Създават изкуствена ретина от култивирани бактерии
Една случайна разходка на Витоша на български и японски учени завършва с откритие – в един от планинските потоци японците забелязват следи от лептотрикс. „Бактериите лептотрикс са познати много, много отдавна, но с тях е работено малко. Нашият принос е дотолкова, доколкото успяхме да ги изолираме от естествените им местообитания и да ги накараме да „работят“ в лабораторни условия“, пояснява проф. Венета Грудева – ръководител на Катедрата по геологична микробиология в Биологическия факултет на Софийския университет. Лептотрикс се развиват в различни естествени местообитания, при неутрално Ph. В резултат на тяхното развитие желязото, което се среща във водите, се превръща в неразтворими оксиди и хидроксиди. „Тези продукти представляват интерес за нанотехнологиите. Затова към работата ни и резултатите от нея проявяват интерес колегите от Института по електроника и Института по катализа на Българска академия на науките“, разказва проф. Грудева. Преди да стигнат до конкретното приложение обаче, биолозите изминават труден път. В началото бактериите трябва да бъдат изолирани, а това означава да бъдат имитирани в голяма степен условията на естественото им обитание. Потоците, в които лептотрикс се срещат, са бавнотечащите води с определено съдържание на разтворен кислород, желязо и малко органика – все неща, които трябва да бъдат възпроизведени в лабораторни условия.
Четете повече в бр. 46, 12 – 18 ноември 2015 г.