Ангел Ангелов

Faculty of Mathematics and Informatics
University of Sofia
5 James Boucher Blvd.
1164 Sofia Bulgaria
E-mail: aangelov@fmi.uni-sofia.bg

Резюме. В настоящата статия е предложена задача, решението на която е свързано с интегрирано използване на основните приложни програми, изучавани в училищния курс по информационни технологии. Посочени са широк кръг от компоненти на учебното съдържание (в теоретичен и манипулативен план), които са необходими за решението на тази задача. Представена е и идея за генериране на подобни, при това градирани по трудност задачи. Задачи с подобни структурни компоненти са ефективно дидактическо средство в урочната работа по модул „Интегриране на дейности“, а така също и за диагностициране и оценяване на резултатите от цялостния цикъл на обучението по информационни технологии.

Ключови думи: word processing, integrated activities, integrated document, didactical problems

Обучението по информационни технологии (ИТ) в българското училище се реализира от 5. до 10. клас в съответствие с учебните програми и методически насоки на Министерството на образованието и науката (http://www.mon.bg/top_ menu/general/). Съвсем естествено, в тези документи е предвидено обучението да завършва с модул „Интегриране на дейности“. Ще отбележа, че тази тематика е важна не само защото е логичен завършек на обучението, а и защото в нея има изключителен потенциал за формиране на компетенции за пренос на наученото по ИТ в реални извънучебни ситуации.

Тематиката и реализацията на модула „Интегриране на дейности“ е ориентирана към използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) като инфраструктура (т.е. среда, съвкупност от инструменти) при реализацията на широк спектър от инициативи и проекти. Включването на ИКТ като инструмент при реализацията на проектната дейност несъмнено ще има съществен принос както за преките (познавателните) резултати от проектите, така и за формиране на отношение и компетенции у учениците към компютърните технологии.

От друга гледна точка, с модула „Интегриране на дейности“ завършва процесът на обучението по ИТ и следователно точно там е мястото, където резултатите на учениците може и трябва персонално, обективно и най-вече комплексно да бъдат диагностицирани и оценени.

Ако се съгласим с тази теза, то веднага възниква необходимостта да бъдат създадени специфични учебни материали (задачи), чрез които могат да бъдат обхванати и проверени широк кръг от възлови знания, умения и компетенции на финала на обучението по ИТ.

Цел на настоящата статия е да мотивира и представи базисен модел за генериране на задачи, свързани с интегрираното използване на приложения. По същество в тези задачи ученикът трябва самостоятелно да изготви електронен документ, съдържащ обекти (и връзки между тях), които са създадени с различни приложни програми. В по- нататъшното изложение документите с такава структура ще наричаме „интегрирани документи“.

Интегрираните документи (ИД), както и дидактическата технология за използването им в хода на обучението, трябва да създадат условия:

– за осъзнато и интегрално използване на понятийния и инструменталния апарат, въведен и усвоен в цялостния цикъл на обучението по ИТ;

– учениците да определят и разграничават отделните компоненти (обекти) в ИД;

– учениците да се научат самостоятелно да формират стратегия и алгоритъм за решаване на поставена задача;

– учениците компетентно да изберат и използват подходящата приложна програма и/или последователност от приложни програми за създаване на всеки конкретен елемент от ИД;

– за диагностициране на наученото и попълване на пропуски (в теоретичен и манипулативен план) от обучението по отделните модули по ИТ;

– за формулиране и прилагане на обективни и лесно приложими критерии за диагностициране на резултатите и оценяване на постиженията на учениците.

В по-нататъшното изложение ще бъдат предложени два варианта на една задача, свързани със създаване на ИД. Първият вариант е подходящ за урочната работа и/или диагностициране на резултатите от обучението в задължителна подготовка по ИТ. Вторият вариант на задачата е по-сложен за реализация. Може да се използва в профил, ЗИП и СИП, а така също в подготовката на студенти и специализанти, бъдещи учители по информатика и ИТ по дисциплините „Училищен курс по ИТ“ и „Методика на обучението по информатика и ИТ“.

Задача

В Приложение 1. е представен електронен документ, в който са визуализирани както графичните, така и командните символи: интервал ( . ), табулация ( ), край на абзац ( ¶ ) . Създайте и съхранете на работната площ (Desktop) копие на този документ, в което са спазени следните изисквания:

– Документът е разположен в рамките на една страница, формат А4.

– Шрифтът на символите в текста и в таблиците е Times New Roman, размер 12.

– В горния колонтитул (Header) са представени името и логото на училището, както и логото на гр. Шумен.

– Междуредовото разстояние в седмия параграф е 1,5 реда (lines), а в останалите части на текста – единично (Single).

– Разстоянията преди 1-ви, 4-ти и 7-и параграф и преди последния ред в текста е 6 пункта (pt).

– Разстоянията след 10-и параграф да бъде 3 пункта (pt).

Ще отбележа, че в решението на предложената задача се използва и може да бъде въведено и/или оценено овладяването на голяма част от учебното съдържание по ИТ, например:

1. От тематиката, свързана с модул „Текстообработка“:

– основни структурни единици на текста – символ (графичен, команден), дума, параграф, страница, както и техните характеристики;

– въвеждане и редактиране на текст;

– форматиране на символи – фонт (Font), размер (Size), стил на шрифта (Font style), горен индекс (Superscript), подчертаване;

– форматиране на параграф:

– управление на отстъпите (отляво, отдясно и за първи ред) на абзац (Indentation – Left, Right, Special);

– управление на междуредието (Line spacing) и отстъпите отгоре и отдолу (Spacing – Before/After);

– номериране на параграфи;

– създаване, редактиране и разполагане на обекти, създадени със средствата за художествено оформен текст (WordArt);

– създаване, копиране и разполагане на графични обекти;

– конвертиране и копиране на електронна таблица (ЕТ) в графичен формат (Paste Special As: Picture);

– поставяне на контур (Border);

– използване на горен колонтитул (Header)

– страниране – задаване на размера на страницата и дефиниране на текстовото поле, т.е. задаване на размера на полетата (Margins – Left, Right, Top, Bottom) и на горния колонтитул (Header).

2. От тематиката, свързана с модул „Електронни таблици“:

– въвеждане и форматиране (Font, Size, Font style) на константи (текстови, числови);

– редактиране структурата на ЕТ:

– височина (Height) на ред, ширина (Width) на колона;

– обединяване (Merge) на клетки,

– скриване/показване (Hide/Unhide) на колона;

– подравняване и разполагане на стойностите (Alignment) в клетка или зони от клетки в ЕТ:

– Text alignment – Horizontal (Left, Right, Center, Center Across Selection), Vertical;

– Text control – Wrap text, Merge cells.

– поставяне и редактиране на контурите (Border) на зони в ЕТ;

– задаване на фон (Patterns) на клетка/зона в ЕТ;

– въвеждане на серия от числови стойности в зона на ЕТ;

– събиране на стойностите в зона на ЕТ;

– синтаксис, семантика, въвеждане и редактиране на формули в ЕТ;

– пресмятане на част от цялото и среден успех;

– форматиране на резултата от изчисленията (визуализация на закръглена стойност, процентен формат);

– копиране на формули в ЕТ;

– относително адресиране в ЕТ;

– сортиране на данни по зададен критерий;

– създаване, редактиране на диаграми, графична интерпретация на данните и резултатите в ЕТ.

3. От тема „Интернет“:

– търсене на информация по зададена тема;

– зареждане на интернет-страници в специализирана програма.

4. От тема „Работа с графични изображения“:

– използване на инструменти за създаване, копиране и обработване на графични обекти.

5. От тема „Интегриране на дейности“:

– създаване на текстов документ с графични изображения, използвайки информация от интернет и други източници (Paint, ЕТ, WordArt, Clipboard).

Забележки

1. При работа с ученици в профилирана подготовка, СИП, ЗИП, както и със студенти и специализанти, задачата може да бъде усложнена, като блокът от фигури – фиг. 1, фиг. 2 и фиг. 3, се замени с блока:

Този втори вариант на задачата е по-труден, защото изисква автоматично извеждане на названията на оценъчните категории, т. е. думите: „слаб“, „среден“, „добър“, „мн. добър“ и „отличен“. При такава по-трудна конфигурация на задачата е необходимо обучаемите да умеят да използват вградената функция за многовариантен избор CHOOSE или LOOKUP.

2. Задачата представлява пример за създаване на един конкретен, интегриран електронен документ. С немного усилия могат да бъдат генерирани задачи с подобна структура, т.е. съдържащи обекти, създадени с различни приложни програми:

– форматиран текст;

– електронни таблици и диаграми;

– графични обекти, намерени и изтеглени от интернет и/или създадени с други средства.

Градацията в трудността на задачитеможе да се реализира чрез:

– създаване на връзки (с Paste link) между оригинала на обекта и копието му в ИД;

– сложността на алгоритъма в изчислителната процедура на електронната таблица.

3. Тази задача и други подобни интегрирани документи са апробирани повече от пет учебни години в различни дисциплини, свързани с усвояване на ИКТ от студенти и специализанти:

– в Педагогически факултет на Тракийския университет;

– във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“;

– бъдещи учители по информатика и ИТ.

Многогодишният опит от използване на интегрирани документи категорично показва, че в рамките на 1,5 астрономически часа (една блокова учебна единица или контролна работа) може да бъде решена задача за създаване на ИД.

4. На адрес http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~aangelov/Problems_ID/ могат да бъдат намерени и изтеглени няколко други подобни ИД (задачи).

От направеното по-горе изложение е видно, че предложените ИД могат да се използват като дидактическо средство за ефективна реализация на финалния етап на обучението по ИКТ. Това е така, защото в рамките на една страница, с минимален разход на време за рутинни дейности (свързани с въвеждане на текст или първични данни в ЕТ), може да се:

– актуализират и затвърдят;

– въведат и усвоят;

– диагностицират и оценят, относително голям обем и широки по спектър теоретични знания и манипулативни умения. Успешното създаване на ИД е обективен критерии, че обучаемите:

– са усвоили съответното учебно съдържание;

– притежават компетенциите за пренос и комплексно прилагане на наученото по ИКТ в реални учебни или извън учебни ситуации.

Приложение 1

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, А. & Копева, Е. (2003). Учебната среда за обучение по текстообработка. Международна научно-практическа конференция, Свищов.

Ангелов, А. (2004). Учебната среда за обучение по електронни таблици. София: СИЕЛА Софт енд Паблишинг.

Ангелов, А., Фитнева, А. & Копева, Е. Учебната среда за обучение по текстообработка. София: СИЕЛА Софт енд Паблишинг.