Когато в зеницата се отразява науката

Зина СОКОЛОВА

Ученически проект по роботика получи предложение за практическа реализация по време на шестото издание на сесията на Ученическия институт на БАН. Разработки в шест научни направления представиха участниците във форума.Проектът „Умен парник“ на ученици от Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев спечели първа награда на журито за идеята за иновация в селскостопанското производство. Парникът е за автономно управление на системи за капково напояване и системи, които следят температурата, влажността на въздуха и почвата, осветеността в парника, както и допълнителни системи за осветеност и отопление. За управлението и извеждането на данните се използва уеб приложение. Авторите на проекта получиха предложение да се включат в изграждането на учебна ботаническа градина в Пловдив. Всички участници в направление „Роботика“ ще проведат 4-дневен стаж в Института по роботика на БАН.Министерството на образованието и науката високо оценява работата на Ученическия институт на БАН, обяви зам.-министър инж. Таня Михайлова при откриването на сесията. Според нея заниманията с наука в извънучебно време показват, че учениците умеят правилно да разпределят личното си време, да определят целите си и да се лишават от различни ежедневни изкушения. Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев подчерта, че Българската академия на науките подкрепя Ученическия институт и учените с апостолска мисия, които водят младите хора по пътя на науката. „Където и да продължите своето образование, не забравяйте, че българската наука ще има нужда от вас“, допълни той.В сесията участват повече от 50 ученици,като проектите им са от всички научни направления и са допуснати до участие след преценка на жури.Иван Тодоров от 133. СУ „Александър Сергеевич Пушкин“ – София, с научен ръководител гл. ас. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания – БАН, представи темата „Граф Игнатиев срещу България?“, която предизвика голям интерес у аудиторията.„Насочих се към тази тема покрай ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ – разказва Иван Тодоров. – Тогава излязоха много онлайн подписки да се смени и името на улицата. Появиха се твърдения, че граф Игнатиев лично е поръчал убийството на Левски, по негово нареждане са заточени български владици в Измир, обявена е българската схизма. Реших да направя обективно изследване на неговата личност, за да мога да дам смислен и обоснован отговор защо тези твърдения не са верни. Най-много се изненадах от неговите лични записки. Той пише по изключително интересен начин и показва голяма начетеност, каквато не съм предполагал, че може да има един политик, пък било то и представител на една империя. Показва и отношение, което със сигурност може да се определи като благоразположение към българите, което не е безпричинно. В хода на изследването установих, че основните направления, по които работи граф Игнатиев, са свързани с намаляване на влиянието на Великите сили, в частност това на Австро-Унгария и Великобритания, и засилване на влиянието на Русия в Османската империя сред православните християни, както и намиране на удобен повод за достигане и овладяване на черноморските проливи. Имайки предвид тези фактори, в никакъв случай не можем да наречем Николай Павлович българофоб, но той не е и безрезервен българофил. Най-правилното определение, което можем да му дадем, е „трезвомислещ политик“ с важно значение за новата българска история. Но със сигурност не ни е мразил. Доказателство за това е и фактът, че неговият адютант е българин.“Седмокласниците Велислав Борисов и Катерина Прончева от МГ „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив, са най-малките участници в ученическата сесия. По темата „Фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло“ започват да работят още в пети клас. Техен научен ръководител е Невена Ичевска – учител по БЕЛ.„Нашата ръководителка ни запали да проявяваме по-голям интерес към литературата – казват Катерина и Велислав. – Тя ни покани да участваме в проекта и се съгласихме. Имахме представа общо за фразеологизмите, но изследванията обогатиха много знанията ни. Като примери за фразеологизми можем да посочим – броят ми се ребрата, не обелвам зъб, арменска уста.Езикови игри с възможност за самооценка на знанията биха улеснили усвояването на фразеологизмите в учебните часове по български език, тъй като за голяма част от съвременните ученици фразеологичните словосъчетания се оказват почти непозната и доста трудна за изучаване тема. Като приносен момент на работата ни може да се посочи изработването на речник.“ Още една историческа личност, позабравена днес, привлича вниманието на участник в сесията. Темата на Веселин Манчев от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ – София, с научен ръководител Борис Иванов, е „Трайко Китанчев – просветител и революционер“. Трайко Китанчев е привърженик на Петко Каравелов, за кратко и на Стефан Стамболов. Но след влошаване на отношенията му със Стамболов е осъден за убийството на Христо Белчев. След като излиза от зат­вора, Трайко Китанчев основава Македонската организация, обединявайки македонските дружества. След провала на четническата акция от 1895 г. Китанчев умира от инфаркт през август същата година. Приносът на разработката е в обединяването на информацията за различните дейности на Трайко Китанчев и извеждането на преден план на една малко известна личност.Елена Кикьова от МГ „Академик Кирил Попов“ – Пловдив, с научeн ръководител Дарина Брънчева, разработва темата „ENERGY – помощник за здравословно хранене“. Това еинтернет приложение за здравословно хранене по систематана Зоната. ENERGY не е просто балансьор, но и инструмент за следене на успеха на потребителите, следващи тази система. Уеб приложението е подходящо за всички, независимо от възрастта и целта, която искат да постигнат. „Промяна в размерите на зеницата в човешките очи“ е разработка на Иво Лозанов от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ – София.В неговия проект са представени идеи за това, че човешката зеница и поведението разкриват някои неявни факти за самия човек, като например психически неразположения, натрупани емоционални проблеми, стрес, напрежение. Според изследването поведението на очите може да бъде фактор за откриване и на положителни въздействия за човека.Много атрактивни бяха и демонстрациите по проекта „Лего робот за почистване – легометач“ на авторски екип отбор по роботика Pyrobotix от ПГ „Найден Геров“ – Лом, с научни ръководители инж. Данаил Трайчев Манолов и Марияна Йорданова Кадамяр. „Легометачът“ е модел за почистване на пътища и паркови пътеки, който се ориентира чрез сензори. Проектът е демо версия на „умно“ средство за почистване на околната среда. Конструиран е ръчно с части на комплект LEGO и програмиран с програмата Mindstorms.ev3. Прототипът на робота чистач е оригинална разработка, която може да бъде развита и подобрена в бъдеще с цел да стане по-функционална и по-ефективна.В рамките на шестата сесия на УчИ – БАН в сградата на Българската академия на науките е открита и изложба на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“. Сесията на Ученическия институт е посветена на 150 години от основаването на Академията.