Няма вечни съюзи

За първи път България се появява като ясен проект за държава", обяснява той. По думите му Освобождението се получава такова, каквото е било възможно да стане. "Българският въпрос е само един от елементите на Голямата източна криза през 1875-1878 г. И той се вписва в процеса на разпад на Османската империя и в борбите на великите сили за влияние на Балканския полуостров", аргументира се той. Според доцента появата на русофилите и русофобите след Освобождението се дължи на грешките на руската дипломация на Балканите. И преди всичко на тези на император Александър III - например подкрепа за режима на пълномощията и нежелание да се подкрепи Съединението. "Всяка балканска държава е експонент на нечия чужда външна политика. Да кажем, Сърбия – на руската политика, защото граничи с Австро-Унгария и Русия може да я използва като маша срещу Виена. По същия начин Румъния се опитва да използва Австро-Унвгария срещу Русия. Гърция е традиционно протеже на Великобритания. И се оказва, че ние не сме на никого - не граничим с велика сила, срещу която да бъдем използвани. От тази гледна точка не сме много ценни и нямаме много тежест. В същото време идеалът за национално обединение абсолютно винаги е натежавал при избора на съглашение, към което да се присъединим", казва още доц. Колев.

Четете повече в бр. 9, 26 февруари – 5 март 2015 г.