с усмивка споделя Юри. Казва, че да ръководиш Градския ученически парламент, е много отговорно и никак не е лесно, но както тя, така и всички членове работят с желание и любов. Едно от основните предизвикателства пред нея е винаги да бъде в час с новостите, защото динамиката на промените засяга всеки един. Често да бъдеш съвременен, се оказва трудно дори и за млад човек.„Целта на организацията е да обхване интересите на колкото се може повече младежи чрез различни и уникални само по себе си каузи. Най-честите области, в които работим, са: изкуство, екология, борба с вандализма, личностно развитие. Събитието ни „Игрите на града“ мотивира младите хора от Шумен да научат повече за родното си място чрез игра викторина. Направихме едно различно по себе си образователно чудо, в което участниците бяха предизвикани да се борят за знания. Организирахме среща с младата поетеса Валентина Йоргова. Това вдъхнови десетки да се обърнат към поезията и да я приемат за своя, а предизвикателството „Алюзии – места и думи“, част от програмата AbleMentor, доказа, чежеланието за творчество е заложено у всекиго от нас,разказва дванадесетокласничката от известното в града хуманитарно училище.Съвсем скоро предстои да реализират още един проект, обединяващ различните видове изкуства. Всичко това не би могло да се случи без подкрепата на общинската администрация. „Една от най-важните предпоставки за развитието на дадена младежка структура е именно подкрепата от местната власт. Ако нямаме опората, тогава работата на структурата няма да е разгърната в цялост. В нашия град диалогът на младежите и властта е на изключително ниво и никога не сме били лишени от подкрепа, съвет, разбиране. Благодарни сме, защото това е правилният път да станем личности. Някой ден и ние ще заемем местата на тези, които ни управляват, а няма нищо по-полезно от добрия пример. Ние го имаме! – категорична е Юри и допълва: – Вярвам, че младежките организации са основата на успешното развитие, защото там младите хора получават опит и се подготвят за предизвикателствата, с които животът ги среща след време. А те пред младежите в Шумен са същите като пред нашите връстници в цялата страна. В днешно време младите хора имат желание за развитие, но не вярват в него. Смятат, че идеята, която имат, не е възможна за реализация, и се отказват. А не трябва!“Към настоящия момент членовете на ГУП не се събират заради противоепидемичните мерки. Учениците се обучават в електронна среда и Юриета не предвижда срещи до края на календарната година. Това всъщност ще освободи част от времето , тъй като ученето от вкъщи изисква повече ангажираност.„Положителните черти на този процес надделяват над отрицателните. Учебните часове, проведени онлайн, не се различават по нищо от тези в училище. Учителите ни са същите, подходът им е същият, учебниците ни са пред нас, тетрадките и химикалките – също. Аз бих определила ученето от вкъщи като вдъхновяващо и творческо начинание. Проектите ни са повече, мотивирани сме да търсим информация от различни и разнообразни източници. Смело мога да кажа, че това, което забелязвам, е един уникален прогрес. Дори учениците, които наблюдаваха облаците през прозореца в учебните часове, се включват активно в обучението в електронна среда.Лично за мен преходът от присъствено в дистанционно обучение беше лесен, тъй като в моето училище използваме технологиите и сме „калени“ да реагираме в такива ситуации. Въпреки това горещо се надявам скоро да се върнем в училище, както и към обичайния си начин на живот, защото личният контакт е незаменим въпреки предимствата, които ни предоставя техниката.“