Статията има за цел да представи метричните качества на авторски инструмент, както и установените чрез него промени в самооценката на компетентности, развивани сред студенти от специалност „Социална педагогика“. Участват 119 студенти в редовна форма на обучение в четирите курса на бакалавърската степен. Изследването е осъществено в периода октомври 2024 – януари 2025 г. Резултати: факторният анализ показва наличие на пет компетентности с много добра вътрешна консистентност за всяка една. Между отделните компетентности съществуват относително стабилни и съществени връзки, като е налице статистически значима промяна по компетентности „Мотивация“ и „Професионални“. С напредване на обучението се повишават значимо субективните оценки за „Мотивация“ и „Личностни“. Изводи: въпросникът за самооценка на компетентностите може да бъде използван като надежден инструмент за отчитане на промяна в контекста на компетентностно ориентираното обучение и оценяване.

Представени са първото (1984 – 1985) и второто (2011) издание на Червената книга на България. Сравнени са предимствата и недостатъците на двете издания. Изтъкната е необходимостта от създаването на ново, трето издание на Червената книга.

The publication provides informationabout the contacts of thecommercial company “Hadji Mincho h. Tsachev and Company” with partners and entrepreneurs from Constantinople (Istanbul). The partners in the mentioned business enterprise were the entrepreneurs from the town of Tarnovo (present-day Veliko Tarnovo in central north Bulgaria), Hadji Mincho h. Tsachev and his son-in-law Hadji Nikoli Minchoolu (Minchoglu). The study is based on unpublished primary sources (transcripts of letters), which are stored in the Fund 307 (“Hadji Mincho Hadjitsachev”) in the Bulgarian Historical Archive of the National Library “St. St. Cyril and Methodius” – Sofia. The documents were written in the characteristic Greek of the mid-19th century, a mixture of “Katharevousa” and “Demotic”. The thematic-chronological method has been utilized used in the article. The main business partnersof the company “HadjiMincho h. Tsachev and Company” in Constantinople (Istanbul) were the brothers Hristo and Nikola Tapchileshtovi. The mutual business dealings between Tapchileshtovi and the Tarnovo partnership covered a number of goods and raw materials. Moreover, the Tapchileshtovi assisted the company “Hadji Mincho H. Tsachev and Company” in its activities related to the purchase of state revenue sources. In this regard, the Tarnovo company also used the services of several Istanbul money changers, including Lazar Simeonov, Hoca Maksud, a certain Misak, and others of Armenian origin whose names are not mentioned. Among the partners of “Hadji Mincho H. Tsachev and Company” in the Ottoman capital, one can also mention the firms “Tomazis Rali and P. Skilitsis” and “T. Rali and Company”. Moreover, there is scarce evidence of contacts with such entrepreneurs as Yanto Albala, Z. Stefanovich, Panayot Stoyanovich, Konstantin Zakharov, Dimitrios Kalvokoresis, as well as people mentioned as Hurshit aga, Rushit, Lursidis, and Fol.

Анализирани са актуалните учебни програми по предметите математика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, география и икономика, компютърно моделиране, компютърно моделиране и информационни технологии. Набелязани са някои разминавания в междупредметни връзки. Проучването може да послужи като насока за подобряване на работата на комисиите по изготвяне на бъдещи нови учебни програми.

Конструктивизмът е сред водещите епистемологични позиции в съвременното училищно образование. Целта на настоящата статия е теоретично да се обосноват и аргументирано да се приложат идеите на конструктивизма в обучението по предметите „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“, в контекста на изграждането на т.нар. „знание за употреба“ от ученика в начален етап. Защитава се разбирането, че „знание за употреба“ е това, което ученикът изгражда и може да си служи с него, като го прилага, разбирайки смисъла и значението му. На преден план се извеждат взаимоотношенията „човек – общество – природа“ през призмата на устойчивото развитие. Прилага модел за обучение на R. Bybee и съавт. в конструктивистки дискурс във фазите: 1) Ангажиране; 2) Изследване; 3) Обяснение; 4) Разработване; 5) Оценяване. Привеждат се примери за илюстрация, съобразно актуалните нормативни изисквания към обучението по предметите „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“, изучавани в начален етап.