В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ ХРИСТОВИЧ РОЗОВ 20.02.1938 – 02.11.2020
С голямо прискърбие посрещнахме вестта, че известният математик, високо ерудираният образователен деятел и член на редколегията на българското списание „Математика и информатика“ проф. Николай Христович Розов вече не е сред нас. Неочакваната смърт го застигна на поста декан на Факултета по педагогическо образование на Московския държавен университет (МГУ) „М. В. Ломоносов“.
Житейският път на проф. Николай Розов е тясно свързан с МГУ, където той завършва висше образование (1958 г.) в известния Механо-математически факултет (Мехмат). Работи като асистент (1961 – 1966 г.), след това като доцент (1966 – 1983 г.) и като професор (от 1989 г. насетне) в катедрата по диференциални уравнения на Мехмат. От 1964 г. е кандидат на физико-математическите науки – „доктор“ по съвременната терминология, а през 1983 г. получава научната степен „Доктор на физико-математическите науки“ за забележителните му постижения в областта на диференциалните уравнения.
В течение на повече от 50 години изпълнява и важни ръководни функции, свързани с развитието на науката и образованието. В периода 1966 – 1970 г. е зам.-декан на Мехмат, отговарящ за международното сътрудничество и за обучението на чуждестранни студенти. Има менторско отношение към обучаващите се по онова време в Мехмат български студенти, с които често разговаря на български. В продължение на повече от 25 години (от 1968 до 1994 г.) е в ръководството на математическия отдел на Всесоюзния институт по научна и техническа информация (ВИНИТИ) на СССР и отговаря за раздела „Обикновени диференциални уравнения“ на съветския реферативен журнал „Математика“. Декан е на Факултета по педагогическо образование на МГУ от самото му основаване през 1997 година и е ръководител на Катедрата по образователни технологи. Главен редактор е на списанието „Вестник Московского университета“ (Серия 20. „Педагогическое образование“). Член е на редколегията на редица списания: „Труды Московского математического общества“, „Труды семинара им. И. Г. Петровского“, „Дифференциальные уравнения“, „Memoirs on Differetial Equations and Mathematical Physics“ (Грузия), „Nonlinear Oscillations“ (Украина), „Квант“, „Математическое просвещение“.
Научните постижения на Николай Христович Розов в областта на диференциалните уравнения, управляемите системи, оптималното управление, диференциалните игри, както и в областта на педагогическото образование са добре известни. Той е автор на повече от 250 научни статии, 14 ммонографии и учебни пособия. Водил е и активна педагогическа дейност. Чел е редовни курсове в Мехмат по „Обикновени диференциални уравнения“, „Допълнителни глави от обикновените диференциални уравнения“, както и спецкурсове по качествени и асимптотически методи в теорията на диференциалните уравнения. Във Факултета по педагогическо образование на МГУ е чел лекции по математика за хуманитаристи, по методика на училищната математика, по проблемите на информатизацията на образованието. Ръководител е на 19 успешно защитили докторанти. Пет от тях впоследствие са получили и научната степен „доктор на науките“.
Приносите му за развитие на науката и образованието са оценени високо. Носител е на редица отличия и държавни награди. Признание за неговите заслуги е и фактът, че през 2004 г. е избран за член-кореспондент на Руската академия за образование.
Редакционната колегия на списание „Математика и информатика“ изказва искрени съболезнования на близките, колегите и последователите на Николай Христович Розов. Винаги боли, когато се сбогуваме с изключителна личност като него.