Детето и устройството

електронните устройства, и да ги насочим към полезни занимания с тях
Анелия ВрачеваПо материали от чуждия печат
Напоследък ежедневието на родителите в условията на пандемията от коронавирус е доста напрегнато. Мнозина работят от дома, където е по-трудно да се концентрират. Умората понякога надделява и на човек му се иска да ангажира вниманието на детето си с нещо, за да може спокойно да довърши задачите си. Това е нормално, защото ресурсите на психиката са ограничени. Родителят има право да остане насаме със себе си, в тишина.И най-лесният начин да го постигне, е да връчи в ръцете на малкия човек електронно устройство.Но тогава възникват опасения и терзания дали постъпва правилно, като „хвърля детето си в лапите на технологиите“. За да бъдат избегнати, е нужна последователност. Трябва да бъдат обозначени ясни правила – и за себе си, и за детето. Например – да погледа анимационни филми или да поиграе на компютъра, да кажем, един час. И този час не бива да бъде нарушаван и от двете страни. Ако не бъдат установени такива граници, родителят рискува да се сблъска с по-нататъшни опити за „още 5 минути“ и истерии в отговор на всяко „не“ от негова страна.Друга ситуация: искаме детето да усвои английски език, да може да чете от ранна възраст. Затова още преди да бъде захранено с твърда храна, започват да му се предлагат най-различни „развиващи“ игри. Не трябва да се забравя обаче, че съществуват определени норми на развитие за различните възрасти, които не са формулирани случайно. Ако очакваме детето на 1 – 2 годинки да решава кръстословици и да знае три езика, вместо да се занимаваме с развитие на фината му моторика и да му позволим активно да изучава околната среда, ще претоварим психиката му. А това заплашва със сериозни проблеми в бъдеще. И въпреки че живеем в епоха, когато животът се движи с бясно ускорение, не бива да го ускоряваме още повече за детето си. Просто трябва да му дадем време.По-късно, на 3 – 4-годишна възраст то ще започне да се отделя от родителите си и да се научи да се занимава самó. Важно е да се поддържа тази игра, да се поощрява изследователският му интерес. Тогава не го заплашва никаква зависимост от електронни устройства.В тийнейджърска възраст устройствата са за общуване. На родителите може и да им е неприятно, но фактът си е факт: днес голяма част от взаимодействието между хората е онлайн. И тук обаче е необходима граница: ако навикът за лично общуване не страда, ако детето има приятели както в Мрежата, така и извън нея, това е нормално. Но ако контактите му се ограничават единствено с интернет, безсмислено е да се забранява каквото и да било, а трябва да се направи консултация с психолог. Защото причините за изолирането в дигиталния свят може да са най-различни: от преследване в училище до неувереност в себе си.Как да определим, че устройството започва да вреди на детето. Много просто – когато малкият човек не може да се заеме с нищо друго. Когато тъгува и се разстройства след „раздялата“ с анимационния филм или играта, това е нормално. Но когато не може да превключи на никаква друга дейност, вече е сигнал. Колкото по-рано бъдат очертани границите и въведени правила за ползване на устройс-твата, толкова по-лесно ще бъде на детето да се самоограничава и когато порасне.Живеем в реалност, когато проб-лемите понякога се крият много по-дълбоко, отколкото изглежда. Става дума за такива явления като онлайн булинг (тормоз), тероризъм, порнография и т.н. Трябва да знаем как да защитим детето, как да му създадем навици за безопасност при работа в Мрежата.Какво е важно още да се направи?Примирете се. Огромна част от нашия живот е свързана с интернет и не бива да подценяваме този факт. Не започвайте война с детето си, защото тази битка е предварително загубена. Никакви забрани няма да сработят. Въпреки всичко то ще направи това, което сте му забранили, с тази разлика, че вие няма да разберете за това.Постарайте се да извлечете полза. Намерете увлекателни лекции по история, по литература, свалете програма за рисуване, монтаж, курсове за усвояване на езици и т.н. Използвайте ги, за да насочите неусетно интереса на своето дете в градивна посока, така че неизбежното пребиваване онлайн да му е от полза.