Гладът и лакомията в историята на българския език

Основното значение на алчност – ‘силно, страстно желание за притежаване на материални блага’ – е второ значение на лакомия според академичния Речник на българския език. А първото значение на лакомия –‘голям неутолим глад, ненаситност на ядене’ – е второ за алчност. Тази семантична връзка е свързана с произхода на тези думи. Всички те са наследници на старобългарския корен алк-, който чрез разместване на началните звукове се превръща в лак-. Освен звукови протичат и семантични процеси. Старобългарският глагол алкати има две конкретни значения – ‘гладувам, не си дояждам поради липса на храна’ и ‘постя, лишавам се от храна с животински произход по религиозни причини’, и едно преносно – ‘копнея’. Точно то се запазва през вековете и в остарелия глагол алча ‘силно, страстно желая нещо’. Лексемата алчност притежава освен споменатите значения и друго, трето: ‘силна полова страст’. Така при старобългарските лексеми с корен алк-, свързани с ‘глад и силно желание за храна’, чрез метафоричен пренос се отделят нови значения: разширеното ‘силно желание за нещо’ и производните от него стеснени ‘силно желание за материално притежание’ и ‘силно сексуално желание, похот’.

В старобългарските класически произведения се среща лакомъ ‘ненаситен за притежание на материални блага’. В новобългарските дамаскини от XVII век лакомници са наречени сребролюбците. Това значение се съхранява до днес, но основно за всички думи с корен лак- в съвременния ни език е стесненото: ‘който обича да яде много, ненаситно’.

Доц. д-р Ваня Мичева работи в Института за български език на БАН.Научните ѝ интереси са в областта на историята на българския език и историческата лингвокултурология.

Четете повече в бр. 35, 29 август – 4 септември 2019 г.