Година LXVIII, Книжка 1, 2026Следващ бройАрхивПредишен брой
Литературознание
ОТ ГЪНКИТЕ НА ИСТОРИЯТА. ЕДНА ЗАБРАВЕНА ПОЕТЕСА (СЛАВА ЩИПЛИЕВА)
През последните три десетилетия българското литературознание положи много усилия да попълни знанието за писатели и произведения, останали пренебрегнати от литературната историография, главно по причини с идеологически характер. Въпреки това все още има липси...
българска литература; поезия; жени писателки; Слава Щиплиева; движение „Родно изкуство“
ЛИТЕРАТУРНАТА ПЕРИФЕРИЯ: ПРОДУКТИВНО ПОЛЕ НА СЪВРЕМЕННОТО НИ ЛИТЕРАТУРНОИСТОРИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ (Част първа)
Настоящата студия концептуализира, анализира и аргументира първия колективен литературноисторически проект, обърнал оптиката си към литературната периферия само три години след започването на Прехода у нас. Метатекстът за първи път извежда систематизирано ок...
рубрики; „Литературен вестник“; маргиналии; апоретични релации
Езикознание
ПРИНОСИ НА КНИЖОВНИКА ДИОНИСИЙ ДИВНИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА СИСТЕМА
Основната цел на проучването е въз основа на конкретен лингвистичен материал да се установят някои приноси на Дионисий Дивни, считан за най-изкусния преводач от гръцки на старобългарски сред представителитена Търновската книжовна школа от ХIVв., за обогатява...
Дионисий Дивни; среднобългарски превод; Търновска книжовна школа; лексикална система; семантични промени
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ
Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, по...
преизказност; преизказни форми; инвариант; средно училище
Български език и култура по света
ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА – СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ
Статията има за цел да проучи състоянието на обучението по български език в чужбина чрез направено анкетно проучване. Идентифицират се особеностите, различията, трудностите, нуждите. Прави се анализ на отговорите на преобладаващата част от въпросите, кат...
проучване; анкета; дигитална трансформация; български език като първи и български език като втори
АВТОМАТИЧНО РЕЧЕВО РАЗПОЗНАВАНЕ В ПОМОЩ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА СЕГМЕНТНИ ПРОИЗНОСИТЕЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ЧУЖД
Статията разглежда използването на технологичен инструмент, базиран на автоматично речево разпознаване в преподаването на български език като чужд. Проследява се учебна практика с китайски специализанти, които учат български език, и въпреки усилията си имат...
произношение на Е2; автоматично речево разпознаване; осъзнаване на произносителни отклонения; преподаване на български език като чужд
Интердисциплинарни изследвания
ЕЗИК И КОМУНИКАЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК – АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА
Статията представя оригинална гледна точка към малко проучван проблем – използването на българския език в професионалната комуникация на социалния работник за постигане на помагащи взаимоотношения и подкрепа за справяне със социални проблеми. Специален фокус...
език; комуникация; социална работа; висше образование; образователна драма
ПСИХОМЕТРИЧЕН ПРОФИЛ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА ЕКСПРЕСИВНИЯ ЕЗИК ПРИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА ОТ 4 ДО 6 ГОДИНИ
Статията представя разработването и психометричната апробация на модел за оценка на експресивния език при български деца на възраст 4 – 6 години. Изследването е ситуирано в рамките на съвременни психолингвистични и логопедични подходи, като се акцентира върх...
експресивен език; езиково развитие; предучилищна възраст; езикова оценка; стандартизация