Резултати от случващото се в системата

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 г. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет – София, се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет – София, е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. Сред тях са и висши училища, които водят обучение само в едно професионално направление, например УАСГ, НАТФИЗ, Националната музикална академия и т.н. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.

Натрупаната информация от 10-те години на съществуване на Рейтинговата система позволява да се обобщят резултатите от случващото се в системата на българското висше образование и как тя се развива. За първи път тази година системата е представена и в контекста на COVID кризата, и по-конкретно подготовката на кадри в нашите висши училища за сектор „Здравеопазване“.Четири са очертаващите се основни и трайни тенденции в развитието на висшето ни образование. Първата е свързана с оптимизиране на системата от гледна точка на разпределението на студентите по професионални направления. Към момента по-голям дял студенти се обучават в професионални направления с по-добра реализация на пазара натруда и обратно – намаляване на броя на студентите в направленията, чиито дипломи не носят такава реализация. Изводът – структурата на българското висше образование се доближава във все по-голяма степен до нуждите на българското общество и икономика. Подготвят се повече лекари, повече специалисти в сферата на здравеопазването, повече учители, повече специалисти в сектор „Сигурност и отбрана“, повече инженери. Увеличава се и броят на студентите в професионалните направления, свързани с кулутурата и изкуствата, отколкото преди 5 – 6 години.И обратно – в българските висши училища се подготвят много по-малко икономисти, юристи, политолози, специалисти по администрация и управление. В контекста на епидемичната обстановка подготовката на специалисти по здравни грижи е особено важна. През последните7 години, въпреки чувствителното намаляване броя на студентите у нас – над 18%, студентите в направление „Медицина“ са се увеличили над 2 пъти. В сравнение с 2013 г. увеличението е със 108%. Ако през 2013 г. са се подготвяли около 6000 студенти по медицина, в момента броят им е близо12 500. Причините са две – повече чуждестранни студенти (56% от студентите са чужденци), с близо 14% се е увеличил и броят на българските студенти.Подобни са процесите и в други професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването – стоматология, фармация, здравни грижи (медицински сестри, акушерки, лаборанти). В сравенние с 2013 г.броят на студентите в професионално направление „Здравни грижи“ се е увеличил с 37%.Подобни са процесите и в направленията, подготвящи кадри за сектор образование. Увеличението на броя на студентите спрямо 2013 г.е с 42%. Така професионалното направление т.г. вече е второ по масовост, измествайки „Администрация и управление“ (по традиция второто след най-масовото – „Икономика“). Само този пример е достатъчно доказателство за това, че държавните политики от последните години за осигуряване на мотивирани учители за системата на училищното образование работят.Ръст на броя на студентите има и в професионалните направления „Национална сигурност“ и „Военно дело“ – над 40%. Това не е случайно. Реализацията на тези специалисти е над средната за страната. Увеличение има и в професионалните направления, свързани с изкуствата – с 35% е увеличението на броя на студентите в направление „Театрално и филмово изкуство“.Според авторите на Рейтинговата система за увеличение броя на студентите говорим най-вече в сектори, в които държавата е основен работодател.

Увеличението на броя на студентите е още по-впечатляващо на фона на голямото намаление на броя на студентите въобще. Но ръст има и в инженерните професионални направления, особено в секторите „Информационни и комуникационни технологии“, „Комуникационна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Транспорт, корабоплаване и авиация“, машиностроене, енергетика, където невинаги държавата е работодател.Много са и направленията, в които броят на студентите спада. Ако е в рамките на 20%, това трябва да се приеме като нещо нормално и дължащо се най-вече на демографски причини. Но има направления, в които спадът е с над 40%, дори с над 50%, включително двете доскоро най-масови професионални направления – „Икономика“ (с 41%) и „Админстрация и управление“ (с 45%). В случая обаче този спад е съпроводен с две положителни тенденции – колкото по-малко студенти се обучават в тях, толкова по-добра е реализацията на подготвените специалисти(в двете направления делът на релиаризиращите се на позиции за висше образование нараства от 36% през 2013 г. на 41% през 2020 г.). Наблюдава се и друга положителна тенденция – по-голяма концентрация на студенти в тези висши училища, които предлагат по-качествено обучение, а оттам и по-добра реализация на пазара на труда. Ако в топ три на университетите в направление „Икономика“ през 2013 г. са се обучавали 29% от студентите в това направление, то сега говорим за 42%. В последните години сме свидетели на увеличаване броя на студентите във висши училища, които предлагат по-високо качество на обучение, а оттам и по-добра реализация на пазара на труда.В контекста на това е и втората тенденция, на която сме свидетели през последното десетилетие, а именно по-добрата реализация на завършилите. Към 2020 г. приносът към осигурителната система на висшистите се увеличава от 76% през 2015 г. на 81% през 2020 г.Увеличават се и доходите им. Осигурителният доход в сравнение с 2015 г. се увеличава средно с 58%, като най-бързо растат доходите на завършилите „Металургия“, „Математика“, „Информатика и компютърни науки“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“.В топ 10 на направленията, в които като процент най-бързо растат доходите, са още и двете педагогически професионални направления. С най-висок облагаем доход традиционно са завършилите „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Поучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и др.Най-чувствителният показател за промените си остава безработицата. През тази година в сравнение с миналата безработицата сред висшистите се увеличава едва с около 0,5% и достига 2,8%. Данните са от месец февруари, преди въвеждане на извънредното положение.Третата важна тенденция е двойното увеличаване (Web of Science) за последните 5 години на броя и качеството на научните публикации в международно разпознаваеми издания в сравнение с предходния петгодишен период – 17 600 (2015 – 2019 г.) при 8567 (2010 – 2014 г.).Софийският университет „Св. Климент Охридски“, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да бъдат най-разпознаваемите български висши училища в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.Четвъртата основна тенденция е увеличаване дела на чуждестранните студенти – от около 4% през 2013 г. до близо 8% през т. г. (За сравнение между 7 и 8% е делът им в страни като Швеция, Финландия, Словакия, Португалия. В Гърция и в Полша този дял е под 4%, в САЩ под 6%, в Германия – 13%, в Чехия – 15%.) Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%). За държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие този дял е средно около 6%.