Образователни технологии
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ЛИНГВИСТИКА
Резюме. Статията е посветена на проведената през 2016 г. международна олимпиада по лингвистика. Представени са резултатите на българските участници, част от задачите и техни решения.
Ключови думи: linguistics, Olympiad, problem solution.
Четиринадесетата международна олимпиада по лингвистика се проведе в Майсор (Индия) от 25 до 29 юли 2016 г. В нея взеха участие 152 ученици, съставящи 43 отбора от 30 страни. За първи път свои състезатели изпрати Шри Ланка. Бяха представени също Австралия, Бангладеш, Бразилия, България, Великобритания, Естония, Индия, Ирландия, Испания, Казахстан, Канада, Китай, Латвия, о-в Ман, Нидерландия, Пакистан, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словения, Тайван, Турция, Украйна, Унгария, Чехия, Швеция, Южна Корея и Япония. От страната домакин Индия, както и от Австралия, България, Казахстан, Китай, Полша, Русия, САЩ, Тайван, Турция, Унгария, Южна Корея и Япония имаше по два отбора.
Българските участници в олимпиадата бяха избрани въз основа на резултатите от Националното състезание по математическа лингвистика, националния кръг на олимпиадата по математическа лингвистика и две контролни работи, проведени по време на подготовката на разширения състав на отбора (Слънчев бряг, 3 – 12 юни). Те бяха:
– I отбор: Цветелина Стефанова (Русе), Здравко Иванов (София), Михаил Пасков (София), Тина Владимирова (София);
– II отбор: Асел Исмолдаева (Варна), Кристиан Георгиев (Пловдив), Надежда Димитрова (София), Борислав Георгиев (София).
Ръководители на отборите бяха Александър Велинов и Илияна Раева (Русе). Като наблюдатели в Майсор отидоха Цветозар Георгиев (Русе), Росица Декова (Пловдив) и Лора Динева (София).
В работата на задачната комисия, съставила темите за индивидуалното и отборното състезание, и на международното жури на Олимпиадата взеха участие Иван Держански, Божидар Божанов, Милена Венева и Павел Софрониев.
В индивидуалното състезание осемте български ученици спечелиха един златен медал (Кристиан Георгиев), два сребърни медала (Тина Владимирова и Михаил Пасков), два бронзови медала (Цветелина Стефанова и Надежда Димитрова) и една похвална грамота (Здравко Иванов). Отборът България II получи похвална грамота в отборното състезание.
***
Ето три от задачите от индивидуалното състезание.
Задача № 5 (Иван Держански). Дадени са думи на езика хакару и българските им преводи:
Забележка: езикът хакару е от аймарското семейство. Говори се от около 730 души в Перу (град Тупе, провинция Яуйос, област Лима), почти на противоположната на Майсор точка от земното кълбо, което беше причината да се напише задачата за тази олимпиада.
nh = н в думата гонг. ch, cx, q, sh, tx са съгласни звукове. Знакът ” означава придихание.
наш1+2 = ‘мой и твой’.
Решение. Словоформите в задачата се състоят от корен и до три наставки. Всяка наставка може да причини изпадане на предходната гласна:
Задача № 3 (Алексей Пегушев). Дадени са изречения на кунузки нубийски език и българските им преводи:
1. ar kanarriːcciːg kamiːg jaːnticcirsu. – Ние купихме камилите за съседите.
2. tirt kadeːg allesu. – Собственикът поправи дрехата.
3. jahali waliːg darbadki biticcirra. – Младежите ще дадат кокошката на кучетата.
4. man jahalgi kadeːcciːg maːgtirsu. – Той открадна дрехите за младежа.
5. ay beyyeːcciːg ajaːnirri. – Аз купувам огърлиците.
6. wal aygi baːbiːg eldeːnsu. – Кучето намери вратите за мене.
7. magas ikki waliːg ticcirsu. – Крадецът ви даде кучетата.
8. iːdi magaski kamiːg tirsa. – Мъжете дадоха камилите на крадеца.
9. ay hanuːg bijomri. – Аз ще ударя магарето.
10. sarkaːyi aygi beyyeːcciːg adeːnda. – Страхливците ми дават огърлиците.
(а) Преведете на български:
11. magasi argi ajomirra.
12. ay kanarriːg baːbki alletirsi.
13. hanu tirtiːg elirsu.
14. tirti argi kamgi deːccirsa.
15. ay darbadki bijaːndi.
(б) Преведете на кунузки нубийски:
16. Съседите дават огърлицата на собственика.
17. Младежът купи кучето за нас.
18. Ние ще го откраднем.
19. Собствениците удариха крадците.
20. Кучетата намериха кокошките за страхливеца.
Забележка: кунузкият нубийски език е от източносуданското семейство. Говори се от около 50 000 души в Египет.
y = й. Знакът ː означава, че предходната гласна е дълга.
Решение. Правила:
Словоредът е S (O´) O V
(S = подлог, O´ = косвено допълнение, O = пряко допълнение, V = сказуемо).
Структура на съществителното:
– КОРЕН;
– число: в ед. ч. няма показател, а за мн. ч. показателят е -i след съгласна и -ːcci след гласна;
– падеж: S няма окончание, а O´ и O имат окончание -g след гласна, -gi след сонорна съгласна и -ki след шумова съгласна.
Структура на глагола:
– време (сег. вр. a-, бъд. вр. bi);
– КОРЕН;
– за някого: ‘давам’ (на първото лице: deːn, на второто или третото лице: tir);
– мн. ч. на допълнението:
– ако има O´ и то е в мн. ч. – показател -ccir, пред който, ако има съгласна, тя изпада;
– ако няма O´ и O е в мн. ч. — показател –ir;
– време: мин. вр. -s, сег. вр./бъд. вр. -r (преминава в d след n);
– подлог: 1-во л. ед. ч. -i, 1-во л. мн. ч./3-то л. ед. ч. -u, 3-то л. мн. ч. -a.
11. magasi argi ajomirra. – Крадците ни удрят.
12. ay kanarriːg baːbki alletirsi. – Аз поправих вратата за съседа.
13. hanu tirtiːg elirsu. – Магарето намери собствениците.
14. tirti argi kamgi deːccirsa. – Собствениците ни дадоха камилата.
15. ay darbadki bijaːndi. – Аз ще купя кокошката.
16. Съседите дават огърлицата на собственика. – kanarriːcci tirtki beyyeːg atirra.
17. Младежът купи кучето за нас. – jahal argi walgi jaːndeːccirsu.
18. Ние ще го откраднем. – ar mangi bimaːgru.
19. Собствениците удариха крадците. – tirti magasiːg jomirsa.
20. Кучетата намериха кокошките за страхливеца. – wali sarkaː ygi darbadiːg eltirsa.
Задача №1 (Ксения Гилярова). Един лингвист отишъл в Салу Леанг (Сулавеси), за да изучава арале-табулаханския език. Той посетил няколко селца в Салу Леанг (вижте картата) и питал местните жители: Umba laungngola? ‘Къде отиваш?’
По-долу са дадени отговорите, които получил. В някои от тях има празни места.
Запълнете празните места.
Забележка: арале-табулаханският език е от австронезийското семейство. Говори се от около 12 000 души в Индонезия.
Имената на селцата са автентични, картата – не.
Решение. Думите bete’, dai’, naung, pano, sau и tama отразяват посоката през последния етап от пътуването:
– bete’ – през река;
– dai’ – по нанагорнище;
– naung – по нанадолнище;
– pano – по равен път;
– sau – по течението;
– tama – срещу течението.
Отговори:
1. В селцето Kahangang: Lamaoä’ dai’ di Palempang.
2. В селцето Kombeng: Lamaoä’ dai’ di Palempang.
3. В селцето Kota: Lamaoä’ bete’ di Bulung.
4. В селцето Kota: Lamaoä’ sau di Sohongang.
5. В селцето Palempang: Lamaoä’ naung di Bulung.
6. В селцето Palempang: Lamaoä’ sau di Kota.
7. В селцето Palempang: Lamaoä’ naung di Pahihuang.
8. В селцето Bulung: Lamaoä’ tama di Kota.
9. В селцето Bulung: Lamaoä’ naung di Pikung.
10. В селцето Panampo: Lamaoä’ pano di Kota.
11. В селцето Pikung: Lamaoä’ bete’ di Bulung.
12. В селцето Pikung: Lamaoä’ tama di Kahangang.
13. В селцето Pikung: Lamaoä’ dai’ di Panampo.
14. В селцето Tamonseng: Lamaoä’ bete’ di Kahangang.
15. В селцето Tamonseng: Lamaoä’ dai’ di Palempang.
***
Участието на българските отбори в Олимпиадата стана възможно благодарение на подкрепата на фондация „Америка за България“ и Министерството на образованието и науката.
Вече върви подготовката на Петнадесетата международна олимпиада по лингвистика, която ще се проведе през август 2017 г. в Дъблин (Ирландия).