This article aims to argue that new, significant research on the history of the April Uprising of 1876 can be conducted only if previously unknown archival documents from foreign archives are sought out and made available. Of particular importance among these is the Ottoman Archive in Istanbul (T. C. Cumhurbaşkanlığı Devlet Arşivleri Başkanlığı Osmanlı Arşivi / BOA), which, unlike in the past, is now accessible to Bulgarian historians. It contains valuable documents on the course of the uprising, its suppression, and its aftermath. The article provides a general description of some of these documents, with the most detailed presentation being a petition by 137 citizens of Islimie (Sliven) dated May 30, 1876. In all likelihood, the original was written in Bulgarian or Ottoman Turkish, and this is a French translation of it, intended for the Sublime Porte, specifically for the “Press Directorate” of the Ministry of Foreign Affairs. The petition is presented in its entirety, followed by comments and analyses of its content. The document provides a basis for assessing the role of a segment of the Ottoman administration (in this case, the Sliven provincial governor, Haydar Bey), which sought to protect the Bulgarian population from killings, looting, and pogroms. Senior administrators such as Haydar Bey belonged to the second generation of Tanzimat rulers, who understood well that without the implementation of a European legal system, the Ottoman Empire had no chance of survival. For them, the lives and property of the state’s Bulgarian subjects were just as important as those of the Muslims, and maintaining peace within the state was a top priority. The documents presented in the article also reveal something else, namely that the large-scale pogroms against the Bulgarian population in the spring of 1876 were carried out by the Bashibazouks and the Circassians, while the regular Ottoman army was primarily tasked with maintaining order and safeguarding the lives and property of the Bulgarian population, as evident from Saadoulah Bey’s account of the work of the commission charged with rebuilding the burned villages in the Plovdiv Sanjak, also presented in the article. In conclusion, it is evident that the discovery and incorporation into scholarly research of new, previously unknown archival documents regarding the April Uprising of 1876 can provide answers to important questions – answers that historical scholarship, contemporary education, and Bulgarian society need.

Изследван е ефектът от интегрирането на аргументативни карти в обучението по биология и здравно образование върху развитието на базисни умения за аргументиране на ученици от 10. клас (N=90). Организиран е моновариантен формиращ експеримент с претест и посттест дизайн. Анализът на емпиричните данни отчита най-съществен напредък на уменията за генериране на аргумент и генериране на контрааргумент, следвани от уменията за оценка на аргументи, контрааргументи и опровержения. Резултатите от експеримента показват, че прилагането на аргументативни карти в обучението по биология е ефективна образователна стратегия, подпомагаща развитието на продуктивните и оценъчните аспекти на аргументацията.

Статията разглежда научния принос на Лиляна Минкова към изследването на възрожденската преводна литература през призмата на взаимодействието между теорията на превода и преводаческата практика. Нейните трудове надхвърлят рамките на литературната историография и поставят редица въпроси, които днес се свързват с разбирането за превода като процес на културно посредничество. Особено внимание е отделено на изследванията ѝ върху българската рецепция на „Робинзон Крузо“, в които тя реконструира развитието на преводаческите стратегии, практиките на адаптация и очакванията на читателите през Възраждането. Разгледани са и нейните наблюдения върху езика на ранните български преводи на романа, като се подчертават прецизната архивна работа на изследователката и критичната ѝ преоценка на утвърдени научни възгледи. Статията показва, че при Минкова научното осмисляне на превода и собствената ѝ преводаческа практика се развиват като взаимно допълващи се измерения на една цялостна концепция за художествения превод.

Явлението асоциативна интерференция в обучението по конферентен превод от/на славянски езици е изследвано значително по-рядко в сравнение с други видове интерференция. Целта на изследването е да се подпомогне дефинирането на това явление в полето на устния превод, да бъде илюстрирано с примери и да се представи хипотеза за възможни причини, които го предизвикват. Статията се спира върху два експлицитни примера за асоциативна интерференция, които са ексцерпирани от студентски устни преводи по време на занятия по конферентен превод от/на славянски езици на петокурсници от специалността „Славянска филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интерес предизвикват примери, свързани с актуални теми като пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и въвеждането на еврото като официална валута в България.

The intersection of assumptive worlds and artificial intelligence (AI) presents a dynamic landscape where human cognition and digital technologies converge. The assumptive worlds, as defined in psychological theories, reflect the stable set of beliefs and mental schemas which allow individuals to organize their experiences according to relatively-enduring expectations about the reality. Conversely, AI technologies increasingly influence and alter these belief systems by generating information and perspectives that users may uncritically adopt, thus reshaping their assumptive worlds. Thus, it is worthy to examine how AI can simultaneously pose challenges and offer opportunities for reshaping assumptive worlds while adhering to ethical standards (Firnando & Wahyudi, 2024; Borgwardt et al., 2019).