Образователни технологии
ЧЕТИРИ НОВИ ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА
Резюме. Представени са анотации на четири нови докторски дисертации. Три от тях са в областта на методиката на обучението по информатика и са успешно защитени в Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Четвъртата е в областта на методиката на обучението по математика и е успешно защитена в Югозападния университет „Н. Рилски“.
Ключови думи: PhD student; dissertation; methodology; Mathematics; Informatics; education; teaching
1. Формиране на алгоритмично мислене у учениците в началното училище и прогимназията чрез обучението по информатика и информационни технологии
Автор на дисертационния труд под горното заглавие е Венета Веселинова Табакова-Комсалова – задочен докторант към катедра „Обучение по математика, информатика и информационни технологии“ във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Тематиката е свързана с европейските директиви и съответните материали на Министерството на образованието и науката в България за придобиване на ключови компетентности в процеса на обучение, включително компетентности по информационни и комуникационни технологии. Добре е известно, че целенасоченото развитие на алгоритмичното мислене позволява обучаемите да преодоляват репродуктивното ниво на усвояване на учебния материал, и подпомага разбирането на същността на възникващите проблеми, както и използването на нестандартни подходи при решаване на задачи. Особено важно е формирането и развитието на умения за разбиране и изпълнение на алгоритми, умения за моделиране и умения за анализиране на алгоритми. Вариативността и обобщаващата функция на мисленето се намират в тясна взаимовръзка, а взаимодействието между тях до голяма степен определя динамиката на познавателната дейност на обучаемия. Актуалността на проблема за развитие на алгоритмично мислене е обусловена от противоречието между значимостта и важността му и недостатъчно разработените начини за неговото развитие в процеса на начално обучение по информатика и информационни и комуникационни технологии. Представата за алгоритми и начини за тяхното описание се формират у обучаемите при изучаване на различни училищни дисциплини преди появяването на информатика и компютър. Основна роля при това се пада на математиката, при изучаване на която операционните и алгоритмичните действия представляват едни от съществените елементи на учебната дейност. Дисертационният труд е посветен на изследването на възможностите за формиране и развитие на логическо и алгоритмично мислене чрез ранно обучение на ученици по информатика и информационни технологии. В този смисъл, както отбелязва авторът на дисертационния труд, той може да се разглежда като пилотнo изследване за въвеждането на учебната дисциплина „Компютърно моделиране“ в III и IV клас на българските училища. Поставените цели и решените във връзка с тях задачи са целесъобразни и изпълват със съдържание актуалността на темата. Основните приноси на дисертационния труд са следните: анализ на обучението по компютърно програмиране у нас и в други страни; разработване на учебна програма по компютърно програмиране за избираема подготовка; създаване на модел за обучение на ученици от начален етап по компютърно програмиране в избираема подготовка; систематизиране на учебни задачи по различни теми от учебното съдържание на предложената програма; разработване и апробация на дидактически тестове и практически задачи, съответни критерии и показатели за диагностика на обучението; анализ на резултатите от проведено експериментално обучение.
Кратки биографични данни за автора на дисертационния труд. Венета Табакова-Комсалова е старши експерт по информатика и информационни технологии в РУО на МОН – Пловдив. Тя владее руски, английски и немски език, а в областта на информационните технологии работи с Windows 98, XP, 2010; MS Office 2003, 2010; 2016; Internet; счетоводен софтуер: Microinvest Delta, Integra Corporate System. Участвала е в разработването и управлението на проекти по секторна програма „Леонардо да Винчи“ – мобилност, както и в научни проекти, свързани с: подобряване качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес ; развитието на способностите на учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности; иновативни фундаментални и приложни научни изследвания по компютърни науки, математика и педагогика на обучението, включващи нови софтуерни инструменти и технологии.
2. Методика на адаптивно електронно обучение
Автор на дисертационния труд под горното заглавие е Валя Спасова Арнаудова – задочен докторант към катедра „Компютърни технологии“ във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Първата система за електронно обучение – PLATO (Programmed Logic for Automatic Teaching Operations) е разработена през 1960 г. от Университета в Илинойс. Бързото развитие на комуникациите в съвременното общество, от една страна, както и напредъкът на информационните и комуникационните технологии, от друга, поставят задачата за създаване на съответни среди за обучение. Едно от важните направления е свързано с динамичните промени, които изискват бърза адаптация на учители, преподаватели, ученици и студенти към новите възможности. Електронното обучение е свързано със задачата за осъвременяване на образованието в духа на изискванията на обществото. Но то не се свежда единствено до използване на информационни и комуникационни технологии в сегашната образователна система и не означава само привеждане в електронен вид на съществуващото учебно съдържание. Електронното обучение предполага усъвършенстване на начините за представяне на учебния материал и свързаните с тях педагогически проблеми, които го превръщат в изключително важно направление в методиката на обучението по информатика и информационни технологии. Необходимо е създаването на системи за подпомагане на обучението, а това изисква тези системи да са адаптирани към нуждите на потребителите. Адаптацията се отнася до своевременна промяна, в това число и в учебните програми, и включване на информационни технологии в съответната реализация на нагласа на обучаващите и обучаваните към ефективно използване на придобитите знания като средство за нови познания. Адаптивността в обучението се отнася също до индивидуализация на процеса на обучение и създаване на електронни курсове, отчитащи индивидуалните особености на обучаемите, в това число техните психологически особености, първоначалните знания, степени на възприемане, цели и задачи. Естествена е необходимостта от създаване на методика, която да отговаря на потребностите на дигиталното поколение с приложение на съвременни педагогически теории чрез разработване на модели и подходи за обучение с помощта на информационни и компютърни технологии. Това осмисля темата на дисертационния труд и доказва нейната актуалност. Основните негови научно-приложни приноси са следните: определяне на основните типове адаптация и характерните им особености по отношение на адаптивното електронно обучение в резултат на задълбочено проучване и анализ на съвременни системи за този вид обучение; дефиниране на дидактически етапи при разработването на методика за адаптивно електронно обучение; реализация на методически подходи за моделиране на индивидуален път на обучение и предоставяне на адаптивно съдържание спрямо резултатите от изпитване и оценяване; разработване и апробиране на методически инструментариум за реализиране на адаптивно електронно обучение и оценяване.
Кратки биографични данни за автора на дисертационния труд. Валя Арнаудова е специалист по компютърни мрежи, операционни системи, MS Office, интернет, принтери, скенери, фото софтуер и др. Понастоящем е системен организатор на компютърни системи и мрежи във филиала на Пловдивския университет „П. Хилендарски“ в Смолян. Преди това е била учител. Валя Арнаудова е дипломиран бакалавър във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет със специалност „Информатика“, както и магистър в същия университет по „Бизнес информатика с английски език“. Тя е била член на организационните комитети на две научни конференции с международно участие и е участвала в пет национални и университетски образователни и изследователски проекта.
3. Приложение на компетентностно ориентирания подход в обучението с използване на информационни и комуникационни технологии
Автор на дисертационния труд под горното заглавие е Кирина Димитрова Бойкова – докторант в самостоятелна форма на обучение към катедра „Обучение по математика, информатика и информационни технологии“ във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Актуалността на тематиката се определя от необходимостта образованието да предоставя адекватна подготовка за предизвикателствата във връзка с бъдещи работни места и използването им. Очакванията на обществото са завършващите висшисти да владеят английски език на високо ниво (Cambridge English Advanced). Добре известно е, че реализация на по-добни очаквания може да се осъществи, когато обучението се подпомага от информационни и комуникационни технологии. Задачата на образователната система е да подготвя личности с неповторима индивидуалност и творчество, способни да се реализират в съвременния живот. Дисертационният труд е посветен на придобиването на ключови компетентности в процеса на обучение: комуникативни умения за общуване на роден език и чужд език; дигитални компетентности (информационни и комуникационни технологии); умения за самостоятелно учене и събиране на информация; обществена и гражданска компетентност; инициативност и предприемачество; културна осъзнатост и творчество. Той отчита съвременното схващане за ученето, както за обучението и образованието изобщо. Основна негова задача е да разработи и апробира технологичен образователен модел с варианти на учебно-познавателно съдържание за формиране на професионални и ключови компетентности у студентите от Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет в процеса на подпомогнато от информационни и комуникационни технологии компетентностно ориентирано чуждоезиково обучение. Оттук произтича и целесъобразността на поставените в разработката цели и задачи: да се проучи и анализира основната документация по отношение качеството на висшето образование, както и научната литература, посветена на изследвания проблем; да се очертаят теоретичните основи на компетентностно ориентирания подход в образованието; да се разкрият възможностите за интегриране на информационни и комуникационни технологии в процеса на компетентностно ориентирано чуждоезиково обучение; да се конструира технологичен образователен модел за формиране и развитие на професионални и ключови компетентности; да се определи набор от значими за бъдещата професионална реализация на студентите съответни компетенции и да се създаде компетентностен модел за тяхното формиране и оценка; да се разработят варианти на учебно-познавателно съдържание в сферата на информационните и комуникационните технологии във връзка с приложението на предложения в дисертационен труд технологичен образователен модел; да се проведе експериментално изследване на модела и да се анализират конкретните резултати от апробацията за установяване на неговата ефективност; да се разработи и апробира инструментариум за диагностика и оценка на нивото на придобитите от студентите професионални и ключови компетентности. Експериментално е доказана хипотезата, че в разработената в дисертационния труд методическа система изграденият технологичен образователен модел и предлаганият инструментариум могат да се използват като ефективно средство за цялостно и разностранно развитие на личността на обучаемите. За тази цел са използвани разнообразни и ефективни методи на изследване: теоретичен анализ и синтез на различните референтни и нормативни документи и на научната литература, посветена на изследвания проблем, педагогически експеримент, анкета за самооценка на компетенции, частично структурирано наблюдение, експертна оценка, критериално ориентиран дидактически тест, математико-статистическа обработка на данните и анализ на резултатите от проведеното емпирично изследване, наблюдения в хода на прилагане на технологичния образователен модел. Избраната методика позволява да се решат поставените задачи и да се постигне поставената цел.
Кратки биографични данни за автора на дисертационния труд. Кирина Бойкова е преподавател по английски във Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет „П. Хилендарски“. Тя е завършила английска филология (бакалавър) във Филологическия факултет на Пловдивския университет и магистратура по превод и бизнес комуникация с придобити умения по връзки с обществеността и превод на художествена и специализирана литература. Като стажант по информационни технологии, придобива умения по създаване, редактиране и публикация на уеб съдържание, работа и поддръжка на CMS. Кирина Бойкова притежава редица компетенции по различни приложни програмни продукти в областта на образованието. Тя владее „Майкрософт офис“ и SEO (Search Engine Optimization). Участвала е в научноизследователски проекти в областта на иновационни информационни и комуникационни технологии с ориентация към бизнеса и обучението, както и в областта на иновативни фундаментални и приложни научни изследвания по компютърни науки, математика и педагогика на обучението.
4. Методически и езикови проблеми и техни решения при обучението по математика на немски език в българските висши училища
Автор на дисертационния труд под горното заглавие е Елена Александрова Радованова – докторант в самостоятелна форма на обучение към катедра „Математика“ в Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Н. Рилски“. Тематиката е свързана с предпоставките, които пораждат проблемите в обучението по математика на немски език във връзка с процесите на икономическа и културна глобализация, поставящи все по-настоятелно въпроса за качеството на образованието, характера на преподаването на математика във висшите училища, както и спецификата на немския научен математически език и различията в образователните системи, обусловени от културологични, институционални и професионални фактори. Обект на изследване са студенти от първи курс във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт на Техническия университет – София, а предмет на изследването са методически похвати и решения за преодоляване на математически понятийни и езикови проблеми на обучаемите по дисциплината „Mатематика – подготвителен курс“ на немски език. Експериментално е доказана хипотезата, че ако обучението по математика на немски език за първи курс се реализира по предложения в дисертационния труд модел, студентите ще усвояват по-задълбочено и по-трайно както математически знания и умения, така и математическия немски език. Установено е, че качеството на математическата подготовка се повишава при използване на интерактивни методи за активизиране и затвърждаване на математически понятия на немски език. Във връзка с хипотезата са формулирани и са решени следните задачи на изследването: създаване на модел за обучение по математика на немски език по дисциплината „Математика – подготвителен курс“, съставяне на учебни материали за съчетано усвояване на изучаваните математически знания и необходимия терминологичен инструментариум на немски език под формата на система от математико-езикови тестове, подпомагащи обучението, както и методически системи от задачи за домашни работи. Проведен е дидактически експеримент за прилагане на създадения модел и са анализирани резултатите от тестването на работната хипотеза. Общият анализ включва аналитико-статистическа обработка, проверка за надеждност по съответни показатели, дисперсионен и качествен анализ на постиженията, включително с прилагане критерия на Стюдънт. Авторът се придържа към Европейската квалификационна рамка, съгласно която способностите се описват с оглед степента на самостоятелност и на поемане на отговорност. Така, под „компетентност“ се разбира доказана способност за използване на знания, умения и на различните типове дадености за самоорганизация в тренировъчни и практически ситуации в зависимост от личностното и професионалното развитие.
Кратки биографични данни за автора на дисертационния труд. Елена Радованова работи в Техническия университет – София, във Факултета по приложна математика и информатика, катедра „Алгебра и геометрия“, както и във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, където ръководи упражнения по дисциплините „Линейна алгебра и аналитична геометрия“, „Математика – 1, 2 и 3 на български и немски език, чете лекции по „Изследване на операциите“ на немски език. Тя владее няколко езика: немски, английски, руски и полски. Притежава отлична компетентност по немски език. Била е на специализации в Uni-Karlsruhe. Участвала е в научноизследователски проекти във връзка с иновационни форми за дистанционно обучение в българските университети.