България е там, където звучи родна реч омайна
Пловдивският университет е домакин на XII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Над 120 наши педагози пристигат от цял свят в Европейската столица на културата, за да споделят своя опит. Да набележат приоритетните си задачи. Да научат новите моменти, които правителството предвижда за образованието по български език, история и география на България в училищата ни зад граница. Да присъстват на обучителни семинари, водени от учени от университета домакин, от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Българската академия на науките. Да се запознаят с новите учебни помагала, издадени специално за тези училища.
За първи път в авторските колективи, които създават специализирани издания за обучение зад граница, участват и преподаватели от училищата в чужбина. Техният опит и знания се ползват, за да се осигури по-добро качество на преподаване. Такъв е случаят с триезичното учебно помагало по средновековна българска, немска и английска история на Маргарита Русанова – училищен ръководител на Българското училище „Васил Левски“ – Франкфурт на Майн, и на колежката ѝ от БУ „Слово“ – Оксфорд, д-р Валентина Александрова-Кирова.На форума Министерството на образованието и науката представяновата Национална програма за обучение на преподавателии училищни ръководители от българските училища зад граница, а Департаментът по езиково обучение на Алма матер – електронни ресурси за обучение и тестиране на знанията по български език като чужд.Квалификационните курсове на нашите педагози тази година се водят от проф. д.п.н. Румяна Танкова от ПУ „Паисий Хилендарски“ – член на редколегията на научното сп. „Педагогика“ на НИОН „Аз-буки“, и колежката ѝ доц. Елена Събева, от проф. Светла Коева – директор на Института за български език, БАН, доц. Елка Трайкова – директор на Института за литература, БАН, и др.Асоциацията на българските училища в чужбина се създава през 2007 г., а българската държава вече години наред разписва и провежда последователни политики в подкрепа на тези образователни институции. Мисията им е да съхранят родовата памет на деца с български произход. С тази цел се въвежда програмата на МОН „Роден език и култура зад граница“, приемат се ПМС№ 334 и ПМС № 90, с които обучението по български език, история и география на България в чужбина стана част от образователната система на България. През учебната 2018/2019 г. само по ПМС №90 са финансирани 208 училища. За новата учебна година броят им нараства на 213.Резултатите от усилията на българската държава и на родолюбивите ни организации зад граница са налице. Така например българският език влезе в образователните системи на редица щати на САЩ, където е въведено признаването на сертификат, удостоверяващ владеене на ниво по български език като чужд. Това дава предимства за прием в колежи, университети и при наемане на работа.С подкрепата на евродепутатите ни АБУЧ изпрати Петиция до Европарламента за осигуряване на статут на т.нар. „малки езици“, сред които е и българският. Това би било предимство при кандидатстване в колежи и университети в страните членки на ЕС, така както това е възможно при всепризнатите вече езици като английския, френския, немския, испанския и др. Стана традиция и провеждането на международни форуми на нашите училища във всички точки по света, като целта е да се ангажират и местните власти и образователни институции в съответните страни с укрепването на мрежата от неделни училища. Такива досега са проведени в Мадрид и Малага – Кралство Испания; в Чикаго – САЩ, във Виена – Австрия, Лондон и Белфаст – Великобритания, в Париж – Франция, във Франкфурт на Майн – Германия, в Ларнака – Кипър. Представители на АБУЧ имаха и срещи в Европейския парламент в Брюксел по въпросите на българските общности по света.Немалка част от дейността на АБУЧ, както и от работата на неделните ни школа е свързана и спряката помощ на Българската православна църква.Домакини на обучителните семинари на преподаватели и училищни ръководители са били Рилският, Троянският и Бачковският манастир. Делегация на АБУЧ, водена от Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, посети Светите места в Йерусалим.Но най-важна и осезаема е подкрепата на българската държава в лицето на нейни институции – Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, МОН, МВнР, ДАПЧ, както и синдикатите.
По идея на Илиана Илиева-Дъбова от БУ „Свети седмочисленици“ в Тарагона – Испания, през 2015 г. по случай Деня на народните будители е изготвена карта на българските училища в чужбина