Какво ме боли, когато ме боли сърцето?

Така например, ако в някой от мизийските или балканските говори чуете оплакването „боли ме сърцето“, това може да означава, че ви се оплакват от болки в областта на корема, срв. Булù гу сърцèту, ръзвùл му съ пъ̀път. Ако в Западна България си приказват за гной, не бързайте да мислите, че става дума за усложнение при нараняване, а за най-обикновена ‘тор’. Този тип лексеми се наричат семантични диалектизми.

Пътищата за появата на семантичните диалектизми в говорите са главно два – запазване в диалектите на лексикални значения, някога съществували в старобългарския език, и развитие в диалектите на нови значения на общобългарските думи. Запазени по-стари значения са налице при лексеми като послỳжа ‘услужа’  (Со пàри му послỳжи на нèйа), йат ‘отрова’ (Лекỳвам са с йàдове и пелùне). Езиковият механизъм за възникването на семантичните диалектизми се основава върху  разширяването или стесняването на семантичния обем на съществуващите думи. Например от книжовната дума светица ‘жена, канонизирана от църквата’ в банатския говор се е развило значението ‘икона’, което впоследствие е започнало да означава също ‘портрет’ и ‘картина’. Значението на лексемата бùле ‘билка’ се е стеснило в говора на с. Ракитово, Велинградско, до назоваване на билката ‘смрадлика’. Между  семантичните диалектизми и съответните книжовни думи е налице по-близка или по-далечна семантична връзка, срв. бежàнка ‘мома, която е избягала при избраника си без разрешение на семейството, пристануша’ (Кюстендилско), първолàче ‘първородно дете’  (Асеновградско, Смолянско).

Ивелина Стоянова
е доктор, сътрудник на Секцията по компютърна лингвистика
в Института за български език.

Четете повече в бр. 7, 18 – 24 февруари 2016 г.