Подходи в преподаването
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ В VІІІ КЛАС
https://doi.org/10.53656/his2021-5-6-civ
Резюме. Настоящата статия има за цел да изясни ролята на учебниците по история и цивилизации за VІІІ клас в усвояването на знания и формирането на представите на учениците в областта на правата на човека. При изучаването на Новото време те опознават идеите и усилията на обществата за налагането на тези права. В статията са разгледани, сравнени и анализирани действащите в началото на гимназиалната образователна степен учебници. Посочени са добрите примери на уроци, упражнения и практически дейности в учебните помагала, които отделят най-голямо внимание на проблема за човешките права. Представата за тях е важна част от съвременната гражданска култура на младите хора. Познаването на борбите за човешки права и тяхната еволюция е част от гражданската образованост на учениците и основа за активното им включване в демократичното гражданско общество.
Ключови думи: училищно историческо образование; образование за правата на човека; гражданско образование
Стремежът на човечеството към свобода, равенство, права и достойнство е толкова стар, колкото и липсата им. Още в развитието на древните цивилизации в Месопотамия, Египет, Индия, Китай, Персия, Елада и Рим срещаме редица примери, които могат да се свържат с усилията на обществата да защитят отделния човек, да регулират отношенията между хората, да регламентират правата и задълженията на членовете в дадена общност (държава) (Kolarova 2013, 21 – 24). Съвременният поглед към Древността е много критичен по отношение на неравенствата между хората, тъй като общественото развитие в тази дълга епоха най-често върви в посока на загубване на права. Статутът на робите, чужденците, жените и децата в древните общества е свързан с подчинение, безправие, жестокост, унижения, тежък принудителен труд. В същото време, не трябва да забравяме, че Древността ни е оставила в наследство представите за свобода1), собственост, законност, справедливост, право на безопасност, граждани, граждански права, демокрация, религиозна търпимост, мирно съжителство и много други, които са в основата на новото им осмисляне, съдържателно обогатяване и развитие през Ренесанса и Новото време.
Изследователите на проблема за правата на човека обособяват условно два периода в развитието на усилията на човечеството за тяхното утвърждаване. Първият период е от Древността до 1948 г., а вторият след 1948 г. до наши дни. Приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (10. ХІІ. 1948 г.) от ООН разделя двата периода. Този международен пакт, приет първоначално от 48 държави, слага началото на нови усилия за разширяване на човешките права (Kolarova 2013, 19 – 20). Писменото кодифициране на отношенията между държавата и гражданите продължава с постоянно разширяване на правата до наши дни.
В настоящата статия разглеждаме критично как програмата за VІІІ клас и учебниците по история и цивилизации изграждат представите на учениците за правата на човека. В началото на гимназиалното си образование учениците изучават развитието на Европа и света от началото на ХVІ в. до навечерието на Първата световна война. Те се запознават с динамиката на политическите, стопанските, социалните и културните процеси, на модернизацията на стария континент и други части на света 2). Безспорно в културно-образователната област „Обществени науки“ предметът история и цивилизации има водеща роля и е призван да запознае младите българи и със състоянието на човешките права (Paev 2020, 383) във всяка една епоха, в частност с постепенното им разширяване от ХVІ до началото на ХХ в. Това допринася за обогатяване на гражданската образованост на ученицитe (Kusheva 1998, 10 – 14), преди изучаването на предмета гражданско образование в горната гимназиална степен. В съвременния свят проблемът за правата на човека става все по-актуален и естествено намира своето място в просветната система на всяка демократична страна, а обучението по история и цивилизации проследява развитието на идеята за човешките права и борбите за тяхното утвърждаване като норма за цивилизационно развитие.
В програмата за общообразователна подготовка по история и цивилизации за VІІІ клас в област на компетентност „Човекът в историята“ е посочено, че учениците трябва да описват развитието на правата и свободите на гражданите в различни общества, да оценяват идеи и действия на личности от епохата. Акцент е поставен върху познаването на идеите на представителите на Просвещението – Дж. Лок, Фр. Волтер, Ш. Монтескьо и Ж. Русо, както и тяхното реализиране в Декларацията за независимост на английските колонии в Северна Америка (1776 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданина в революционна Франция през 1789 г. Разграничаването на идеите на либерализма, консерватизма, социализма и анархизма е свързано и с тяхното отношение към правата на човека. Учениците се запознават още с движенията за отхвърляне на робството в Ново време, за равноправие на жените, за защита на работническата класа и др. Натрупаните знания, умения и компетентности при изучаването на миналото включват различни аспекти на проблема за правата на човека.
В обучението по история и цивилизации в първите два класа на прогимназиалното образование учениците се запознават с важни събития в древната и средновековната история, в които участниците търсят път към свободата, равенството и своите права. Те разбират, че в Късното средновековие възходът на градовете е съпроводен с новото гражданство на хора, подчиняващи се на закона, с регламентирани права и задължения (Kolarova 2014, 59 – 61). Започва една еволюция на феодалните права в конституционни – процес, който продължава няколко века. Тази постепенна промяна ражда разбиранията за „естествените права“ на човека в Ново време.
Най-често се приема, че издадената в началото на ХІІІ в. в средновековна Англия Мagna Charta Libertatum е един от основополагащите документи за правата на човека. В него се появяват определенията „свободен човек“, „свободни мъже“, „гарантирани свободи“ (Vincent 2015, 118 – 132.). През следващите векове тези термини вече се използват по-често и засягат все по-голяма част от населението. В епохата на Новото време английският философ Джон Лок публикува „Два трактата за държавното управление“ (1690 г.). В първия той отхвърля господстващата през Средновековието концепция за божествения произход на кралската власт, която стои в основата на абсолютизма. Дж. Лок посочва, че никой не трябва да застрашава живота, здравето, свободата и собствеността на индивида (Heater 2004, 66 – 67). Всеки притежава тези права, те са му присъщи и той трябва да уважава и правото на другите върху тях. Законът и властта са призвани да гарантират индивидуалните права (Sartori 1992, 37 – 64). В политически план идеята на английския мислител за естествените права на човека има няколко политически последици: 1. никой не може да бъде под политическото разпореждане на някой друг освен по собствено желание; 2. защитата на естествените права на човека трябва да е основна функция на всяко управление; 3. ако управляващите не изпълняват тази функция, управляваните имат правото да ги свалят.
В новите учебници по история и цивилизации за VIII клас е разкрита същността на промяната през ХV – ХVІІ в., при която хуманизмът и индивидуализмът създават благоприятна среда по отношение на човешките права и свободи. Интелектуалната основа на съвременната демокрация се ражда във времето на Просвещението. В учебниците това е отразено във въвеждащите за епохата на Новото време уроци, преди да се премине към по-конкретното им представяне в темите за просвещенската епоха и страните, в които тя се разгръща най-интензивно в сферата на човешките права – Англия, САЩ, Франция и др.3)
Към средата на ХVІІ в. пуританската революция в Англия налага и доразвива идеите на Магна харта и защитава „правата и свободите на народа“ от посегателствата на монарха и опитите му да налага волята си над парламента. В учебниците е отразена голямата промяна в островната държава, а авторите обръщат голямо внимание и на „Славната революция“ (1688 г.) и последвалия я Бил за правата (1689 г.) 4). Учениците се запознават с основните положения в този документ, ограничаващ кралските правомощия и утвърждаващ конституционната парламентарна монархия. Те разбират от авторските текстове и документалните откъси, че сред основните права са свободата на словото, свободните дебати в парламента, свобода на събранията, на вероизповеданията, право на подаване на молби (жалби) до парламента, свободен избор на депутати от мъжете с определен имуществен ценз (доход над 40 шилинга) и др. Кралската власт е ограничена при предлагането на закони без съгласието на парламента, задържането и преследването на поданиците, налагането на данъци, прекомерни глоби, жестоки и необичайни наказания и др. Английският модел на промяна вдъхновява мислителите от настъпващата епоха на Просвещението и те разгръщат нови идеи за промяна.
Сред най-важните акценти в обучението на осмокласниците по история и цивилизации е опознаването на идеите на Просвещението и тяхното влияние върху разбиранията за човешките права и принципите, върху които те почиват – политически плурализъм, разделение на властите, независимост на съдилищата, религиозна толерантност, представителство на интересите на различните обществени групи и др. (Kolarova 2013, 19 – 20). От уроците за Просвещението учениците разбират за въздействието на вижданията на Дж. Лок върху големите френски философи от ХVІІІ в. и бащите основатели на САЩ. Неговите трактати за държавното управление се появяват скоро след публикуването на английския Бил за правата – акт, който гарантира със силата на закона естествените права на човека. Пред учениците е особено важно да се подчертае връзката между свободния гражданин и собствеността, чиито корени са още в античното гражданство (Heater 2004, 65 – 66). Идеите на Лок за политиката, разделението на властите, общественото съгласие (обществения договор), религиозната търпимост, за правото на съпротива срещу власт, която не произхожда от народната воля, са доразвити и конкретизирани в условията на залеза на просветения абсолютизъм в една по-напрегната политическа атмосфера.
В новите учебници по история и цивилизации са представени най-важните възгледи на просвещенския ХVІІІ в. Учениците свързват Фр. Волтер с противопоставянето на привилегированите съсловия (католическото духовенство и аристокрацията), защитата на идеите за свобода, толерантност, свободно вероизповедание, както и с надеждите, че реформите могат да се осъществят от просветените монарси. Осмокласниците разбират, че Ш. Монтескьо доразвива идеята на Лок за разделението на властите, като обосновава независимостта на съдебната власт, намирайки точния баланс между властовите институции. Осмокласниците осъзнават, че Ж.-Ж. Русо е най-радикалният представител на Френското просвещение, защитник на равенството пред закона, националния суверенитет, същността на гражданството и нуждата от гражданско образование. Той развива социалната концепция за естествените права (естественото състояние на човека) в идеята си за обществения договор като пакт между управлявани и управляващи за добро управление. Нарушаването на този пакт, на естествените права и тяхната защитата дава основание на управляваните да сменят властимащите дори с бунт. Така просвещенската епоха в Европа утвърждава концепция, която стои над границите, етническата и религиозната принадлежност. Тя свързва всеки човек с неговите естествени права и нуждата от тяхното деклариране и конституционно регламентиране (Kolarova 2013, 29 – 30).
В новите учебници по история и цивилизации за VIII клас просвещенските идеи са представени както с авторски текст, така и с документални откъси от произведения на Дж. Лок, Фр. Волтер, Ш. Монтескьо, Ж.-Ж. Русо и Им. Кант. Учениците трябва да отговорят на въпроси за управлението, привилегиите, ролята на църквата, личната свобода, равенството на хората пред закона, зависимостта между правата на човека и управлението, отношението към науката и образованието, реформаторството и революционността на просвещенските мислители и др. В учебниците на издателствата „Просвета – София“, и „Булвест 2000“ на учениците са предложени теми за дискусии, формулирани на основата на мисли на известни просветители – „Там, където няма закони, няма и свобода“; „Моите права свършват там, където започват правата на другите“; „Всяка власт корумпира, но абсолютната власт корумпира абсолютно“; „Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея“; „Дръзни да знаеш! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък“. В тези дискусии и аргументираните съчинения върху тези мисли младите хора могат да заемат активна гражданска позиция. Те спомагат и за осъзнаване актуалността на просвещенската мисъл и в днешния свят по отношение на управлението, законността, човешките права, активната обществената позиция, силата на знанието и разума.
Разбиранията на Дж. Лок и Ш. Монтескьо за защитата на живота, здравето, свободата на личността и собствеността, за разделението на властите залягат в основата на Американската декларация за независимост (4 юли 1776 г.). В нея се приемат следните истини: „...всички хора са създадени равни; те са дарени от Създателя с известни неотнимаеми права; сред тези права са животът, свободата и стремежът към щастие. Правителствата се създават от хората, за да гарантират тези права, и тяхната справедлива власт произтича от съгласието на управляваните...“5). Учениците в VIII клас се запознават с началата, на които се изграждат САЩ според конституцията от 1787 г.6) – републикански модел на управление (президентска република), федерално държавно устройство, разделение на властите, баланс и взаимен контрол между държавните институции и широки граждански права. Последните са регламентирани в американския Бил за правата (1791 г.), който утвърждава първите 10 добавки на основния закон. Сред тях са онези, които гарантират правата на гражданите – свобода на религията, словото и печата; право за подаване на петиции, както и свобода на сдружаване; право за носене на оръжие; забрана за обискиране без съдебно разпореждане; право на честен процес; забрана за издаване на осъдителни присъди, основани само на самопризнания; право на процес пред безпристрастни съдии; право на призоваване на свидетели; право на процес при граждански спорове; забрана на произволни арести, прекомерни глоби и гаранции.
Положителна страна на повечето учебници за VІІІ клас е, че с откъси от Декларацията за независимост и конституцията на САЩ, както и с условнографични изображения учениците са улеснени в изграждането на своята представа за основните институции на федералното управление, разделението на властите и човешките права в американската демокрация. Само в едно от учебните помагала се посочва, че правата не обхващат дребните собственици, чернокожите (предимно роби), местното индианско население и жените, а в друго е отбелязано, че в края на ХVІІІ в. едва 10% от мъжете имат избирателни права. Дори през 1790 г. значителна част от населението в новата държава няма гарантирани права, а около 17% са в робско положение. Именно статутът на афроамериканците остава най-тежкият проблем, нерешен от бащите основатели на САЩ (Heater 2004, 77 – 78).
Във времето, в което Първият американски конгрес приема добавките в американската конституция, в революционна Франция Учредителното събрание приема и обнародва Декларация за правата на човека и гражданина (26 август 1789 г.). Този документ реализира идеите на френските просветители. В 17-те постановки на Декларацията са отхвърлени привилегиите на благородниците и духовенството и се гарантират свобода на личността, равноправие, сигурност, защита на собствеността, право на съпротива срещу потисничеството, право за участие в политическия живот, равенство пред закона, свобода на вярата и др. Радикализирането на Френската революция води до появата и на Втора декларация за правата на човека и гражданина (10 август 1793 г.). Тя e по-разширена и в нея са посочени редица социални права, които трябва да се осигурят на гражданите – право на образование, социална защита и сигурност, свобода на наемния труд и др. Тази декларация не влиза в сила, но очертава социалната насока на бъдещата борба за повече права (Kolarova 2013, 32).
Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. и разпространението на нейните идеи във времето на Наполеоновите войни в Европа намират място в новите учебници по история и цивилизации за VІІІ клас. Най-важните постановки на Декларацията са отразени в документалните откъси, разяснено е съдържанието на понятието „гражданин“ в Ново време, очертано е закрепването на правата в конституции и закони, както и е уточнено, че те все още се отнасят само за мъжете.
От авторските текстове, документите, изображенията, условно-графичните изображения осмокласниците разбират, че революциите в края на ХVІІІ водят до отслабване на позициите на монарсите, а истински суверен става народът7). Те осъзнават, че този принцип заляга в основата на съвременния демократичен свят. През ХІХ в. поданиците все повече се превръщат в граждани, които извоюват още права. Отношенията между държавата, обществото и гражданите се гарантират от конституционните разпоредби. Последните гарантират естествените човешки права – на живот, свобода, собственост и др. Започналият процес на извоюване на все повече права продължава и те вече не се определят като естествени, а като човешки права, които трябва да се гарантират, отстояват, разширяват и изучават (Yakimov 2018, 64 – 66).
В уроците, посветени на развитието на водещите държави, идеологически течения, обществените промени и обществени движения през ХІХ в., учениците се запознават с разширяването на кръга на правата – политически, икономически и социални. С либерализма те свързват разширяването на избирателното право, правото на безплатно и общодостъпно образование, първите опити за прокарване на идеята за равнопоставеност между мъжете и жените и др. Борбите на индустриалния пролетариат за повече икономически и социални права са обвързани с идейното течение на социализма.
През ХІХ в. постепенно се налага разширяването на избирателните права чрез отпадане на имуществени, образователни и възрастови ограничения. През 1828 г. белите мъже без собственост получават право да участват в изборите за президент в повечето щати на САЩ. В Англия няколко законодателни реформи между 1832 – 1884 г. увеличават броя на гражданите (мъже) с избирателни права от 440 хил. до 5 милиона. Отпадането на цензовете увеличава броя на избирателите, а участието в политическия живот става все по-масово. В републиканска Франция през 1875 г. право на глас имат около 10 милиона граждани (мъже). Учениците си припомнят, че в свободното Българско княжество Търновската конституция (16 април 1879 г.) дава избирателни права на всички мъже, навършили 21 г., и могат да оценят факта, че страната ни е сред онези държави, които първи дават всеобщо избирателно право.
Разширяването на избирателните права за мъжете през втората половина на ХІХ в. неминуемо води до поставянето на въпроса за премахване на дискриминацията на жените при упражняването както на избирателното право, така и на другите права (икономически и социални), които притежават мъжете. Поставен е въпросът за равенството на половете (Heater 2004, 120 – 129) и началото на идеологията на феминизма. В учебника на изд. „Анубис“ в т.нар. „Историческа работилница“ учениците трябва да усвоят умението да пишат историческо есе по зададени показатели. Темата на есето е „Промени ли се нещо от Просвещението и Френската революция до днес“. Чрез работа с документални откъси от годините на Френската революция („Молба на жените от третото съсловие до Краля“ и „Декларацията за правата на жената и гражданката“, подготвена от Олимпия дьо Гуж през 1791 г.) те трябва да опишат положението на жените, стремежите им да променят мястото си в обществото, да сравнят документите за правата и да открият различията в тях. Логично продължение на темата е и предложеният на учениците дебат „Спазват ли се човешките права?“, за който те се подготвят с обширен опорен текст за проблема за правата на човека в Ново време. В останалите учебници също са отразени усилията на жените за избирателни права (движението на суфражетките). До Първата световна война само в пет държави те получават право да гласуват. Ролята на жените във военните години, в които те вършат „мъжката работа“ във военното производство, неутрализира отрицанието към исканията им. В САЩ, Европа и други части на света с промени в конституциите и изборното законодателство те получават избирателни права (Kusheva 2000, 93 – 94).
В средата на ХІХ в. редица големи държави са изправени пред тежки конфликти с участието на милиони хора. В САЩ проблемът с робството в южните щати вкарва страната в разрушителна гражданска война. В Русия подобното на робството крепостничество спъва модернизацията. В Англия и Франция ужасните условия на труд и живот на индустриалния пролетариат пораждат социални конфликти и появата на масови движения. Тези проблеми са отразени в учебниците за VІІІ клас.
Проблемът с робството в Новото време и усилията за премахването му намират място в учебниците. В урок за нови знания авторите на изд. „Просвета – София“ разясняват особеностите на робството в САЩ, Руската и Османската империя, както и в колониалните владения на европейските държави по света. В урок упражнение „Съпротивата срещу робството“ учениците изпълняват различни задачи и дават отговори на редица въпроси, опирайки се на хронологически ориентири, документи от епохата и различни изображения. Те разбират, че Гражданската война (1861 – 1865) слага край на робството в САЩ (13-ата добавка в конституцията), а по-късно това се случва в Западното полукълбо и колониалните владения. През 1890 г. на Брюкселската конференция 17 държави подписват Акт против робството (Kolarova 2013, 37).
Уроците за държавите и обществата в края на ХІХ и началото на ХХ в. създават ясна представа у учениците, че тогава е извършен голям пробив по отношение на човешките права в напредналите държави – безплатно образование, здравна помощ, социални права за работниците (искания за 8-часов работен ден, забрана на детския труд, забрана жени да работят в производства с рискове за здравето, отпуск за раждане и майчинство, отмяна на нощния труд, 36 ч. непрекъсната седмична почивка) и др.
Обучението по история и цивилизации в VІІІ клас дава на учениците знания за еволюцията на идеите за човешките права в Ново време и борбите за тяхното налагане като норма в изучаваните държави и общества. Проучените и сравнени в статията учебници по история и цивилизации за VІІІ клас допринасят за оформянето на представите на учениците за важността на човешките права и началната им гражданска грамотност в тази област, за подготовката им за участие в гражданския живот на демократичното общество (Kusheva 2007, 64). Можем с основание да заключим, че в тематиката за човешките права обучението по история и цивилизации изпълнява важна роля за гражданското развитие и поведение на днешните български ученици. Те опознават груповите и националните права (Paev 2020, 45 – 49), разбират, че те следват девиза на Френската революция „Свобода, равенство, братство“8). Младите хора разбират същността на разделението на правата на няколко групи (Domaradski, Khvostova & Pupovac 2019, 423 – 428). Някои права са граждански и политически по природа и имат за цел да защитят индивида от неправомерни и незаконни действия на държавата (право на живот, свобода, собственост, свобода на словото, право на справедлив процес, свобода на религията, избирателно право). В края на изучаваната от учениците епоха на преден план излизат т.нар. права от второто поколение – социални, икономически и културни. Те осигуряват равни условия и еднакво третиране за всички членове на обществото (право на труд, право на здравно и социално осигуряване, право на помощ при безработица и др.). За важността на обучението по история и цивилизации в областта на човешките права свидетелстват и приетите през 1978, 1983 и 1985 г. от Съвета на Европа документи за обучението по правата на човека. В тях се подчертава водещото място на историята като учебен предмет в този процес (Kolarova 2013, 72).
БЕЛЕЖКИ
1. Думата „свобода“ се появява за пръв път в древен документ от шумерската цивилизация от ХХІІІ в. пр. Хр. Върху глинена плочка със закони от владетеля на гр. Лагаш се посочва, че той уволнил нечестните бирници, освободил несправедливо затворените и спрял злоупотребите с властта.
2. https://www.mon.bg/bg/1999. Учебна програма по история и цивилизации за VІІІ клас. (общообразователна подготовка) [последно посетен на 22.06.2021 г.].
3. Вж. Гаврилов, Б., Славчев, К., Стоименова, Б., 2017. История и цивилизации за VІІІ клас, София: Просвета – София АД, 8, 56 – 57, 74 – 77, 83 – 85, 86 – 89, 106 – 109, 120 – 123, 164 – 165, 170 – 175, 179. Пантев, А., Павлова, В., Велинова-Тренчева, З., Костадинова, П., Ботев, Р., 2017. История и цивилизации за VІІІ клас, София: Булвест 2000, 35 – 37, 74 – 77, 100, 103 – 105, 109 – 110, 116 – 118, 176, 206 – 209. Матанов, Хр., Вачков, Д., Стоянов, Б., Табакова, К., Карабоева, Е., 2017. История и цивилизации за VІІІ клас. София: ИК Анубис, 9, 66 – 68, 76 – 79, 81 – 82, 83 – 86, 93, 119, 143. Грозев, К. Михнева, Р., Зарков, Т. Николова, М., 2017. История и цивилизации за VІІІ клас. София: Изд. Даниела Убенова, 13, 48, 50 – 52, 57 – 59, 105 – 107, 108, 110.
4. Thatcher, O. J., ed. (1907). The library of original sources. University Research Extension. p. 10 – 16. За Славната революция виж и: Миланова, А., 2015. Славната революция 1688 г.: холандска инвазия или първата модерна революция? В: Докторантски изследвания в социалните и хуманитарни науки. Т.2, 45 – 60.
5. https://www.archives.gov/founding-docs/declaration-transcript [последно по-сетен на 22.06.2021 г.].
6. https://constitutioncenter.org/interactive-constitution/full-text [последно посетен на 22.06.2021 г.].
7. Пак Преамбюлът на конституцията на САЩ започва с „Ние, народът на Съединените щати, ....“
8. Карел Васак (1929 – 2015) е чешки юрист, емигрирал след Пражката пролет (1968 г.) във Франция. Той е дългогодишен генерален секретар на международния институт за правата на човека в Страсбург и правен съветник на ЮНЕСКО.
ЛИТЕРАТУРА
Коларова, Ц., 2013.Образование по правата на човека. София: Авангард Прима.
Коларова, Ц., 2014. Гражданско образование в университета. София: Авангард Прима.
Кушева, Р., 1998. Гражданско образование чрез обучение по история. Образование и квалификация, (3), 10 – 14.
Кушева, Р., 2000. Методика на обучението по история. София.
Кушева, Р., 2007. Съвременното историческо образование – отговори на новите предизвикателства. София.
Паев, К., 2020. Гражданското образование – ново предизвикателство пред обучението по история. История, 28(4), 381 – 389.
Паев, К., 2020. Гражданското образование в обучението по история. София: Парадигма.
Сартори, Дж., 1992. Теория на демокрацията, (2). Класическите проблеми. София.
Винсънт, Н., 2015. Магна харта. София.
Якимов, Г., 2018. „Ние, народът. Гражданинът и конституцията“ (наблюдения върху учебник по гражданско образование в американските гимназии). Общество, памет, образование. История и обществени нагласи, 4. София, 64 – 83.
Domaradski, S., Khvostova, M., Pupovac, D., 2019. Generations of Rights and the Cotemporary Human Rights Discourse. Human Rights Review, 20, 423 – 443.
Heater, D., 2004. A brief history of citizenship. New York.
REFERENCES
Domaradski, S., Khvostova, M., Pupovac, D., 2019. Generations of Rights and the Cotemporary Human Rights Discourse. Human Rights Review, 20, 423 – 443.
Heater, D., 2004. A brief history of citizenship. New York.
Kolarova, Ts., 2013. Obrazovanie po pravata na choveka. Sofia: Avangard Prima.
Kolarova, Ts., 2014. Grazhdansko obrazovanie v universiteta. Sofia: Avangard Prima.
Kusheva, R., 1998. Grazhdanskoto obrazovanie chrez obuchenieto po istoriya – Obrazovanie i kvalifikatsiya, (3), 10 – 14.
Kusheva, R., 2000. Metodika na obuchenieto po istoriya. Sofia.
Kusheva, R., 2007. Savremennoto istorichesko obrazovanie – otgovori na novite predizvikatelstva. Sofia.
Paev. K., 2020. Grazhdanskoto obrazovanie – novo predizvikatelstvo pred obuchenieto po istoriya. Istoriya-History, 28(4), 381 – 389.
Paev, K., 2020. Grazhdanskoto obrazovanie v obuchenieto po istoriya. Sofia: Paradigma.
Sartori, G., 1992. Teoriya na demokratsiyata, (2). Klasicheskite problemi. Sofia.
Vincent, N., 2015. Magna Harta. Sofia.
Yakimov, G., 2018. Nie, narodat. Grazhdaninat i konstitutsiyata“ (nablyudeniya varkhu uchebnik po grazhdansko obrazovanie v amerikanskite gimnazii) – Obshtestvo, pamet, obrazovanie. Istoriya i obshtestveni naglasi, 4. Sofia, 64 – 83.