Обсъжда се Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г.

Утвърждаване на компетентностния подход, дигитализация и интердисциплинарен подход в преподаването, засилено практически ориентирано обучение на студентите, въвеждане на хибридни дисциплини и динамични учебни планове и програми и възможност за 3-годишно обучение на бакалаври, активизиране на научните дейности в българските висши училища, регламентиране на обособяването им като изследователски, образователни и професионални и ускореното им включване в европейски университетски мрежи. Това са някои от основните акценти в публикувания за обществено обсъждане проект на Стратегия за развитие на висшето образование у нас за периода 2021 – 2030 г. В него са отчетени и препоръките на Европейската комисия за развитието му.В проектодокумента се прави преглед на постигнатото в периода 2014 – 2020 г. Посочват се външните и вътрешните за сферата на висшето образование предизвикателства.В подробно приложение са представени 10 конкретни цели, както и дейностите и мерките за постигането им в периода до 2030 г., включително и законови промени, национални програми, Рейтинговата система, ОПНОИР, Оперативна програма за наука и образование 2021 – 2027 г., програма „Хоризонт Европа“и „Еразъм+“, Националната карта на висшето образование, изменения в системата за оценяване на НАОА, в системите за атестация и в правилниците на висшите училища, както и в учебните планове и програми.

В цел„Подобряване на структурата и ефикасността на вис-шето образование“са посочени три основни действия. Относно „Дефиниране на изследователски, образователни и професионални висши училища с ясно очертана специфика“ е отбелязано, че основен критерий за това ще бъдат научните изследвания, които развива всяко от тях. Обективен критерий за това е броят на публикациите в реферирани и индексирани издания (включително и патенти). Изследователско висше училище може да е това, в което всички професионални направления (ПН) обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски направления.Образователните висши училища ще обучават само бакалаври и магистри, а делът на студентите в изследователски ПН няма да е висок. Образователни могат да са тези висши училища, в които делът на студентите, обучавани в изследователски ПН, е по-нисък от 75% от общия брой обучаеми в него. Чрез очакваната Национална карта на висшето образование ще бъдат очертани регионалните потребнос-ти от колежи, които обучават само професионални бакалаври.Ще бъдат въведени и специфични критерии и отделни класации при оценяването на видовете висши училища чрез Рейтинговата система. Различията между тях ще бъдат регламентирани законово. Ще се разпишат и обективни критерии и процедура за трансформиране от един вид в друг, например при наличие или загуба на необходимия човешки и материален ресурс.По другите две дейности се предвижда въвеждане на 3-годишно редовно и дистанционно обучение на бакалаври. Продължителността за дадено ПН ще бъде еднаква за всички висши училища. Записано е и държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение в ОКС „магистър“ с продължителност от 2 години, ако то надгражда 3-годишно обучение за бакалавър в същото ПН. Чрез националнии/или оперативни програми ще има субсидиране и за допълнителна квалификация и/или преквалификация, включително чрез завършване на ОКС „магистър“ за лица, придобили висше образование преди повече от 10 години.Допълнително ще бъде стимулирана система за съвместно използване на материалната база от две и повече висши училища и обменът и споделеното използване на преподаватели по базови дисциплини – математика, физика, химия, чужд език, спорт и др. Ще се стимулира развитието на интердисциплинарни учебни планове и на хибридни специалности, комбиниращи дисциплини от две и повече професионални направления, които се осъществяват от две или повече висши училища.Доразвита и обогатена ще бъде и системата от национални научни програми за обединяване на капацитета на висши училища и научни организации. Подкрепя се и развиването на регионални и на тематични клъстери между няколко висши училища и фирми. Ще се стимулира и обединяването на висши училища на доброволен принцип и създаването на консорциуми за висше образование.

Относно цел „Разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми“се залага на утвърждаването на компетентностния подход като приоритетен и във висшето образование. Ще се търси и баланс между развитието на аналитични и дигитални и на социални и емоционални компетентности. Ще се стимулира и развитието на ключовите компетентности за учене през целия живот, по чужди езици, граждански и социални компетентности, общи цифрови компетентности, както и на умения за креативно и критично мислене, комуникативност, работа в екип, лидерство, създаване и използване на алгоритми и за кодиране.Във всички учебни планове на дисциплини ще се включва и практическо обучение по нови дигитални технологии. Засилен ще бъде интердисциплинарният подход при подготовката на учебните планове и програми и въвеждането на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления. Социални и/или хуманитарни дисциплини ще се включват в учебните планове на другите ПН, както и уводни дисциплини от точните науки ще се изучават в хуманитарните и социалните направления. Ще се осигури и база за задължителни часове по спорт във всички учебни планове.Не на последно място, ще се работи за засилване на сътрудничеството между висшите училища, бизнеса и държавата при обсъждането на учебните планове и програми, практическата подготовка и кариерното ориентиране на студентите. Ще бъде стимулирано, включително и финансово, изграждането и поддържането на научни инфраструктури в партньорство с бизнеса за приоритетните специалности.

Мерките по трите действия на цел„Въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми на обучение“включват създаване на университетски центрове за обучителни ресурси, обучение на преподавателите, организиране на междууниверситетски национални и международни конференции и семинари за представяне на нови методи за обучение. В учебните планове и програми ще се акцентира върху ролята на самостоятелните творчески дейности на студентите. Интензивно ще се осигурява техника, позволяваща интерактивното и дигиталното преподаване.Предвижда се и подкрепа чрез програми за създаване на съдържание и за технологични ресурси за развитие на качествено дистанционно обучение, включително за привличане на чуждестранни студенти и на български младежи зад граница. Широко ще се използва преподаването чрез казуси. Държавата и висшите училища ще обединяват усилия за създаването на онлайн библиотеки и дигитални ресурси.

Относно цел„Повишаване на качеството на образованието във ВУ“се предвижда създаване на вътрешна система за управление на качеството във висшите училища, която ще се сертифицира и ще бъде обвързана с правила за работната заплата с особено внимание към младите преподаватели.

По цел„Интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи“е заложено стимулиране на висшите училища за включване и активно участие в инициативата за изграждане на европейски университети, за разширяване на международното сътрудничество и на академичните партньорства с чужди университети, както и участие в университетски и научни мрежи. Ще бъде подкрепяно и участието в международни научни проекти и инфраструктури, както и публикуването на научни статии във водещи издания и включването на издаваните у нас научни списания в международни бази данни.

В цел„Стимулиране на участието на младите преподаватели“е разписано създаване на стандарти, които гарантират назначаването на преподаватели с лични и професионални знания и умения, осигуряващи високо качество на преподаване. Младите преподаватели ще бъдат подпомагани да се развиват и хабилитират в кратки срокове при високи академични изисквания. Те ще разполагат и с повече възможности за квалификация и за включване в международни проекти и университетски мрежи за съвместна изследователска и публикационна дейност.Записана е и възможност за въвеждане на заплащане на младите преподаватели в дадено професионално направление не по-малко от средната заплата на реализиращите се студенти от същото направление.

Съгласно мерките по цел„Активизиране на научната дейност във висшите училища“се предвижда включване в системите за акредитация и атестация на обективни критерии за отчитане на научните и научно-приложните резултати.Субсидията за изследователските професионални направления ще бъде оформена в две обособени части – за издръжка на обучението на студентите и за научни изследвания. Очаква се размерът на субсидията за научни изследвания да достигне към 2025 г. не по-малко от 40% от общата.Редовно ще се актуализира и размерът на стипендиите на докторантите, като се поддържа на ниво поне 150% от минималната работна заплата. Ще се въвеждат и коефициенти в държавната субсидия, отпускана за обучение в различните образователни степени – например 4 за докторант, 2 за магистър и1 за бакалавър. Ще се регламентира и ресурсно осигуряване на научна специализация (постдокторантура).Ще се въведе и ефективна и единна система за превенция и контрол на плагиатството.

Относно цел„Изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес“се предвижда периодично актуализиране на учебните планове, програми и материали в съответствие с най-новите постижения на науката и технологиите. Външни специалисти ще правят преглед, оценка и ще дават предложения за тяхното подобряване. За преподаватели ще се привличат повече специалисти с богат практически опит. Ще бъдат подкрепяни дуалното обучение и различни форми на съвместно обучение с бизнеса – инкубатори, летни школи, кариерни събития. Ще бъдат създадени и центрове за учене през целия живот към висшите училища. Ще се създаде законова възможност за докторски програми със смесено финансиране от държавата и бизнеса, ще се стимулират и приложни изследователски програми с цел иновации, включително и чрез смесено публично-частно финансиране. А обучението по иновации и предприемачество ще влезе във всички академични планове и програми.Важен акцент е и повишаване ролята на висшите училища като активен фактор за регионално развитие.

По цел„Подобряване на управлението на висшите училища и на системата за оценяване и акредитация“се посочва, че договорите между министъра на образованието и науката и избраните ректори в държавните висши училища ще бъдат гарант за реформи и инструмент за ефективно управление. И още – размерът на държавната субсидия ще бъде обвързан с изпълнението на този договор.В процеса на акредитация ще бъдат включвани повече чуждестранни експерти, като ще бъдат приети ясни и обективно измерими индикатори за различните акредитационни процедури. Данните, необходими за тях, ще бъдат събрани в обща за висшите училища, НАЦИД, НАОА и МОН електронна платформа.Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани към дирекция „Висше образование“ – МОН (e.atanasova@mon.bg),до 20 юли 2020 г. включително.

Предизвикателствата

В проекта за Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г. са посочени и външните за тази сфера предизвикателства – ускоряваща се динамика на пазара на труда, повишаване ролята на науката и иновациите за развитие на конкурентоспособна икономика, всеобща дигитализация и развитие на алтернативни на класическото вис-ше образование системи, интензифициране на глобалното предлагане на образователни услуги, включително изграждането на Европейско пространство за висше образование. И не на последно място, застаряване на населението и промени във възрастовата му структура.Сред вътрешните за системата предизвикателства са посочени изоставането от европейските тенденции и слаба интернационализация на родното висше образование, разминаване с потребностите на дигиталното поколение и с компетентностите, необходими за успешна реализация в условията на технологична революция. Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) през 2019 г. България се нарежда на последното място сред европейските страни при 26-о място година по-рано. Освен това едва 11% от хората притежават умения в областта на цифровите технологии над основните, което представлява по-малко от една трета от средното за ЕС. Недостатъчна все още е и подкрепата и недостатъчно развитието на научните изследвания, като неразделна част от висшето образование. Има трудности в подбора, развитието и мотивирането на преподавателите. Подчертава се и необходимостта от ефективна, обективна и справедлива акредитация.Сред предизвикателствата се посочва още недостатъчното използване от българските висши училища на програмата „Еразъм+“, както и ниската им международна конкурентоспособност. В тази връзка се отбелязва недостатъчната езикова подготовка на част от българските академични преподаватели и изследователи, което пречи за създаването на програми и курсове на чужд език, привличане на чуждестранни студенти и докторанти и участието в изследователски консорциуми.Като позитивен момент се отбеляза, че образованието остава ценност от първостепенно значение за българите. Сред силните страни на системата са посочени висококачествената Рейтингова система и наличието на добри практики на връзка образование – бизнес в някои висши училища, които могат да се мултиплицират. Съществува и налична експертиза във важни научни направления – включително в някои области на природните науки, математиката, ИКТ, биотехнологиите, медицината и др. Около 20% от висшите училища могат да се похвалят с добри научни резултати, което позволява подготовка на квалифицирани научни кадри и преподаватели. На разположение е и сериозна научна инфраструктура, осигурена със средства от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. В същото време, като слабости се отбелязват разминаването между потребностите на пазара на труда и качеството на подготовката във висшите училища, все още големият прием и снижените критерии за него. Налице са остарели учебни планове и програми в някои направления. Приоритет има теоретичната насоченост за сметка на малко практическа подготовка. В редица висши училища има и откъснатост на научните изследвания от практическите предизвикателства на икономиката и обществото.Налице е екстензивно развита система от много вис-ши училища и филиали с несвойствени професионални направления и специалности без традиции и капацитет за качествено обучение. Моделът на управление не осигурява академична отговорност и не гарантира обществения интерес. Все още отсъства диференциация при акредитацията – преобладава институционална оценка над 9 и нереално високи оценки от програмната акредитация. А като цяло, системата на висшето образование остава недостатъчно финансирана.Сред опасностите са посочени демографските процеси и намаляването на броя на кандидат-студентите, както и потенциален ръст в броя на младите хора, избрали да учат в чужбина. Посочва се, че около 10 – 15% избират чуждестранни висши училища, като много често причината е в надеждата за по-добра последваща реализация зад граница. Възможно е и напускане на младите изследователи поради претоварване, ниско заплащане и слаби възможности за професионална реализация. Съществува опасност липсата на приемственост да доведе до изчезване на експертиза във важни научни области, а загубата на критична маса от преподаватели – до закриване на висши училища.

Очаквани резултати 

Сред очакваните резултати от прилагането на описаните в проекта мерки е увеличено финансиране за висшето образование с 20% годишно за обучение и с 10 млн. лв. годишно за научна дейност всяка година до 2030 г. Дотогава трябва да е въведен и финансов модел, който стимулира качеството на образованието и високите научноизследователски резултати. Трябва да е редуциран и приемът в професионални направления с най-ниско качество, както и броят направления с ниско качество и ниска степен на реализация на завършилите.Най-малко 50% от българските висши училища пък трябва да са се включили в мрежи от европейски университети, да са се увеличили съвместните образователни програми между български и чуждестранни висши училища, както и на специалности и програми на чужд език. Заедно с това да се увеличи и броят на чуждестранните студенти и преподаватели в българските висши училища, както и на мобилностите, реализирани от българските студенти, докторанти и преподаватели.Предвижда се още развито дуално обучение във висшето образование в направления с техническа насоченост, в които се обучават поне 50% от всички действащи студенти в тях. Към поне половината от висшите училища трябва да се създадат центрове за учене през целия живот.