Наученият урок

Татяна ДИКОВА

Науката и образованието са фактор за просперитета на всяка държава. Това „изрекоха“ на глас преди 7 години авторите на новата за тогава Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Мнозина подходиха към нея с недоверие, недоверие дори в капацитета на управляващия орган. Нищо че се учехме в крачка, оказа се, че добре сме си научили урока как се правят и защитават проекти, как се управляват целеви средства по вече утвърдената ОП „Развитие на човешките ресурси“.Днес се приближаваме към финала и към отговора на въпроса – вложените в ОПНОИР над милиард лева (европейско и национално финансиране) постигнаха ли основните цели на Програмата.Времето за равносметка още не е дошло, но дойде първото признание, че можем да управляваме програми за образование. В новия програмен период, стъпвайки на натрупан опит и изграден админис-тративен капацитет, ще има още повече средства за сектор образование. Програма „Образование“ – наследник на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ , е с прогнозен бюджет 751 270 000 евро, или с близо 400 млн. евро повече от парите в сегашния програмен период. А целите, които ще гоним, са още по-амбициозни – приобщаващо образование, модернизация и качество на сектора, връзките с пазара на труда със специален акцент върху модернизацията на българските висши училища. Последното е особено важно, ако искаме все по-често и все повече от тях да виждаме в международните университетски мрежи, като неделима част от световната изследователска инфраструктура, сред топуниверситетите в света, и най-вече като двигател на едно преуспяващо общество.