© tetracarbon / Pixabay
Рецензии и анотации
НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ УСВОЯВАНЕТО НА ВТОРИ ЧУЖД ЕЗИК В РАМКИТЕ НА СЛАВЯНСКИЯ КУЛТУРНО-ЕЗИКОВ СЪЮЗ
https://doi.org/10.53656/for2026-03-10
Монографията на Милена Стойкова „Славянский культурно-языковой союз и усвоение благоприобретенного языка“ (Stojkova, 2026) представлява многопластово и дълбочинно теоретично изследване със собствен терминологичен апарат, нови тези, въведени аксиоми и доказани теореми, с прецизни хоризонтални и вертикални срезове, със собствена методология и категорични обобщения. В тази книга може задочно да се спори с цитираните изследователи, но не и с автора – текстът не го позволява – дотолкова той е цялостен, изчерпателен, словесно-картинно убедителен и завършен. Този текст е жив организъм с лице, телосложение и характер. Като такъв, той ще се развива, но само ако авторът пожелае. Със сигурност, компетентният читател би могъл да има съмнения, да не е съгласен, да спори, защото изведените тези и професионални внушения почиват на немалкия във времето и пространството преподавателски и изследователски опит на авторката.
Емоцията и/или експресията на изказа в Пролога (съзнателно или не) ни спестява информацията за научната дълбочинност и теоретичната многоизмерност на текста, с който ни предстои да се запознаем. Обемът не е нарочно преследван, например за да балансира качеството, напротив – той не е недостатък, а доказателство за професионалния перфекционизъм на изследователя, стремящ се да представи всички гледни точки, за да може новата, изведена от него, гледна точка да е максимално убедителна и теоретично обоснована. Предлаганото монографично изследване убедително демонстрира тезата, че днес теоретико-приложното изследване може да бъде модерно, без псевдоавангардизми и ерзац експерименталности. Авторката споделя професионалното си убеждение за ценността на идеите, теоретичните постановки, постулати, тезиси и цитирани в труда ѝ мисли на нейните Учители в науката, заложени като теоретико-приложен фундамент в работата ѝ: изследователска, научна, преподавателска, обучителна, наставническа.
Текстът не се постига отведнъж, подобно на мисълта на Иван Куцаров: „Езикознанието не зависи от политиката, затова е и ядрото на филологията“ (Kutsarov, 2015, рр. 18 – 22), но се чете със същото удоволствие от изведените обобщения, новоразбирания и нововъведения върху познат на пръв поглед изследователски материал, с което се чете Виталий Г. Костомаров, Боголюб Станкович, Шалва Амонашвили, И. Ю. Шехтер, К. Д. Ушинский, Владимир. И. Аннушкин, Татяна В. Черниговская, на които авторката се позовава в съжденията и обобщенията си.
Представеният изследователски труд задава висока мяра за качество на подобен тип научно изследване още в Пролога, защото не само удовлетворява критериите за яснота, прецизност и компетентност при определяне обекта и предмета на изследването, формулирането на целите, задачите, методите, актуалността, научния принос и практическото значение, но ги надвишава със стилен изказ на опитен изследовател, колега езиковед, който не се колебае, тъй като без професионални съмнения е открил верния път и смело и амбициозно го следва без отклонения и компромиси. Обектът/предметът на изследването е представен в пределно възможни теоретични ракурси в търсене на необходимия, правилния работен термин за разглежданото езиково явление. Авторът на изследването е в постоянна комуникация с читателя: предвижда въпросите и съмненията му, при подозрение за неяснота или неточност във формулировката на критерий, признак и т.н. същият се изяснява в скоби или, както казахме, в бележка под линия – характерна особеност в изложението. „Бележките под линия“ са пълноценна и необходима част от изложението, рамките на което са тесни за изследователската мисъл.
Едно от най-ценните предимства на работата е качествено аргументираното оспорване на мнения на изследователи с предлагане на не по-малко мотивирана собствена теза. Книгата респектира с многопластовостта на анализите, прецизните хоризонтални и вертикални срезове, с уместните компетентни забележки и допълнения при представяне на теоретичните постановки във всяка от частите – достатъчно самостоятелни и изчерпателни, за да бъдат обособени поотделно, при желание на авторката, в академична теоретико-приложна интердисциплинарна студия за бакалавърски и магистърски програми с изучаване на славянски езици, както и за чужди студенти, обучаващи се в програми за учебна мобилност.
Изложението е композирано в 7 тематични части със самостойна цялост и ценност, наречени Очерци, с фокусирани обект и предмет на анализ, със задължителното, обговорено още в Пролога, цитиране в оригинал, с последващо (при необходимост) съответствие на езика на изложението, напр. Иван Куцаров, Боголюб Станкович, Иван Чобанов, Розалия Александрова, Огнян Сапарев. Цитирането в оригинал е аксиома и константа за настоящия текст, изтъкнато като необходимост, подчинена на заглавието и тематиката и зададена от Иван Куцаров и Боголюб Станкович в трудовете им за славянските езици и култури. Приложението (Stojkova, 2026, рр. 202 – 238) изпълнява всички задачи, произтичащи от значенията в лексикографското му тълкуване: като продължение на основния текст, с конкретни действия на реализация на изказаните практико-теоретични тези, богато илюстрирани с реални ексцерпирани оригинални текстове, обобщени с авторовото нововъведено обобщаващо понятие за използването им в обучителна среда.
В тезисен аспект теоретико-приложната евристичност на монографията може да бъде определена в няколко пункта: 1. В славянската културна и езикова среда следва да се говори за усвояване, преподаване на инославянски, а не чужд език (Stankovich, 2010). Въвежда се понятието „благоприобретенный язык“ като приложимо за такива практики. 2. В логична последователност е изказана потребността от последващо разработване на методика на преподаването на чуждия славянски език в славянска културна и езикова среда като самостоятелна дисциплина в матрицата на методиката на чуждоезиковото обучение: развиване и осъществяване на предложената от Боголюб Станкович идея за методика на преподаването на руски език като първи инославянски, с последователно усвояване на втори, трети инославянски език (Stojkova, 2026, рр.128 – 134). 3. Развива се в работна хипотеза идеята за понятието „славянски културно-езиков съюз“ (по Виталий Г. Костомаров) (Stojkova, 2026, рр. 135 – 158), определящо общата славянска културно-езикова матрица, чието ядро е духовността, в която се осъществява усвояването на инославянската култура чрез усвояването на инославянския език. 4. В славянската културна и езикова среда следва да се усвоява чужд инославянски език така, както се усвоява родният език: мислене и осмисляне на усвоявания така, както на собствения, с прилагане на емоционално-смисловия подход на И. Ю. Шехтер, разработен и прилаган в обучението по чужд език (Stojkova, 2026, рр. 80 – 87), на основата на хуманно-личностната педагогика на Шалва А. Амонашвили, с поглед върху традициите на К. Д. Ушинский и В. А. Сухомлинский (Stojkova, 2026, рр. 64 – 79). 5. За основна обучителна единица се приема оригиналният, или автентичен, текст в смисъла и предназначението му в културологията, според която за аксиома се приема текстът да е всичко, създадено от човека: картини, здания, интериор, облекло, ритуали, книги, ръкописи и т.н. Именно в семиотичното поле на езика на културата се наблюдава количественото натрупване на информация и качественото ѝ оформяне в текст. Текстът, възприет и възприеман като явление на културата, играе основополагаща роля в процеса на чуждоезиковото обучение (от А0 до С2): и като обучителна единица, и като изразител на смисъла, свързан с контекста на цялостната култура на изучавания език. Възприемането и осмислянето на текста са неотменен процес и определят смисловата интеграция на текста, като му позволяват „неотЧУЖДено“ да се позиционира в работното поле на изучаването, усвояването, овладяването на неродния, ЧУЖД за обучаващия се, език. Моментът на интеграция на текста е свързан с разкриване на смисъла и контекста. Постигането на смисъла и контекста на текста е доминанта в обучението по езика със задължителното създаване, отработване, редактиране, диктуване, преразказване и пр. на текста от обучаващите се „на ръка“, т.е. на лист, с молив, химикал, както и с четенето на глас (Stojkova, 2026, рр. 159 – 200). Впрочем много целесъобразно и правдиво, аргументирано с професионалния опит на авторката, се твърди, че текстът трябва да се използва не само като обучителна единица, но и като средство за засилване на ефективността на овладяване на културата на изучавания език – чужд или роден. 6. За основополагащ фактор се извежда мотивът. Задачата на преподавателя е да предизвиква непрекъснато интереса на обучаващия се – не само в началото на обучителния процес – за изследване, през разбиране и вникване, до приемане на изучаваната чужда култура като своя, културата в най-необятната ѝ същност, чието ядро са менталността и възприемането на живота и света на носителите ѝ. В тази благодатна почва покълва и разцъфтява при добросъвестно, разнообразно на речеви форми и модели отглеждане дървото на постигането на литературните, музикалните, архитектурните, историческите и т.н. събития и реалии. Безотлагателно и без уговорки и забележки се заявява, че осъществяването на културния диалог, усвояването на културата на изучаемия език, постигането на междукултурното общуване в учебния процес без учебник е възможно, а обучение само с учебник – недостатъчно, в степен до безсмислено. Както е известно, в изискванията за обучение на чужди езици на Европейския съюз по-конкретно, според Европейската езикова рамка за владеене на езиците, основополагаща роля се определя за мотивацията, която реализира качествено нов подход в организирането, структурирането на учебния процес, в който целта и задачите са чрез интегрирано изучаване на чуждия език и чуждата култура да се усъвършенстват общите и специфичните речеви умения и навици, като така се провежда успешна „невидима“ за учащите се работа по формиране на комуникативно-речева, лингвостилистична, лингвокултурологична, нерядко литературоведска компетентност на усвояващите чуждия език. 7. В монографията лидерското място в първия Очерк (рр. 21 – 42) се отрежда на диалога (с читателя, с авторите на цитираните изследвания и трудове) относно същността на професионализма на преподавателя/учителя по чужд език. Днес преподавателят, в това число и по чужд език, трябва да е адекватен – да притежава и/или да се учи на висока адаптивна способност, гъвкавост, непримирима и неуморна професионална потребност да не изостава от културните еволюции или революции, моделиращи речта на усвояваната чужда култура, и да ги включва в преподавателската си дейност като най-важна потреба. За да е знанието пожелано, а не поневолно. Защо днес? Адекватността в професионализма е константа векове наред: „Да обучаваш, значи да се учиш двойно“ (Жозеф Жубер) (Stojkova, 2026, р. 183)“.
Както вече беше казано, всеки Очерк е самостоен и посветен на един от горепосочените тематични вектори. Централното обединяващо понятие е критическото мислене, въз основа на което „проработват“ всички модели и методи. Критическото мислене като конструктивна интелектуална дейност, предполагаща осмислено възприемане на информацията, преработването ѝ в съответствие с определени зададени установки, усвояване на най-ценната ѝ част за достигане на конкретна цел. Критическото мислене – сложният процес, започващ с информация и завършващ с приемане на решение.
Библиографията (рр. 239 – 255) се състоиот: монографии и трудове – 45 бр.; статии в сборници и печатни издания – 63 бр; учебна литература: учебни комплекси, учебни системи, пособия, сборници – 11 бр; уебграфия – 23 бр.; публикации на автора (М. Стойкова) на книгата по темата – 21 бр.
Квинтесенцията на изказаното в монографията от авторката се определя от самата нея: „Ученето, в частност обучението по чужд език, трябва да е част от реалния живот: да се подчинява на законите му, да следва и спазва правилата, и даже нарушаването на тези правила. Ако животът е театър, а ние всички сме актьори на сцената, значи, трябва да усвояваме чуждата култура на езика на културата, като играем различни роли: последователно и едновременно – на учащ се и на обучаващ“ (Stoikova, 2026, р. 161).
В комуникативното пространство на рецензирания текст може да се направи следното обобщение с използвани от авторката цитати, сполучливо онагледяващи го и обобщаващи: „Никога не успях да стана учен, който само чете дебели книги и пише дебели книги“ (Saparev, 2015, pр. 14 – 17) и „Речено е, че да овладееш един чужд език, туй е все едно да придобиеш още една душа“ (Rodev, 1986, p. 56).
ЛИТЕРАТУРА
Куцаров, И. (2015). Езикознанието не зависи от политиката, затова е и ядрото на филологията. В: Бъркалова, П. (съст. и ред.) Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта, pp. 18 – 22. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-072-9.
Родев, Ц. (1986) Бурята. Изд. „Хр. Г. Данов“, 56.
Сапарев, О. (2015). Никога не успях да стана учен, който само чете дебели книги и пише дебели книги. В: Бъркалова, П. (съст. и ред.) Хора на науката. Университетът като убежище на мисълта, 14 – 17. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-072-9.
Станкович Б. (2010) Актуальные вопросы изучения и преподавания русского языка как инославянского. В: Десятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2010 Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного в традиционной и корпусной лингвистике. Доклады и сообщения. Болгария. Велико-Тырново. 8 – 11 апреля 2010 г., 11 – 14.
Стойкова, М. (2026). Славянский культурно-языковой союз и усвоение благоприобретенного языка. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”. 258 с. ISBN 978-619-281-122-8.
REFERENCES
Kutsarov, I., 2015. Ezikoznanieto ne zavisi ot politikata, zatova e i yadroto na filologiyata. V: Barkalova, P. (sast. i red.) Hora na naukata. Universitetat kato ubezhishte na misalta, рр. 18 – 22. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“. ISBN 978-619-202-072-9.
Rodev, Ts. (1986) Buryata. Izd. „Hr. G. Danov”, r. 56.
Saparev, O. (2015). Nikoga ne uspyah da stana uchen, koyto samo chete debeli knigi i pishe debeli knigi. V: Barkalova, P. (sast. i red.) Hora na naukata. Universitetat kato ubezhishte na misalta, рр. 14 – 17. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“. ISBN 978-619-202-072-9.
Stankovich B. (2010) Aktualnye voprosy izucheniya i prepodavaniya russkogo yazyka kak inoslavjanskogo. V: Desyatyj mezhdunarodnyj simpozium MAPRYAL 2010 Teoreticheskie i metodicheskie problemy russkogo yazyka kak inostrannogo v tradicionnoj i korpusnoj lingvistike. Doklady i soobshcheniya. Bolgariya. Veliko-Tyrnovo. 8 – 11 aprelya 2010 g., pp. 11 – 14.
Stojkova, M. (2026). Slavyanskij kulturno-yazykovoj soyuz i usvoenie blagopriobretennogo yazyka. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisij Hilendarski”. 258 s. ISBN 978-619-281-122-8.