The article examines the concept of archives as “green memory” and the possibility of reinterpreting archival heritage through the lens of the historical relationships between humans, society, and the natural environment. It analyzes the potential of archival sources as carriers of ecological memory and explores the prospects for their public presentation through the application of archival merchandising practices. The emphasis is placed on the opportunities for archives to utilize their resources in the creation of educational and cultural products that stimulate interest in the past and foster an understanding of contemporary environmental challenges.

Развитието на научна грамотност е в основата за просперитет на обществото и е пряко свързано с нивото на научна грамотност на настоящите и бъдещите учители. В статията се представят резултати от проучване сред студенти от педагогически специалности, целящо анализ на концептуалните им представи, определящи за природонаучната им грамотност. Проучването установява научните знания, концептуалните заблуди и нивото на увереност чрез отговорите по ключови научни твърдения. Проведено е чрез анкетно проучване, съдържащо твърдения по основни природонаучни концепти, които трябва да бъдат идентифицирани като вярно, невярно или да се отбележи неувереност в отговора. Извършеният количествен и качествен анализ на резултатите показва неравномерна концептуална яснота у студентите, повисока по отношение усвоени знания и по-слаба при осмисляне, оценка и приложението им. Анализът на резултатите и обобщените изводите подчертава значението на критическото мислене като компонент на научната грамотност и очертава необходимостта от целенасочени педагогически стратегии за развитието ѝ в подготовката на бъдещите учители.

Изследването си поставя за цел да предложи интегрален модел за описание на прагматичната частица baš в хърватския език и на нейните функционални еквиваленти в българския език. Приложението на модела, който интегрира граматична, семантична и дискурсно-прагматична информация за частицата, показва, че многообразните дискурсни реализации на baš могат да бъдат сведени до два основни механизма на прагматичната модификация – евалуативна идентификация и евалуативна максимизация, произтичащи от инвариантното ѝ значение. От лингводидактологична гледна точка прагматичните модификации намират отражение в комуникативните модели на употреба на частицата, които могат да бъдат използвани като дидактически единици за развитие на комуникативната компетентност на обучаемите.

Статията представя резултати от педагогическо изследване, насочено към използването на инфографичен модел при работа с приказен текст в предучилищна възраст. Целта на изследването е да се установи влиянието на визуализирането на сюжетната структура върху развитието на разказвателната реч при деца на възраст 5 – 6 години. Проведен е педагогически експеримент с експериментална и контролна група, в който са използвани четири литературни текста: „Синя приказка“, „Вълшебното дърво“, „Силният лъв и малката мишка“ и „Бабомартенска приказка“. При децата от експерименталната група е приложен инфографичен модел, визуализиращ основните сюжетни елементи. Анализът на резултатите показва положителна динамика в последователността, пълнотата и самостоятелността на детския преразказ. Получените резултати показват, че използването на инфографични модели може ефективно да подпомогне развитието на разказвателната реч в предучилищна възраст.

The concept of the public sphere has been defined in various forms and has remained a subject of continuous debate from Ancient Greece to the modern era. Contemporary discussions still revolve around questions such as to whom this concept belongs, where it begins and ends, and how its boundaries with the private sphere are to be determined. The origins of these debates can be traced back to the distinct separation between the public and private realms in the city-states of Ancient Greece. In the modern context, the blurring of boundaries between the public and private spheres has given rise to issues such as alienation, loneliness, and reification (Verdinglichung) in individuals. The distinction between “public” and “private” finds its roots in the structure of the Greek polis. Free citizens divided their lives between these two spheres. While they gathered in public spaces such as the agora – marketplaces where civic issues were discussed – as well as in courts, battlefields, and sites of communal activity, they returned to their private lives, confined to the household, when they withdrew from these areas. This division was grounded in the principle that the head of the household would not carry private matters into the public sphere, with privacy and domesticity strictly confined to the household. Emotions such as modesty, shame, and reserve were considered intrinsic to the private sphere, whereas, in entering the public sphere, the individual would shed these qualities and seek recognition, competition.