Европейският Левиатан

Проектът „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ е финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) в най-високата категория „Синергия“ за 2019 г., която е за малки екипи от висококвалифицирани изследователи. При нея се изисква задължително кандидатстване от страна на международен екип, както и висока квалификация и доказан научен принос – минимум 10 години, за всеки един от членовете му. Наименованието на проекта отразява усилията на държавите да водят социални политики и да повишават благосъстоянието на обществото.

 

Историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината, е основната цел на Проекта. Изследвани ще бъдат национални специфики в области като здравеопазването, здравното осигуряване, които се развиват в рамките на национални държави с различно законодателство. Акцентът ще бъде поставян върху взаимовръзките между Изтока и Запада, върху обмена на знания, хора, технологии. Ще се изследва до какво е довело изграждането на Желязната завеса: как са се променяли определенията за „общото благо“; как са се развивали медицинските и обществените морално-етични норми.Това са част от общите въпроси в Проекта, които ще се изследват на европейско, регионално и на микрониво. Доц. Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките е един от четиримата водещи изследователи. Останалите трима са Фолкeр Хес (професор, директор на Института за история на медицината и медицинската етика към „Шарите“ – Берлин); Юдит Шандор (професор към Факултета за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет – Будапеща/Виена), Улф Шмит (професор по нова и най-нова история към Университет Кент, от началото на септември т.г. – към Университет Хамбург).Учените се надяват чрез исторически анализ на комплексните и преплетените развития да се засили диалогът за общата европейска, а и световна история. Нещо много важно предвид несигурността, в която живеят съвременните общества.„Медицинските изследвания, овладяването на епидемичните заболявания, развитието на медицинските технологии са съществени елементи от социалистическия проект на „алтернативна модерност“, които се разгръщат в диалог или в противовес със западната либерална модерност – подчертава доц. Касабова. – Затова разкриването на взаимозависимостите в контекста на този диалог е основна цел на Проекта.“В момента екипите, които включват хора с различни специалности, все още са в процес на формиране. Българският екип е най-многобройният – поради по-ниските национални ставки отпуснатата за екипа сума от 2 млн. евро позволява да се наемат повече експерти.„Надяваме се с обединени екипни усилия да постигнем добри резултати и разбира се, да ги публикуваме; да разширим научните мрежи, да повишим международната „видимост“ на българската наука в областта на хуманитаристиката, както и „видимостта“ на европейските проекти в България – коментира доц. д-р Анелия Касабова. – Идеята ни е да разглеждаме Европа като едно цяло, а не както досега основният акцент да се поставя върху разделенията – икономически, идеологически и икономически. Тях ги има, те са и съществени, и ще се отчитат. Но трябва да се търси и взаимната свързаност. Медицината и здравеопазването дават добра перспектива за това. Надяваме се нашите изследвания да засилят усещането ни за обща история, а това е основа за формиране на солидарно мислене в един свят, в който се засилват противопоставянията. Европа често си приписва една изключителност, а тя е част от света. По време на Студената война е интересно да се проследи например сътрудничеството на т.нар. Втори свят, социалистическия, с т.нар. Трети свят.“Иновативен подход в Проекта е преплитането на изследователските перспективи – екипът свързва учени с различни научни профили (история, медицина, право, социология, етнология/антропология). Т.нар. работни пакети с условните наименования „Тяло“, „Репродукция“, „Риск“, „Утопия“ ще обединяват усилията на екипите от четирите институции. Това, което е включено във всички работни пакети, са репродуктивните политики, като разбирането за тях е разширено – освен в тесния смисъл на думата, като политика, насочена към възпроизводството на населението, са включени и политиките по отношение на инвалидност, неработоспособност, към възрастните хора.„Преплетени са и изследователските перспективи – предвижда се всеки екип да извършва изследователска работа в други държави – подчертава доц. Касабова. – Западен поглед, погледът на западноевропейски и северноамерикански учени върху останалия свят, е изследователска перспектива, която има дълбоки традиции. Изтокът гледа Запада (по метафоричното заглавие на Уенди Брайсуел) е сравнително нов подход, все още рядко се търси професионалният поглед на изследователи от „останалия свят“, вкл. източноевропейци, върху западноевропейски и северноамерикански реалности. Надяваме се Проектът да покаже ползотворността от равностоен обмен на перспективи.“

 

Ваксините са обединявали учените в Европа

„Независимо от разликите помежду им националните държави са били заинтересовани от здраво население и това ги обединява на практика. Имало е сътрудничество, трансфер на технологии в тази област, теми, които са сравнително слабо изследвани – казва доц. Анелия Касабова. – Имало е съревнование между държавите за намаляване на детската смъртност например, която е била много висока докъм края на 50-те години на миналия век. Изследвала съм домовете „Майка и дете“ в България през социалистическия период. Идеологията на коренно различния (прогресивен, революционен) характер на новия строй обуславя представянето на „държавната закрила на майчинството и детството“ и на цялата социална политика като достижение единствено на народнодемократичната власт, не се представят (или се представят едностранчиво) усилията и постиженията от предходните десетилетия. Дали сега обаче не се повтаря същото спрямо периода на държавен социализъм? През 50-те – 60-те години се увеличава мрежата от лечебно-профилактични заведения за бременни и малки деца – акушеро-гинекологични болници и социално-правни кабинети към тях, женски консултации, домове „Майка и дете“; коренни са промените в законите спрямо извънбрачната раждаемост. Медикализирането на социалните грижи за малките деца е насочено през 50-те години към намаляване на високата пре- и неонатална смъртност. Доразвиват се заложените от предходния период рационални норми и правила на хранене, хигиена; въвеждат се измерители като количество и качество храна, ръст и тегло на децата и т.н. Борбата с рахита се води чрез витаминотерапия, кварцови облъчвания, масажи. През 50-те години се въвеждат задължителни имунизации срещу болести като туберкулоза (БЦЖ), вариола, дифтерит и коклюш, полиомиелит. Тези развития вървят успоредно в социалистическите и капиталистическите държави, имало е не само познаване, но и обмен на медицински знания, въпреки че антагонистичното противопоставяне е оказвало своето влияние.Конкретен пример – ваксината срещу полиомиелит. Алберт Сабин (американски учен от полско-руско-еврейски произход) развива живата перорална ваксина, като работи съвместно със съветски, източноевропейски и кубински вирусолози. Масовото производство на живата полиомиелитна ваксина на Сабин се организира от съветския учен Михаил Чумаков, масовите изпитания на експерименталната ваксина се провеждат в СССР и ваксината се включва като задължителна имунизация в социалистически страни с централизирано управление. След това производството Ӝ се лицензира и в западноевропейски държави и в САЩ. Тази ваксина се прилага и днес. Едно от малкото до момента конкретни изследвания е това на Дора Варга – унгарска изследователка, работеща в Ексетърския университет, която през 2018 г.публикува книга Polio Across the Iron Curtain, в която разкрива ролята на социалистическите идеи и здравни институции в борбата срещу изключително тежките епидемии от детски паралич. Съвместно с другите екипи ще изследваме създаването, изпитанията, прилагането на ваксини не само в медицински план, а в социален, културен, политически контекст.Целта ни е да задълбочим изследванията на взаимозависимостта между „Изтока“ и „Запада“ по зададените теми въз основа на повече конкретни примери. След политическата промяна разбираемо акцентът бе върху това, което се премълчаваше и скриваше от идеологията в годините на социализма – тоталитарния характер на държавата, нейния репресивен апарат. Това безспорно бе и е важно. Но дали след падането на Берлинската стена не изградихме нови стени в мисленето, не възпроизведохме ли мислене, което основателно критикуваме в анализите на социалистическия период – антагонистичното мислене. Целта ни в проекта не е да обърнем „махалото обратно“ – идеализация и скриване на същностни различия и проблеми. Целта ни е проектът да допринесе за балансиран диалог за близкото минало с цялата му противоречивост и комплексност. За нас това е основа за развиване на стабилна идентичност и за общо бъдеще.“