Магията „Минута е много“

Книгата „Лилия Райчева. Биобиблиография“, съставена от доц. д-р Милена Миланова, на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ бе представена в навечерието на новата академична година. Издадена е с подкрепата на проект от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

По-голямата част от живота ми е свързана с Алма матер – първо, като студентка, а после – като преподавател“, казва проф. Лилия Райчева – дългогодишен преподавател в катедра „Радио и телевизия“ към Журналистическия факултет на Софийския университет, както и в редица други български и чуждестранни университети. Ментор и вдъхновител на много млади колеги и създател на легендарното телевизионно състезание „Минута е много“.Връщам проф. Райчева в „заредената с един особен дух 1968-а година“. Годината, в която напуска класната стая на Пловдивската английска гимназия, за да заеме своето място сред двадесетте момичета и момчета, приети във възстановената същата 1968-а година специалност „Журналистика“, тогава към едноименната катедра на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Лилия Райчева е и сред седмината, които се дипломират в първия за България профил „Телевизия“. Днес, почти 50 години по-късно, броят на завършилите този профил вече надвишава 1500 души.След първата си среща с телевизията иска да избяга от страх и притеснение. Убедена е, че няма да може да се справи със сложната специфика на работа и непознатата телевизионна терминология. Но в крайна сметка, повече от половин век пътят на Лилия Райчева минава изцяло под знака на тази медия. Започва работа в отдел „Информация“ на телевизията още като студентка. Но бързо разбира, че колкото и добре да се справя с редактирането и подреждането на новинарските емисии, има нещо друго, което я влече истински. Насочва се към отдел „Развлекателни предавания“ и попада в редакция „Телевизионни състезания“.След успешна защита на докторска дисертация в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ Лилия Райчева се връща в България и приема поканата на проф. Михаил Минков да стане един от новите преподаватели в катедра „Телевизия и радио“. Така се осъществява успешна симбиоза между преподаването и работата в телевизията, поставила началото на емблематичното телевизионно състезание „Минута е много“. Нейни студенти са първите „участници“ в бъдещата телевизионна игра. Докато те тренират на терен и надграждат своите умения пред камера, Лилия Райчева реално вижда как ще изглежда бъдещото състезание.А „Минута е много“ е, меко казано, иновативно за началото на 80-те години на миналия век. Райчева премахва журито, което оценява уменията на играчите, както е било в съществуващите до момента телевизионни игри. Въпросите са точни, ясни и коректно формулирани от екип консултанти – специалисти в най-различни области. Друг повратен момент е „третият кръг“, който включва само въпроси, зададени от „негово величество – Зрителя“. Всички въпроси към участниците задава друга емблема на „Минута е много“ – актьорът Петър Вучков. Първото излъчване на новата телевизионна игра е от студия „Младост“ на22 февруари 1980 г. Планирало се излъчването само на пет броя от предаването, но поради големия зрителски интерес то остава на екран дълги години. Стотният брой на „Минута е много“, който е трябвало да бъде последен, е излъчен на 25 декември 1987 година. Но и това не е краят. На 3 април 1992 г., по покана на ръководството на БНТ, „Минута е много“ се завръща в ефир и на следващата година печели наградата на БНТ за най-добро телевизионно състезание. Остава в ефир до 31 декември 2011 г.Проф. Райчева споделя формулата на дългогодишния му успех: „Каквото и да е предаването, то се прави за публиката. Състезанието се подготвяше от цял екип. Разбира се, лицето на този екип е водещият или водещите, но те далеч не са гръбнакът на един такъв продукт. Освен от екипа състезанието се правеше и от участниците в него.А колкото до третия кръг, той пък изцяло беше на зрителите, което, смея да твърдя, беше и най-съществената част от магията на „Минута е много“. Държа да отбележа, че състезателите бяха много интелигентни и знаещи хора, но най-важното е, че бяха безсребърници. А и самото състезание никога не е предлагало някакви огромни печалби и целта не беше да бъде еднодневка“, коментира проф. Райчева.А дали днес не липсва „Минута е много“ в телевизионния ефир и в морето от лъскави и силно комерсиални риалити предавания?„Макар и да има пренасищане на програми в сферата на забавното, трябва да се отбележи, че Националната телевизия наскоро стартира нов проект, който залага основно на познавателното“, казва проф. Райчева. Тя споделя, че „Минута е много“ не е забравено и често получава предложения за връщане на състезанието в ефир.„Но реално всички искат да вземат марката „Минута е много“, която съм регистрирала вече, както и репликите на човечето – „Няма време“, „Грешка“… Но въпросът не е само до марката. По-важното е да се съобразим с фактите, че зрителите ще очакват развитие на продук-та. Ако състезанието някой ден се върне на екран, то задължително трябва да е направило голям скок нагоре. В него трябва да има повече интерактивност, атрактивен награден фонд, както и други промени, отговарящи на съвременните изисквания на зрителите. Така че при проявен интерес и предоставена финансова, техническа и творческа възможност от страна на телевизията е напълно възможно „Минута е много“ да заживее отново в телевизионния ефир в един по-различен формат.“А почитателите на предаването имат възможността да се потопят в неговата атмосфера чрез книгата на Лилия Райчева „Магията „Минута е много“. Изданието съдържа 4040 въпроса и отговора от различни области на познанието.