Само силният признава: „Имам нужда от помощ“

По какво се различават тревогата и тревожността.

Анелия ВрачеваПо материалиот чуждия печат

Всеки ден човек се сблъсква със ситуации, които предизвикват тревога. При някои това е бързо преминаващо емоционално състояние. При други става дума за постоянна и ярко изразена черта на характера. В този случай тревожността лишава човека от колорита на живота, пречи му да се радва, да усеща хармония, да е спокоен и уверен.Що е тревожност и как да се борим с нея. Според психолозите тревожността е емоционално състояние, свързано с очакване и предчувствие за неприятни преживявания или опасност. А тревогата, която най-често е с кратковременен характер, е свойствена на всички хора в трудни житейски ситуации – например преди изпит или смяна на обстановката, на училището. Когато ситуацията премине,и тревогата си отива. Ако обаче тревогата се проявява постоянно и се настанява трайно у човека, тя става устойчива черта от характера – наричаме я тревожност.При всеки човек проявленията на това състояние са различни. Във физически аспект може се характеризира с учестено сърцебиене, сухота в устата, „буца“ в гърлото, гадене, световъртеж и т.н.Психологическите прояви са страхове (преди полет или изпит), неувереност, угнетеност.Обикновено тревожността се поражда от обстоятелствата, които ни заобикалят. При децата корените се крият най-често в семейството. При това причината не е в самото възпитание, а в емоционалните прояви на родителите. Климатът в семейството е от изключително значение. Възпитанието също налага своя отпечатък, но не така явно. Често, когато родителите прекалено силно опекунстват детето си, у него може да се появи неувереност в себе си, която, от своя страна, да породи страхове, постоянно чувство за тревога, прерастващо в черта на характера му. Или например родителите възпитават детето си с определени амбиции. Това също налага отпечатък върху него. Ако малкият човек чувства, че не подхожда на критериите, поставени от родителите му, може да възникне тревожност.При децата всичко идва от семейството. В този случай помощ-та на родителите и психолога е задължителна. Възрастните също невинаги успяват да се справят. Единият вариант е да се проследи ситуацията, с която се свързва тревожността, да се анализира и да се работи в това направление. Могат да се опитат общопризнатите и общодостъпни методи за борба с това състояние: йога, медитация, аутотренинг. Другият вариант е да се обърнат към специалист. Особено в случая с децата. Ако например тийнейджър се стеснява да потърси помощ от родителите си или от специалист, може да се обърне към приятели и възрастни, на които има доверие.Не трябва да забравяме, че никога не е срамно да кажеш „Имам нужда от помощ“. Обратното, това говори за вътрешната сила на човека. Това може да каже само силен човек, слабият – не.