Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

ОТ ГЪНКИТЕ НА ИСТОРИЯТА. ЕДНА ЗАБРАВЕНА ПОЕТЕСА (СЛАВА ЩИПЛИЕВА)

През последните три десетилетия българското литературознание положи много усилия да попълни знанието за писатели и произведения, останали пренебрегнати от литературната историография, главно по причини с идеологически характер. Въпреки това все още има липси...

ЛИТЕРАТУРНАТА ПЕРИФЕРИЯ: ПРОДУКТИВНО ПОЛЕ НА СЪВРЕМЕННОТО НИ ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ (Част първа)

Настоящата студия концептуализира, анализира и аргументира първия колективен литературноисторически проект, обърнал оптиката си към литературната периферия само три години след започването на Прехода у нас. Метатекстът за първи път извежда систематизирано ок...

ПРИНОСИ НА КНИЖОВНИКА ДИОНИСИЙ ДИВНИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА СИСТЕМА

Основната цел на проучването е въз основа на конкретен лингвистичен материал да се установят някои приноси на Дионисий Дивни, считан за най-изкусния преводач от гръцки на старобългарски сред представителитена Търновската книжовна школа от ХIVв., за обогатява...

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, по...

ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА – СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ

Статията има за цел да проучи състоянието на обучението по български език в чужбина чрез направено анкетно проучване. Идентифицират се особеностите, различията, трудностите, нуждите. Прави се анализ на отговорите на преобладаващата част от въпросите, кат...

АВТОМАТИЧНО РЕЧЕВО РАЗПОЗНАВАНЕ В ПОМОЩ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА СЕГМЕНТНИ ПРОИЗНОСИТЕЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Статията разглежда използването на технологичен инструмент, базиран на автоматично речево разпознаване в преподаването на български език като чужд. Проследява се учебна практика с китайски специализанти, които учат български език, и въпреки усилията си имат...

ЕЗИК И КОМУНИКАЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК – АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Статията представя оригинална гледна точка към малко проучван проблем – използването на българския език в професионалната комуникация на социалния работник за постигане на помагащи взаимоотношения и подкрепа за справяне със социални проблеми. Специален фокус...

ПСИХОМЕТРИЧЕН ПРОФИЛ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА ЕКСПРЕСИВНИЯ ЕЗИК ПРИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА ОТ 4 ДО 6 ГОДИНИ

Статията представя разработването и психометричната апробация на модел за оценка на експресивния език при български деца на възраст 4 – 6 години. Изследването е ситуирано в рамките на съвременни психолингвистични и логопедични подходи, като се акцентира върх...

МЕЖДУ НОСТАЛГИЯТА, СТРАХА И СЪТВОРЕНИЕТО (СИТУАЦИОННАТА КОМЕДИЯ И ПРЕВОДЪТ)

Статията се спира на проблема за възможния и желания превод при превода на ситуационните комедии, доколкото филмовият превод като мултимодален е сред най-трудните видове превод. Задачата на преводача при него е ограничена от взаимодействието на широк набор от...

НОВА МОНОГРАФИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА

ЕЗИКЪТ МЕЖДУ ВЪЗРАЖДАНЕ И (ВЪЗ) РАЖДАНЕ (Владислав Миланов. Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025, 295 с.)