Началото на живота

Прави го Стенли Милър, когото наричат „магьосникът химик“ на гимназията в Оукланд, Калифорния. След дипломирането си става помощник-асистент в Чикагския университет. Записва през септември 1951 г. докторантура. Професорът му обръща внимание на следното: атмосферите на големите планети – Юпитер и Сатурн, са без кислород, пълни са с метан. Такава вероятно е била и атмосферата на младата Земя, преди на нея да се зароди живот. В подобна атмосфера, предполага професорът, са ставали реакции на синтеза на сложни молекули, от които по-късно са се изградили първите организми. Тогава Милър му предлага да провери на практика какви реакции могат да стават в атмосферата на младата Земя. Такава задача е рискована за един докторант, но професорът все пак дава съгласие. Скоро в лабораторията се появява стъклена колба от пет литра. В нея циркулират водни пари и има водород, амоняк и метан – съставки на първичната атмосфера на Земята.

Четете повече в бр. 41, 12 – 18 октомври 2017 г.