Резюме. Разглеждат се основните характеристики на интерактивната образователна среда във висшето училище. Показани са възможностите на интерактивните методи за повишаване на мотивацията и активността на студентите в процеса на обучение. В статията по-подробно е разгледан интерактивният метод „мозъчна атака“, като са посочени основни изисквания и методически бележки за неговото прилагане в учебната практика. Илюстрирана е употребата му в семинарните упражнения по различни математически дисциплини.

Ключови думи: interactive learning environments, interactive methods, interactive method „brainstorming”, session seminar

Въведение

Нарастващият интерес към интерактивните методи на обучение във висшето училище не е случаен.Той се обуславя от редица фактори:

1. Изграждането на Единно европейско пространство за висше образование, което се основава на принципите за качество и прозрачност. Оттук произтича необходимостта от усъвършенстване на висшето образование у нас по начин, адекватен на променливите съвременни условия, обществените нужди и напредъка на научното познание.

2. Актуалните процеси в българското висше образование, които са насочени както към осъвременяване на образователното съдържание по учебните дисциплини, така и към обогатяване на моделите за обучение.

3. Развитието на науките за образованието (когнитивна психология, диференциална педагогика, социология, ергономия и др.) създават реални условия за повишаване качеството на висшето образование.

4. Преосмисляне на принципите, върху които се изгражда подготовката на съвременния специалист, с цел по-адекватно ориентиране към основните компетентности, които трябва да притежава съответният професионалист.

5. Приоритетът „непрекъснато обучение“, който е съществен елемент на Европейското пространство за висше образование и една от ключовите идеи на ХХI век, предполага въвеждане на широк спектър от възможности и механизми за превръщане на ученето през целия живот в реалност.

6. Информационното общество, в което живеем, налага нови ценности у хората. Индивидуалността, инициативността, самостоятелното иновационно мислене, умението за работа в екип са високо ценени качества у индивида. Формирането на тези добродетели изисква нови подходи и модели на дейност, нов тип обучаваща и учебна активност.

Изискванията налагат въпроса за методите на обучение във висшето училище като актуален.

Повече отвсякога днес е важно обучението да отговори на очакванията на студентите и резултатите от този процес да удовлетворяват и обучавани, и обучаващи. Употребата на интерактивни методи на обучение стимулира активността на всички участници в процеса на обучение във висшето училище и създава условия за активизиране на студентите за самостоятелна учебна и изследователска дейност.

Именно затова считаме, че използването на интерактивни методи на обучение се явява необходим компонент в системата на висшето образование.

Изложение

При подготовката и провеждането на занятия със студенти търсим отговор на въпросите: Как да организираме учебния процес така, че студентите да овладеят действено ключови понятия от разглежданата тема, как да се формира определено умение, как да мотивираме и стимулираме студентите за активна самостоятелна работа?

В процеса на търсене на отговор на тези въпроси достигнахме до обогатяване на традиционния педагого-андрагогически подход със средствата на интерактивната образователна среда.

В специализираната литература се използват термините „интерактивна образователна среда“, „интерактивно учене“, интерактивни методи“, в основата на които е психологическият термин „интеракция“ (inter взаимен и act действие). Смисълът на понятието „интеракция“ се определя като „взаимодействие и взаимовлияние между хора в процеса на общуване“ (Десев, 1999, с. 200). В образователната практика във висшето училище интерактивният процес представлява целенасочено взаимодействие и взаимовлияние на субект-субектна основа. Реализира се на ниво „преподавател студент“ , „студент студент“, „студент мултимедия“ и се характеризира с интензивно общуване и преди всичко с разнообразие от дейности.

С помощта на проучванията ни върху специализираната литература можем да опишем основните характеристики и инструменти на интерактивната образователна среда във висшето училище (Гюрова и др., 2006, с. 41-44), (Кашлев, 2004, с. 36-40):

• Създаване на условия за превръщане на студента в активен субект в професионалната си подготовка, което повишава и нейната ефективност.

• Участниците в педагогическото взаимодействие се възприемат като равноправни партньори, които умеят да изслушват мнения, приемат други гледни точки при обсъждане на даден проблем.

• Интерактивните методи се разглеждат като способи за създаване на условия за по-продуктивен учебен процес.

• Съчетаване на различни форми на обучение  индивидуална, работа по двойки или работа в екип.

• Създаване на позитивно лично отношение, изграждане на чувство за значимост и готовност за действия у студентите.

• Съзнателно регулиране на положителната мотивация у учащите се за преодоляване на трудностите в процеса на учене, оценяване на постигнатите резултати чрез открояване на постиженията на всеки студент в различни аспекти.

• Рефлексия, която се изразява в самоанализ и самооценка на участниците в процеса на обучение. В резултат на това е възможно да се достигне до обогатяване и/или промяна на възгледите по определен проблем и за обучавани, и за обучаващи. Рефлексията се явява и ключова предпоставка за ефективно приложение на интерактивните методи на обучение. Чрез нея се проявяват потребността и готовността на преподавател и студенти да фиксират състоянието на своето развитие, да определят причините за неговото изменение в резултат на осъщественото взаимодействие, а също и да оценят своето развитие в педагогическия процес.

Според нас целесъобразно е да се познават от преподавателите във висшето училище предпоставките за ефективно приложение на интерактивните методи на обучение.

Проф. Д. Тодорина в свое изследване (Тодорина, 2008) определя и задълбочено анализира психологическите, педагогическите, социалните, управленските и методическите предпоставки за ефективно приложение на интерактивните методи във висшето училище. В системата от критерии, показатели и индикатори за измерване ефективността на интерактивните методи са включени на равнище на качество на обучението, равнище на общуване, равнище на изградените социално значими личностни качества у студентите.

Успешното приложение на интерактивните методи в процеса на обучение във висшето училище е възможно чрез усъвършенстване на методическата компетентност на университетския преподавател. От позицията на компетентностния подход методическата компетентност на преподавателя съдържа следните интегрирани компоненти:

• Преподавателят познава същността, основните характеристики, специфичните особености и различните класификации на интерактивните методи. Има знания за техники и технологии за тяхното приложение.

• Преподавателят умее да избира подходящи интерактивни методи съобразно особеностите и трудностите при усвояване на разглежданото учебно съдържание. Познава „силните“ и „слабите“ страни на традиционните методи на обучение във висшето училище и умее да ги комбинира с интерактивни до постигане на поставените учебни цели.

• Преподавателят познава механизмите на мотивацията за учене у студентите и умее да използва адекватни средства за създаване на подходящ мотивационен фон на работа в аудиторно време. Организира образователната среда както в материално-технически, така и в психологически аспект.

• Преподавателят умее да прогнозира резултатите от планираните педагогически действия и взаимодействия. Подкрепя изследователското търсене, инициативността, самостоятелното достигане до решение на поставен проблем. Системно отбелязва постигнатия напредък в развитието на студентите.

• Преподавателят успява да анализира и оценява резултатите от използваните интерактивни методи на обучение. Планира своевременни корекции в дейностите на двата субекта в процеса на обучение. Изучава и осмисля опита на свои колеги и пренася получените знания в практическата си преподавателска дейност.

Убедени в кредото на гениалния Стив Джобс  „Не е направено, докато не бъде разпространено“, ние бихме желали да споделим опита си по прилагането на някои интерактивни методи в процеса на обучение на студентите в семинарните упражнения по различни математически дисциплини.

Обикновено първото семинарно упражнение има организационен характер. Съобразно това дали занятието е с първи, или с по-горен курс, се подбират подходящи методи и техники за представяне пред групата на самия преподавател и на студентите. Обикновено този момент се подценява от повечето преподаватели. Според нас, когато е създадена среда, която благоприятства общуването между преподавател и студенти, а и между самите студенти, се проявява по-голямо желание и активност за учене. Неслучайно Л. С. Виготски припомня, че интелектуалното взаимодействие най-напред се проиграва като социално. Именно в това е смисълът на предлаганите интерактивни методи за организация на комуникацията между участниците в процеса на обучение.

Със студентите от първи курс успешно използваме метода „Кажете ни своето име“. Преподавателят се представя, като казва какво означава неговото име, има ли имен ден и кога е, както и други факти , които желае да сподели. След това по аналогичен начин се представят и студентите. Може да се използва и техниката „Три важни неща за мен“ (например: девиз, предпочитана музика, хоби и др. по-добни), като всеки студент записва три важни неща за себе си и търси друг човек от групата, с когото си съвпадат поне по две от тях. Представят се като двойка.

В първото занятие от по-горен курс преподавателят може да използва метода „Визитка“ и да представи и някои свои резултати от научноизследователката си дейност. За представянето на студентите е подходящо да се използва методът „Алитерация на името“. Преподавателят обяснява името на метода и правилата за неговото използване. Задължително условие е използването само на положителни епитети. Всеки студент прибавя допълнителна характеристика към буквата, с която започва собственото му име, по възможност такава, която отразява неговата индивидуалност. Например: Мартин  мотивиран, Елена  енергична. Всеки член на групата отначало представя предишния, назовавайки неговата алитерация на името, и след това представя себе си. Последният студент от групата е необходимо да назове алитерациите на всички предходни и да завърши със своето представяне. Този метод благоприятства сплотяването на групата и така се създава положително настроение за работа.

При изучаване на различни математически дисциплини в семинарните упражнения може да се използва интерактивният метод „мозъчна атака“ (брейнсторминг). Методът е създаден от А. Осбърн и е подробно обоснован в книгата му „Приложно въображение“, в която са описани принципи и процедури за творческо мислене. Този метод е подходящ за прилагане в ситуации, в които е поставен проблем за решаване. Предразполага към разгръщане на творческото въображение на студентите, стимулира участието на всеки обучаем. При прилагането му в учебна среда е добре да се спазват следните изисквания (Андреев, 2001, с. 220223):

• Всеки студент може да предлага идеи за решаване на поставения проблем, дори и такива, които не умее добре да аргументира.

• Предложените идеи не се обсъждат, не се критикуват, но могат да бъдат доразвити от други участници в групата, а така също и да се комбинират с други идеи.

• Всеки учащ може да се изказва неколкократно.

• Всички предложения се записват, като се стимулира увереността на студентите в собствените сили.

• Поощрява се участието на всеки обучаем съобразно неговите възможности.

• Творческата енергия на участниците се насочва към многообразие от идеи. Изискванията позволяват на студентите да се включат активно в обсъждането на даден проблем и да не се притесняват от оценката на околните. От психологическа гледна точка така се стимулира вярата в собствените сили. Прилагането на този метод способства за развиване на способността да се изслушва и зачита мнението на партньорите в групата. Някоя идея, която е издигната от даден студент, може да бъде доразвита от друг студент или да породи нова идея у трети. Така се стимулира дискусията и понякога по този начин може да се генерират нови идеи, до които не би могло да се стигне самостоятелно.

Методическите стъпки за реализиране на интерактивния метод „мозъчна атака“ в семинарните упражнения са:

• Обмисляне на темата от съответното учебно съдържание, при разглеждането на която ще се прилага мозъчна атака и избор на задача за решаване.

• Предварително запознаване на студентите с основните правила за прилагане на метода. Удачно е да се обясни, че участието се отразява благоприятно на оценката от текущия контрол за всеки студент.

• Уточнява се времето за записване на предложенията/решенията на поставената задача (например на следващото семинарно упражнение).

• По време на семинарното занятие, в което се представят решенията на задачата от студентите, преподавателят ръководи тактично всяка изява на студента. Всеки студент се изслушва внимателно и не се прекъсва. При необходимост се перефразират думите на някои участници, така че да бъдат по-добре разбрани от останалите студенти.

• След завършване на обсъжданията се прави анализ, подбор и оценка на направените предложения (може да се коментират решенията по отношение на оригиналност, рационалност, комбинативност или по други критерии).

Отчитайки познавателния статус на студентите от първи курс и спецификите на математическото съдържание от учебната дисциплина „Математически анализ“, избрахме темата „ Неопределен интеграл“ за използване на този интерактивен метод. Следващият пример е от преподавателската ни практика, при който студентите от специалност „Компютърни информационни технологии“ предложиха различни решения на поставената задача, част от които представяме.

Задача. Покажете, че функцията \(F(x)=\cos ^{2} x\) е примитивна функция на функцията \(f(x)=-\sin 2 x, x \in \Re\).

Решение. Достатъчно е да се покаже, че \(F^{\prime}(x)=f(x), x \in \Re\).

Вариант 1. Прилагайки теоремата за производна на сложна функция, намираме, че

\[ F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=2 \cos x(-\sin x)=-\sin 2 x . \]

Следователно \(F^{\prime}(x)=f(x), x \in \Re\).

Вариант 2. За пресмятане на производната на \(F\) можем да приложим теоремата за производна на произведение.

Тогава имаме:

\(F^{\prime}(x)=(\cos x \cdot \cos x)^{\prime}=-\sin x \cdot \cos x+\cos x(-\sin x)=-2 \sin x \cdot \cos x=-\sin 2 x\)

Вариант 3.

\(F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left(1-\sin ^{2} x\right)^{\prime}=-2 \sin x \cdot \cos x=-\sin 2 x\)

Вариант 4.

\(F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left(\tfrac{1+\cos 2 x}{2}\right)^{\prime}=\tfrac{1}{2}(-\sin 2 x) \cdot 2=-\sin 2 x\)

Вариант 5.

\(F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left[\left(\cos ^{2} \tfrac{x}{2}-\sin ^{2} \tfrac{x}{2}\right)^{2}\right]^{\prime}=\)

\(=2\left(\cos ^{2} \tfrac{x}{2}-\sin ^{2} \tfrac{x}{2}\right)\left[2 \cos \tfrac{x}{2}\left(-\sin \tfrac{x}{2}\right) \tfrac{1}{2}-2 \sin \tfrac{x}{2} \cos \tfrac{x}{2} \cdot \tfrac{1}{2}\right]=\)

\(=-2 \cdot \cos x \cdot 2 \sin \tfrac{x}{2} \cos \tfrac{x}{2}=-2 \cos x \sin x=-\sin 2 x\).

Вариант 6.

\(F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left[\left(1-2 \sin ^{2} \tfrac{x}{2}\right)^{2}\right]^{\prime}=\)

\(=2\left(1-2 \sin ^{2} \tfrac{x}{2}\right)\left(-2 \cdot 2 \sin \tfrac{x}{2} \cos \tfrac{x}{2} \cdot \tfrac{1}{2}\right)=-2 \cos x \sin x=-\sin 2 x\).

Вариант 7.

\(F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left[\left(2 \cos ^{2} \tfrac{x}{2}-1\right)^{2}\right]^{\prime}=2\left(2 \cos ^{2} \tfrac{x}{2}-1\right) .2 \cdot 2 \cos \tfrac{x}{2}\left(-\sin \tfrac{x}{2}\right) \cdot \tfrac{1}{2}=\)

\(=-2 \cos x \sin x=-\sin 2 x\).

Вариант 8.3a \(x \neq(2 k+1) \tfrac{\pi}{2}, k \in Z\) ′

\[ \begin{aligned} & F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left(\tfrac{1}{1+g^{2} x}\right)=\tfrac{-2 \operatorname{tg} x}{\cos ^{2} x\left(1+g^{2} x\right)^{2}}=-2 \operatorname{tg} x \cdot \cos ^{2} x=-2 \operatorname{tg} x \cdot \cos ^{2} x= \\ & =-2 \sin x \cdot \cos x=-\sin 2 x \end{aligned} \]

Вариант 9.

\[ F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left[\left(\tfrac{1}{\sec x}\right)^{2}\right]^{\prime}=2 \tfrac{1}{\sec x} \cdot\left(\tfrac{1}{\sec x}\right)^{\prime}=2 \cos x(-\sin x)=-\sin 2 x . \] Вариант 10. За \(x \neq(2 k+1) \pi, k \in Z\)

\[ \begin{aligned} & F^{\prime}(x)=\left(\cos ^{2} x\right)^{\prime}=\left[\left(\tfrac{1-g^{2} \tfrac{x}{2}}{1+g^{2} \tfrac{x}{2}}\right)^{2}\right]^{\prime}=2\left(\tfrac{1-g^{2} \tfrac{x}{2}}{1+g^{2} \tfrac{x}{2}}\right)\left(\tfrac{1-g^{2} \tfrac{x}{2}}{1+g^{2} \tfrac{x}{2}}\right)^{\prime}= \\ & =2 \cos x \cdot \tfrac{-g \tfrac{x}{2}\left(1+g^{2} \tfrac{x}{2}\right)-\left(1-g^{2} \tfrac{x}{2}\right) g \tfrac{x}{2}}{\cos ^{2} \tfrac{x}{2}\left(1+g^{2} \tfrac{x}{2}\right)^{2}}=\tfrac{-4 \cos x \cdot \cos ^{2} \tfrac{x}{2} \cdot \sin \tfrac{x}{2}}{\cos \tfrac{x}{2}}=-\sin 2 x \end{aligned} \]

Вариант 11.

Нека \(F(x)=\left(\cos ^{2} x\right)=\tfrac{1+\cos 2 x}{2}\).

Тогава \(\mathrm{h} F(x)=\mathrm{h}(1+\cos 2 x)-\mathrm{h} 2, x \neq k \pi, k \in Z\).

След диференциране получаваме:

\(\tfrac{F^{\prime}(x)}{F(x)}=\tfrac{1}{1+\cos 2 x}(-2 \sin 2 x)=\tfrac{-2.2 \sin x \cos x}{2 \cos ^{2} x}=-2 \tfrac{\sin x}{\cos x}\).

Следователно

\[ F^{\prime}(x)=-2 F(x) \tfrac{\sin x}{\cos x}=-2 \cos ^{2} x \tfrac{\sin x}{\cos x}=-\sin 2 x \]

При разглеждане на темата „Уравнения и неравенства с модули“ от учебната дисциплина „Увод в специалността“ със студентите от първи курс от специалност „Педагогика на обучението по математика и информатика“ също прилагаме интерактивния метод „мозъчна атака“.

Задача. Решете уравнението \(|x+1|+|x-3|=4\).

Решение: Да означим разглежданото уравнение с (1).

Вариант 1 . С помощта на числата 1 и 3 разделяме областта от допустимите стойности \((-\infty,+\infty)\) на подинтервали \((-\infty,-1)[-1,3]\) и \((3,+\infty)\).Тогава

а) ако \(x \epsilon(-\infty,-1), x+1 \lt 0 \Rightarrow|x+1|=-x-1 ; x-3 \lt 0 \Rightarrow|x-3|=-x+3\). Така уравнението (1) приема вида \(x-1-x+3=4 \Leftrightarrow-2 x=2 \Leftrightarrow x=-1\). .

В този интервал уравнението (1) няма решение.

б) ако \(x \epsilon[-1,3]\), то уравнението (1) приема вида \(x+1-x+3=4 \Leftrightarrow 0 x=0\). Разглежданото уравнение има за решение всяко \(x \epsilon[-1,3]\).

в) ако \(x \in(3,+\infty)\), тоуравнението (1) приема вида \(x+1+x-3=4 \Leftrightarrow 2 x=6 \Leftrightarrow x=3\)

и уравнението (1) няма решение.

Вариант 2. С помощта на числата 1 и 3 множеството на реалните числа се разделя на следните подинтервали \((-\infty,-1)[-1,3]\) и \((3,+\infty)\). По-нататък студентът прилага отново метода на интервалите.

Вариант 3. Разглеждаме следните четири случая:

a) \(\left\{\begin{array}{l}x+1 \geq 0 \\ x-3 \geq 0\end{array}\right.\) и тогава уравнението (1) приема вида \(x+1+x-3=4 \Leftrightarrow 2 x=6\)

\(\Leftrightarrow x=3\).

б) \(\left\{\begin{array}{l}x+1 \geq 0 \\ x-3 \lt 0\end{array}\right.\) и тогава уравнението (1) приема вида \(x+1-x+3=4 \Leftrightarrow 0 x=0\), решение е всяко \(x \in[-1,3)\).

в) \(\left\{\begin{array}{l}x+1 \lt 0 \\ x-3 \geq 0\end{array}\right.\) и тогава уравнението (1) приема вида \(-x-1+x-3=4 \Leftrightarrow 0 x=0\), което няма решение.

г) \(\left\{\begin{array}{l}x+1 \lt 0 \\ x-3 \lt 0\end{array}\right.\) и тогава уравнението (1) приема вида \(-x-1-x+3=4 \Leftrightarrow-2 x=2\)

, което няма решение.

Така разглежданото уравнение (1) има за решение всяко \(x \in[-1,3]\).

Вариант4. Уравнението(1) e еквивалентнона уравнението \((|x+1|+|x-3|)^{2}=4^{2} \Leftrightarrow\)

Последното равенство е изпълнено, ако \(x^{2}-2 x-3 \leq 0\), т.е. когато \(x \in[-1,3]\).

Вариант 5. В правоъгълна координатна система ХоУ изобразяваме графиките на функциите \(y=|x+1|+|x-3|\) и \(y=4\). От графичното представяне на посочените функции се прави извод, че графиките им съвпадат за всяко \(x\) от интервала \([-1,3]\).

Вариант 6. Студент отново прилага графичния метод за решаване на това уравнение, но разглежда функциите \(y=|x-3|\) и \(y=4-|x+1|\).

Вариант 7. Ако \(x\) е точка от числовата права, то изразите \(|x+1|\) и \(|x-3|\) по същество моделират разстоянието от точката \(x\) съответно до точките 1 и 3.

След това студентът преформулира поставената задача по следния начин: Кои са числата \(x\) върху числовата права, сумата от разстоянията на които до краищата на отсечката \([-1,3]\) е равна на 4. Отговорът е: всяка точка от интервала \([-1,3]\) притежава това свойство.

Решаването на подобни задачи развива дивергентно мислене у студентите.

В семинарните упражнения по математическите дисциплини с успех могат да се използват и други интерактивни методи като „панелна дискусия“, „техника на разделения постер“, „мозъчни карти“, „лавина“, „довърши фразата“, „пирамида“, „метод на проектите“ и др.

В резултат от извършените изследвания могат да се направят следните изводи:

– Методът „мозъчна атака“ способства за развитие на редица качества на математическото мислене. Студентите се научават да анализират различни решения на дадена задача, да ги съпоставят, да обсъждат техните „силни“ и „слаби“ страни, да ги сравняват по различни критерии. Това е един от методите за приложение на изследователския подход в процеса на обучение.

– Работейки в интерактивна среда, студентите се учат да излагат собствени тези, да ги защитават, да задават въпроси, да изслушват колегите си, т.е. създават се условия за развитие на комуникативните умения.

– С използването на интерактивни методи университетският преподавател на практика демонстрира новия стил на работа в процеса на обучение пред бъдещите учители по математика и информатика, който стил може да бъде пренесен от тях самите и в средното училище.

– Прилагането на интерактивни методи води до повишаване на резултатите от обучението на студентите в качествен аспект.

Вместо заключение

Прилагането на интерактивни методи във висшето училище е възможно и необходимо чрез постоянно усъвършенстване на дейностите на субект-субект на основа използване на нововъведения като системен процес.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (2001). Процесът на обучението. София:У ниверситетско издателство „Св. Климент Охридски”.

Гюрова, В., Божилова, В., Вълкова, В. & Дерменджиева, Г. (2006). Интерактивността в учебния процес. София: Издателство „Европрес“.

Гюрова, В., Дерменджиева, Г., Божилова, В., & Върбанова, С. (2006). Приключението учебен процес. София: Издателство „Европрес”.

Десев, Л. (1999). Речник по психология. София: Издателство „Булгарика”.

Каракашева, Л. (2011). Метод диалогического изложения на семинарских занятиях по Математическому анализу. Кiev: Proceedings of the 6-th International Conference ITEA-2011, 328335.

Кашлев, С. (2004). Интерактивные методы обучения педагогике. Минск: Вышэйшая школа.

Лосева, Н. (2005). Разнообразие моделей организации и проведения практических занятий по математическим курсом. Донецк: Дон НУ.

Тодорина, Д. (2008). Ефективност на интерактивните методи на обучение въввисшето училище  предпоставки и система за измерване. Годишник „Наукаобразование-изкуство“, т. 2,656662. Благоевград: У ниверситетско издателство „Неофит Рилски“.

Тоцева, Я. & Динчийска, Ст. (2009). Интерактивно обучение на възрастни. Велико Търново: Издателство „Фабер“.

Karakasheva, L. (2009). An attempt at optimizing the organization and methodology in the seminars on mathematical analysis. Plovdiv: Proceedings of the 6the \(6^{\text {th }}\) Mediterranean Conference on Mathematics Education, 323331.

Grozdev, S. (2007). For High Achievements in Mathematics. The Bulgarian Experience (Theory and Practice). Sofia: ADE (ISBN 978-954-92139-1-1), 295 pages.