Сп. „История“, книжка 4/2020, година XXVIII
ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Историческите изследвания от периода 1984 – 2011 г. за електоралните регулации и изборния процес в докомунистическа България: тенденции и проблеми
Резюме. Студията анализира историческите изследвания от периода 1984 – 2011 г., посветени на въпросите за изборните борби между партиите, електоралните регулации и тяхното приложение в парламентарните избори на докомунистическа България. Посочват се причините за липсата на внимание към проблематиката във времето на тоталитарния режим и постепенното засилване на интереса към нея в годините на т.нар. преустройство и на последвалия преход. През първите години на ХХI век се отчита разрастване обема на електоралните изследвания. Набелязани са и все още съществуващите бели полета в разработките по проблема.Ключови думи: България; партии; избори; електорални системи; изборни закониСветослав ЖивковСофийски университет „Св. Климент Охридски“
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Представители на българската диаспора в Александрия от втората половина на XIX век (до освобождението)
Резюме. В статията са анализирани образователните, културните, националните и политическите предизвикателства пред българската диаспора в румънския град Александрия от втората половина на ХІХ в. до Освобождението на България – запазване на родния език, възпитание на младото поколение в патриотичен дух, връзки със сънародниците, останали отвъд Дунава, включване в националноосвободителното движение. Откроени са имената на учители, лекари и други представители на българската емигрантска интелигенция, които съчетават професионалните си ангажименти с активна общественополезна дейност. Част от тях се превръщат в знакови имена в Княжество България след Освобождението.Ключови думи: българска диаспора; Александрия; учители; докториМаргарита ТерзиеваУниверситет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Кавалерите на ордена „за храбростъ“ във флота на негово величество
Резюме. Статията представя изследване, посветено на наградените чинове от Флота на Негово Величество с Военния орден „За храброст“ и Войнишки кръст за храброст през Балканските войни и Първата световна война. Интересът е насочен към комплексните условия, в които са били поставени корабните екипажи и бреговите части при решаване на бойни задачи, скалата на напрежение на силите в противодействие на многократно превъзхождащ противник, приноса на най-изявените от тях за постигане на успех и оценката, която им е била дадена. Наградените морски офицери са представени като съдружие от професионалисти и единомишленици, изградили органично общество на кавалерите на ордена „За храброст“.По-късните периоди на активиране на Военния орден са показани фрагментарно.Ключови думи: Първа световна война; моряци; военни ордени; наградиЯнчо БакаловВисше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
ДИСКУСИОННО
Гражданското образование – ново предизвикателство пред обучението по история
Резюме. От учебната 2020/2021 г. в българското училище започва изучаването на самостоятелен учебен предмет „Гражданско образование“. Досегашната практика предвиждаше гражданското образование в училище да се реализира чрез интегрираното му изучаване в общообразователните предмети, сред които „История и цивилизации“ играеше водеща роля. Настоящата публикация има за задача да анализира и прогнозира доколко при новата ситуация мястото на историята за осъществяването на гражданска образованост на учениците и формирането им като граждани ще се запази или ще отслабне.Ключови думи: гражданско образование; обучение по история; социализация; политическа култура; права на човека; демократични ценности; културна идентичностКостадин ПаевЮгозападен университет „Неофит Рилски“
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Европейската интеграция на Гърция (1955 - 1981 г.)
Резюме. Статията изследва европейската политика на Гърция, стремежа към интегриране още от 1955 г., преговорите и трудностите, през които преминава до подписването на договора за присъединяване към Европейската общност на 28 май 1979 г. Откроени са ролята на Константинос Г. Караманлис и геополитическата ситуация като основни фактори, изиграли роля за това Гърция да е първата балканска страна, която се включва в едва започналите процеси на разширяване на общността. Проследени са също отношението на политическите партии и реакциите на гръцкото общество в различните етапи от присъединителната европейската политика, водена от управляващите.Ключови думи: Гърция; Европейска икономическа общност; Европейски съюз; икономика; геополитика; Константинос Г. Караманлис; европейска интеграцияАни Истаткова-ИвановаСофийски университет „Св. Климент Охридски“
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Providing Studying Rooms and Hostels for Students of Pedagogical Educational Institutions of National Minorities (20 – 30s of the XX Century)
Abstract. The article deals with the situation of providing studying rooms and hostels for students. Difficult economic situation in the country caused slow growth of the studying space. It has been proved that rooms unfit for the teaching-learning process were given to institutions. The author having used rich database proves that it was too difficult to provide lodging for students, especially in the 1920s. Most institutions of higher education did not have their own hostels. Part of student dwellings was in the buildings unfit for living. It has been shown that living conditions were improving gradually during the 30s of the 20th century. The greater part of hostels was poorly furnished and there was not enough linen. Studentship living in boarding-schools had to follow the rules of residence. At the same time, it often happened that student rooms were unsanitary. Most hostels had no bathhouses, laundries, and barber shops.Keywords: student; institute; technical school; hostel; furniture; bathhouseOleksandr KomarnitskyiNANVO Academician of UkraineLiudmyla KomarnitskaPodillia special training and rehabilitation social-economical college
[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Икономика, общество и национална идеология: нов поглед към възрожденския Пловдив
Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.
Светла ЯневаНов български университет[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
Принос към историята на висшето икономическо образование в България
Русев, Ив. (2020). Висшето търговско училище – Варна (1920 – 1945) и началото на висшето икономическо образование в България. Варна: Издателство „Наука и икономика“, Икономически университет – Варна, 261 стр.
Пенчо Д. ПенчевУниверситет за национално и световно стопанство[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]
ХРОНИКА
Уебинар „Стопански предпоставки за формирането на българския политически елит (по примера на братята Евлоги и Христо Георгиеви)“
Кирила АтанасоваСофийски университет „Св. Климент Охридски“[emember_protected for='16-3-19' format_protected_msg='1' custom_msg='Влезте в системата, за да прочетете пълната статия']Отвори пълния текст[/emember_protected]