Сп. „Български език и литература“, книжка 4/2024, година LXVI
Творчеството като аскеза и горест „Балада за Георг Хених“
Магдалена Костова-ПанайотоваСофийски университет „Св. Климент Охридски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-1
Резюме. В настоящия текст романът на Виктор Пасков е разгледан като явление, което е част от неговата запомняща се и ярка проза на страданието и отхвърлянето на един дехуманизиран свят, в които еснафството и посредствеността са водещи...
Алек Попов и съвременната българска литература
Амелия ЛичеваСофийски университет „Св. Климент Охридски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-2
Резюме. Текстът прави опит да посочи основните приноси на творчеството на Алек Попов както за развитието на съвременната българска литература, така и за интереса, който неговото творчество предизвиква у преводачите на българска литература...
Живописният псевдоекфразис – функции и значения в романа „Бел ами“ на Мопасан
Соня Александрова-КолеваПловдивски университет „Паисий Хилендарски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-3
Резюме. Текстът е част от по-голямо изследване на различни предмодернистични характеристики в творчеството на Мопасан...
Колоративите бял/червен в българските преселнически говори в Украйна: карпато-балкански успоредици
Валентина КолесникОдеска национална юридическа академияГaлина ЯроцкаОдески национален университет „И.И. Мечников“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-4
Резюме. Статията е продължение на предишните изследвания, в които бе направен опит да се покаже, че в наблюдаваните български преселнически говори в Украйна и в южнославянските езици има няколко названия, които са свързани с украинските карпатски диалекти...
Ритъм и ритмична организация на речта
Петър ЦоневЮгозападен университет „Неофит Рилски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-5
Резюме. В това изследване са разгледани проблеми на ритъма и като нелингвистично, и като лингвистично явление, както и въпросите за приликите и отликите между ритмичната организация в поезията и тази в „немерената“ реч, броя и характера на ритмичните единици, класификацията на езиците според ритмичната им организация и за участието на различни прозодични средства в ритмизирането на речта...
Модел за оценка на рецептивния език при деца от предучилищна възраст
Нели Василева,Елена Бояджиева-ДелеваДеница КръстеваСофийски университет „Св. Климент Охридски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-6
Резюме. Началото на предучилищния период (4 – 5 години) е време на активно формиране и усъвършенстване на невропсихологичните механизми на основните лингвистични равнища на говоримата реч (фонологично, лексикално-семантично и граматично) в двата им основни аспекта – рецептивен (възприемане и преработка на вербална информация) и експресивен (езиково кодиране и генериране на самостоятелни изказвания)...
Проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в."
Александра АнтоноваИнститут за литература при Българската академия на наукитеhttps://doi.org/10.53656/bel2024-4-7
Резултати по проект „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално ударение“ (Годишна конференция на Американската асоциация на преподавателите по славянски и източноевропейски езици (AATSEEL)
Мирена ПацеваСофийски университет „Св. Климент Охридски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-8
Критично въведение в едно от „белите полета“ на литературните ни изследвания
Йоанна ГудаловаПловдивски университет „Паисий Хилендарски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-9
Професор Aлександър Панов на 70 години
Петър МихайловИнститут за литература – БАН32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“https://doi.org/10.53656/bel2024-4-10
Резюме. Предложената статия е посветена на литературния теоретик, методик, преподавател проф. д.ф.н. Александър Панов...