Нов програмен период с нова програма

В последните дни на октомври новата програма „Образование“ за периода 2021 – 2027 г. официално бе изпратена за втори кръг на неформално съгласуване от службите на Европейската комисия. Това съобщава на сайта си Изпълнителната агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Програмата е разработена в периода от 29 октомври 2019 г. до 19 октомври 2020 г. в рамките на Тематична работна група. В нея влизат представители на социално-икономическите и институционалните партньори под председателството на заместник-министъра на образованието и науката Карина Ангелиева, представител на водещото ведомство – Министерство на образованието и науката, и секретариат – Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“, управляващ орган на Програмата.

Програма „Образование“ е на обща стойност 751 270 000 евро европейско финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ+). До одобрение от Европейската комисия ресурсът е индикативен. Средствата са с близо 400 млн. евро европейско финансиране повече от средствата за образование в настоящата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020.Програма „Образование 2021 – 2027 г.“ насочва подкрепата към всички образователни етапи и е структурирана в 4 приоритета.Приоритет 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“ е на обща индикативна стойност 211 937 800 евро. Насочен е към разширяване на механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Друга задача на приоритет 1 е подпомагане на общата и допълнителната подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищното образование. Тук са включени и превенцията и предотвратяването на тормоза и намаляването на агресията в училищата; ограмотяване на възрастни; подкрепа за образователна интеграция на маргинализирани и уязвими групи, в т.ч. ромите, чрез дейности за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и против дискриминацията, преодоляване на демографски, социални и културни бариери, достъп на уязвими групи до висше образование и утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт.Новият фокус са ранното детско развитие и грижите в ранна детска възраст посредством целенасочени дейности към предучилищното образование. Предвидените дейности по този приоритет ще надградят добрите практики през настоящия програмен период за увеличаване на обхвата в образователната система, подобряване на достъпа до училищно образование, осигуряване на проходимост между образователните институции и намаляване процента на отпадащите от училище, постигнати чрез процедури „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене („Твоят час“) – фаза 1“, „Подкрепа за успех“ и „Активно приобщаване в системата на пред-училищното образование“.Приоритет 2 „Модернизация и качество на образованието“ е на обща индикативна  стойност 204 629 600 евро. Насочен е към модернизиране на учебните програми и съдържание чрез въвеждане на компетентностния модел, дигитална трансформация на училищното образование, подкрепа за талантливи деца и ученици с изявени дарби и подкрепа за иновативни учебни програми, иновативни класни стаи и иновативни образователни институции. Чрез Приоритет 2 ще се надгради проектът „Образование за утрешния ден“, чиято задача е да отвори образованието и образователните институции към цифровите технологии чрез внедряването на нови решения за по-добро персонализирано обучение. То ще позволи на учителите да търсят и прилагат по-точни и ефективни подходи към всеки отделен ученик с цел повишаване на мотивацията, включително чрез насърчаване на самостоятелното обучение и самооценка, дори извън класната стая.Приоритет 3 „Връзка на образованието с пазара на труда“ на обща индикативна стойност 314 252 600 евро. Насочен е към мерките в подкрепа на професионалното и висшето образование, засилване на връзките между тях, с науката и с динамичните нужди на пазара на труда. Приоритетът ще подкрепи дейности в полза на професионалното образование и обучение; създаване на центрове за високи постижения в ПОО; развитие на дуалната система на обучение; въвеждане на дуално образование във висшите училища; професионално ориентиране на студентите чрез практики; обновяване и модернизация на учебни програми в приоритетни професионални направления, в партньорство с работодателите, в съответствие с нуждите на пазара на труда и чрез въвеждане на компетентностния модел и развитие на Т-образни, творчески и универсални умения; дигитална промяна във висшите училища, както и продължаващото обучение на академичния състав във висшите училища и обучение на изследователите. В този приоритет е предвиден специален фокус за въвеждането на по-високи стандарти на образование във висшите училища, улесняване на прехода от образование към заетост, изграждане на качествени специалисти и включване на студентите и преподавателите в научна и изследователска  работа.Приоритет 4 „Техническа помощ“ на обща индикативна стойност 20 450 000 евро. Той ще подкрепи административния капацитет на управляващия орган и процеса на планиране, управление, изпълнение, наблюдение, контрол и оценката на Програмата, подобряване административния капацитет на бенефициентите и потенциалните бенефициенти, обезпечаване функционирането на Комитета за наблюдение на Програмата и публичността на Програмата.

Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката:

На дневен ред е модернизацията на висшите училища

Програма „Образование 2021 – 2027 г.“ е наследник на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ще се управлява от ИА „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бюджетът Ӝ е много по-голям от този в предходния програмен период, което потвърждава амбицията на Европейския съюз за качествено и приобщаващо образование и подобряване на уменията за пазара на труда. Добрата новина е, че планираме повече инвестиции за продължаване на реформата в университетите, и по-специално модернизиране на учебните програми, на работата в мрежи и повишаване на интернационализацията и ролята на висшите училища за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика. Истината е, че в този програмен период имахме паралелно да решаваме много предизвикателства и не успяхме да обърнем в началото по-специално внимание на тази реформа.С новия програмен период и предвидените инвестиции ще можем да модернизираме висшите училища, да подкрепим участието им в мрежи, да засилим научните изследвания и участието на младите хора в тях. Затова важен акцент е повишаване качеството и адекватността на докторантските и магистърските програми – като важна стъпка към подготовката на нова генерация изследователи и иноватори. Акцент е и обучението на кадри за пазара на труда.В новия програмен период говорим и за увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Къде е тяхното място? С решение на МС и след много консултации с всички заинтересовани страни стигнахме до извода, за който многократно получавахме сигнали от ЕК и нашите партньори в Европейското изследователско пространство, а именно, че напредваме бавно по отношение на изграждането на единна екосистема на научни изследвания, иновации, високи технологии.Трябва да признаем, че се къса връзката между трансфера на резултати към индустрията, на комерсиализацията им и реално превръщането на знанието в добавена стойност за българската икономика. Към момента все още политиките и финансирането на отделни дейности, важни за науката и иновациите, върви по-скоро институционално, отколкото от гледна точка създаване на верига на стойността. Диалогът следва да е за изграждане на пълноценно публично-частно партньорство, изграждане на мост между Академията и индустрията за инвестиции във високотехнологични кадри и произвеждане на качествени изследвания. А не както сега – коя научна област е по-важна или да разпокъсваме и малкото средства на фундаментални и приложни изследвания.Затова бе взето решение да се създаде самостоятелен орган под шапката на МС със задача специално отношение към научните изследвания и иновациите. За повишаване на качеството, видимостта, резултативността и интернационализацията на научноизследователската и иновационната среда в България. Става дума за новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която ще управлява и безвъзмездни средства от ЕС за програмата „Научни изследвания, иновации, дигитализация за икономическа трансформация“ в новия програмен период 2021 – 2027 г.Това е изключително смела програма, която ще инвестира във високи технологии и в приложенията им в цялата съвкупност – от научни изследвания, иновации и дигитализация на всички процеси.Ще припомня, че в „Плана за възстановяване и устойчивост на България“, представен преди дни от вицепремиера Томислав Дончев, са заложени над 400 млн. лв.за изследвания и иновации. Към научните изследвания и създаването на критична маса трябва да продължим и редица мерки, които стартирахме през националния бюджет, особено тези, насочени към реформи в научноизследователските организации и повишаване свързаността им в ЕС и в глобален план, като „Петър Берон“, ВИХРЕН, „Европейски научни мрежи“ – инструмент, с който се финансират български проекти, участвали в конкурсите „Туининг“ на РП „Хоризонт 2020“.Програмата „Научни изследвания, иновации, дигитализация за икономическа трансформация“ е така организирана, че процедурите са изключително прозрачни. С проекти, финансирани от нея, ще кандидатстват учени, иноватори, малки и средни предприятия, които се занимават с високи технологии и иновации.Двете агенции ще работят в много тясно сътрудничество. А нашата основна задача до края на годината е да направим онази фина настройка, така необходима за спойката между образование, наука, изследвания и иновации в полза на икономиката и обществото.