Могат ли гените да се шегуват

Тази година юбилейното, десето издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе на26 и 27 септември в „София Тех Парк“. Под мотото „Отдалечени, но по-близо“ на едно място ще се съберат български и чуждестранни учени, за да отговорят на много любопитни въпроси, сред които могат ли гените да се „шегуват“, има ли начин да остаряваме по-бавно, кои са митовете и кои са истините в храненето, какви са предизвикателствата пред изкуствения интелект, какво е общото между физиката и музиката.София за поредна година е столица на науката с близо 80 инициативи на теми от бъдещето на медицината, генната редакция, стареенето и биологичните рискове, през големите катаклизми в Космоса, замръзналите луни и гигантските скокове, които са необходими, за да се превърнем в бипланетарни същества, до природния газ, климатичните промени и връзката между наука и изкуство. Във Фестивала ще участват учени от България, Испания, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Полша, САЩ, Сърбия и Унгария. Сред тях има водещи учени, млади изследователи и финалисти от конкурса FameLab от България и други страни.И тази година фестивалната програма хвърля светлина върху значими научни годишнини – 100 години от рождението на Розалинд Франклин, Рей Бредбъри и Айзък Азимов, 90 години от откриването на планетата Плутон и 30 години от изстрелването на телескопа „Хъбъл“.Изложби ще разкрият богатството на Вселената – от градивните частици в тяхната свързана форма до изображенията, направени с „Хъбъл“. Малки и големи ще могат да се докоснат до микросвета, авиационните технологии, антарктическите открития, програмирането и да наблюдават интерактивни научни занимания и демонстрации на открито.Програмата за ученици тази година също ще се проведе, макар и онлайн, благодарение на партньорството между Британския съвет, МОН и Столична община. Хиляди ученици заедно със своите преподаватели ще имат възможността да участват в забавни събития и практически работилници. Училищната програма от 28 септември до 2 октомври е напълно безплатна. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география.Министерството на образованието и науката работи съвместно с Microsoft.В първия ден на Фестивала д-р Йордан Стефанов ще разкаже замитовете и истините за храненето, за това дали микровълновите печки са опасни, защо зеленчуците на пазара са безвкусни и как да различим опасните и погрешните диети.Какво се случва и какво предстои в областта на генната терапия, ще разберем в онлайн събитието „Игра на гени“, което ще се излъчва на живо и в страницата на Фестивала в социалните мрежи. Международно признатите специалисти в областта на генетичните и геномните изследвания проф. Алексей Савов – началник на Националната генетична лаборатория и член на Академичния съвет на МУ – София, и проф. Радка Кънева – изпълнителен мениджър на Центъра по молекулна медицина в МУ – София, и ръководител на българския хъб на Европейската научна инфраструктура за биобанкиране, ще представят едно от най-големите научни постижения на нашето време.За новите технологии за установяване и проследяване на деменцията, преди тя да започне да нанася разрушителен ефект, ще разказва д-р Иван Койчев – лекар специалист по невропсихиатрия в Университетската болница „Джон Радклиф“ в Оксфорд.Инженерът Лила Асталош – победител в конкурса за комуникация на науката FameLab Унгария през2019 г., ще говори за новите медицински джаджи и ще даде отговор на въпроса дали те могат да бъдат разглеждани като панацея, или са по-скоро сензация.Първият ден на Фестивала ще продължи и с темата за развиващите се технологии и бъдещето, което те ни вещаят. За възможностите да живеем по-дълго, и за молекулярни нюанси на стареенето ще разкаже молекулярният биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология – БАН.В рамките на Софийския фестивал на науката ще бъдат отбелязани и 40 години от ражданетона първия български персонален компютър.Лекторът Антон Оруш ще говори за най-новите постижения в сферата на изкуствения интелект и роботиката. А за предизвикателствата, с които дори най-сложните алгоритми и мощни компютри не могат да се справят, думата ще бъде дадена на д-р инж. Светлин Пенков.Посетителите на Фестивала могат да проследят прехода на лазерните нанотехнологии от научна фантастика към научна действителност заедно с проф. д-р Венцислав Вълев – преподавател по физика в Университета в Бат, Обединеното кралство, и изследовател в Британското кралско научно дружество.За необичайната връзка между физиката и музиката ще стане ясно от научния експеримент на д-р Стефан Николов от ПУ „Паисий Хилендарски“ и музикантите от „Керана и космонавтите“.Астрономът и редактор на научното сп. „Химия. Природните науки в образованието“ на Национално издателство „Аз-буки“ Никола Каравасилев ни отвежда на вълнуващо пътешествие към големите катаклизми в Космоса и ни разказва за бурните процеси – от сблъсъци между астероиди до сливания на неутронни звезди и как те влияят на човека.Пътешествието в Космоса продължава с д-р Кристофър Райли, който ще говори за необходимите гигантски скокове, за да се превърнат хората в бипланетарни същества.Неделната програма на Фестивала включва среща с едно от емблематичните лица на Би Би Си –изключителния гастронавт Стефан Гейтс и неговото невероятно детско шоу.Той е подготвил главозамайващо пътешествие за най-малките посетители през човешкото тяло и законите на физиката.Вторият ден от Фестивала предлага и други забавни събития за бъдещи учени. В научната работилница на „Академия Сметало“ най-малките посетители ще се върнат назад във времето и ще се запознаят с древно-гръцките цифри. Научното шоу на образователна инициатива „Университет за деца“ ще им разкрие как в почти всичко има наука.А детската работилница на „Гьоте институт“ – София, ще ги научи как да превърнат стара памучна фланелка в торба за многократна употреба.Разкрития за тайните космически лъчи, които подобно на космически дъжд безспирно се изсипват върху нас, ще бъдат представени от д-р Тияна Проданович – преподавател в Природо-математическия факултет на Университета в Нови Сад. Тя е победител в сръбския финал на конкурса за комуникация на науката FameLab през 2008 г. и заема призовото второ място на международния финал в Челтнъм, Обединено кралство.Темата за митовете и заблудите в диетите и храненето ще присъства и през втория ден на Фестивала с инж. Ивайла Сопотенска – експерт по храните, докторант в УХТ – Пловдив, и финалист в конкурса за комуникация на науката FameLab. Тя ще разнищи объркващия свят на диетите.„Защо да имаме надежда за бъдещето“ ще разберем от българката Жасмина Георговска, която през последните 10 години работи в Института „Джейн Гудол“ в Обединеното кралство. Тя ще разкаже за вдъхновяващата история на д-р Джейн Гудол – от първите ѝ години в Африка до днес, за ролята на жените в науката, образованието, младите хора и на личния ангажимент на всеки.За бъдещето на медицината посетителите ще могат да научат от д-р Ваньо Везиров, а д-р Евелина Шелска-Бадурек ще докаже, че всеки може да пее.За света какъвто е и какъв би могъл да бъде, за „Редактиране на съдбата“ и шанса да коригираме генетичните промени, които могат да предизвикат заболяване, ще говори д-р Петър Ефтимов – преподавател по ембриология и биология на развитието в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, ветеринарен лекар и молекулярен биолог.Други трима от най-добрите научни комуникатори у нас, финалисти в конкурса за комуникация на науката FameLab – доц. д-р Аспарух Камбуров (МГУ „Св. Иван Рилски“), гл. ас. д-р Димитър Желев (СУ „Св. Климент Охридски“) и Наско Стаменов (НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“), не само ще разкажат, но и ще покажат всичко за природния газ на достъпен и разбираем език.С взривяващи експерименти и демонстрации на живо химикът Златина Димитрова и ветеринарят д-р Тома Щилиянов ще открехнат тайните как се прави кино – от начините за създаване на специални ефекти през грима и изкуствената кръв до мегаексплозиите.А за тези, които искат да тестват знанията си по генетика, организаторите са подготвили „Научен круиз: Генетика и още нещо“. Отборите могат да се включат онлайн и да докажат знанията си както от училище, така и от часовете, прекарани в гледане на научна фантастика.

Фестивалът на науката и тази година предлага изложби, научна книжарница и много щандове с експерименти и демонстрации, където науката може да бъде видяна в действие. Към зоните „Откривател“, „Наука“, „Големият взрив“ и „Изложби “ тази година се присъединява и зона „Радиосигнали“, където клубът на радиолюбителите от Neterra LZ1KRN показва интерактивни радиоработилници. Всички изложбени зони на Фестивала са със свободен достъп. Повечето от събитията са безплатни, а входът за останалите е на цена от 5 лева. Софийският фестивал на науката се организира от Британския съвет под патронажа на Министерството на образованието и науката в партньорство със Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2020 г.