За цифрите и числата

Буквите съставляват азбуката на даден език и с тяхна помощ се записва звуковият състав на думите, които пък са най-малките самостойни смислови единици на езика. Цифрите съставляват азбуката, с чиито символи представяме математическите думи – числата. Така, както съществуват неголям брой думи, които се записват с една буква от азбуката (такива са съюзите а и и, предлозите в и с и т.н.), има и числа, които се записват с една цифра и затова ги наричаме едноцифрени. От терминологична гледна точка между цифра и число има строго разграничение и двата термина не могат да се заменят взаимно, така както не можем да заместим буква с дума.

В общоупотребимия език обаче цифра широко се използва вместо число за назоваване на брой, количество или друга стойност, изразена в числен вид, срв. примерите:

Когато прехвърлих безсмислената за мен цифра по скалата на Фаренхайт в близката ми стоградусна, се оказа, че има четирийсет и две десети. (=число) 

– Смешна‎ цифра — отвърна Остап, — сто рубли. (=парична сума, цена) 

Властите възнамеряват да намалят тази цифра [числеността на сръбската армия] до 40 000 – 45 000... (=брой, количество) 

– Осемнайсет [години] не е чак такава голяма цифра. (=възраст) 

Увеличи скоростта на 65 мили в час, като постави ограничението на форда на тази цифра. (=скорост)

В множествено число цифра може да означава и данни, представени в числен вид: Това, както сочат цифрите и фактите, бе най-успешният период от развитието на тези отношения. (=данни)

Макар това значение да е отразено в речниците и да има широка употреба в разнообразни контексти, смятаме, че проявяващата се тенденция цифра да измества число не е добра практика. Задължително е да се прави разлика при употребата на двете думи в математически контекст. В останалите случаи би било добре поне да се замислим, преди да направим избор. Още повече, че както се вижда от примерите, нерядко има много по-подходящи кандидати.

Четете повече в бр. 44, 29 октомври – 4 ноември 2015 г.