Това не значи, че ние, говорещите на български език, трябва да се нахвърляме на щедро предлаганите ни чужди думи и изрази. Не значи обаче и че трябва да ставаме пуристи и с праведен гняв да преследваме различните –изми: русизми, англицизми и прочее. Писано е много по въпроса какво бива и какво не бива да навлиза в българския език. Наистина, трудно е да си представим, че може да говорим и да пишем за съвременните информационни технологии, без да използваме наложилите се вече термини или търговски марки. От друга страна, можем да не експлицираме, а да обясняваме, да не търсим есенцията, а същността на изказването, да не лайкваме, а да харесваме лица и събития. Границата на уместното езиково поведение е трудно да се прокара.
Четете повече в бр. бр. 28, 9 – 15 юли 2015 г.