Научно-методически статии
ГОТОВИ ЛИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБУЧАЕМИ ЗА ИНОВАТИВНИ ФОРМИ НА ОБУЧЕНИЕ?
Резюме. Интегрирането на съвременните технологии в учебния процес е неразделна част от стратегиите на учебните заведения за осъществяване на ефективно обучение. Чрез тях учебното съдържание и дейности се обогатяват и реализират бързо и лесно с активното участие на обучаемите. Същевременно технологиите са предпоставка за реализирането на нови, адекватни на потребностите и очакванията на обучаемите, иновативни форми на обучение. За преподавателите ползите от прилагането на дигиталните технологиите в учебния процес и приносът им към повишаване качеството на обучение са неоспорими. За съвременното поколение обучаеми технологиите са неизменна част от ежедневието им и е естествено те да ги използват и докато учат. Но доколко дигиталните обучаеми са готови за реализирането на нови форми на обучение, базиращи се на технологичните иновации, е въпрос от съществено значение. Целта на статията е да представи анализ на резултатите от изследване, отразяващо отношението на обучаемите към приложението на различни иновативни форми на обучение в учебния процес.
Ключови думи: иновативни форми на обучение; технологично поддържани иновации; дигитални обучаеми
Въведение
Иновациите в сферата на образованието се изразяват в значителна промяна в ключови практики в образованието. Те включват както прилагане на нови идеи, знания и практики, така и на подобрени такива (OECD, 2016).
В съвременното информационно общество иновативните форми съчетават технологични и педагогически промени. Те се изразяват във включване на нови технологии в учебния процес, нови методи на преподаване, подобрена организация на класове/курсове, използване на разнообразни и технологично обогатени учебни материали, нови методи за оценяване, осъществяване на обучение в неформална среда, реализиране на партньорства с бизнес, обществени или други организации и други. Целта на иновативните форми на обучение е подобряване качеството на учебния процес и спомагане за постигането на положителни и удовлетворяващи резултати.
Съвременното общество се базира на повсеместно използване на информационни и комуникационни технологии и неограничен достъп до информационни ресурси. Налице са нови изисквания към образованието на подрастващите. Новите обучаеми, наричани дигитални обучаеми, са поколение, което живее в технологичен свят. Те използват непрекъснато компютри, таблети, мобилни устройства, работят с разнообразни софтуерни приложения, комуникират и контактуват в различни социални мрежи. Те говорят дигиталния език на компютрите и интернет (Prensky, 2001). Наситеното с технологии ежедневие поражда у дигиталните обучаеми очаквания към образователните институции да предлагат обучение, което интегрира наличните технологии и в учебните зали. Традиционните подходи и средства, използвани при обучението им, не водят до желаните резултати.
Въпреки ежедневното използване на технологиите от обучаемите за намиране на информация, забавление, комуникация, въпросът доколко те са готови да ги използват в учебния процес, е отворен. Достатъчно добре подготвени ли са дигиталните обучаеми, отворени ли са към идеята за интегриране на информационните и комуникационни технологиите в учебния процес?
Целта на статията е да представи анализ на резултатите от изследване, отразяващо отношението на обучаемите към приложението на различни иновативни форми на обучение в учебния процес.
Иновативни форми на обучение
Иновативните форми на обучение биха могли да се разделят в две основни направления: технологични и педагогически.
С термина технологични иновации се обозначава внедряването на информационни и комуникационни технологии в учебния процес. Различни са причините и подбудите за тяхното мащабно внедряване в дейностите на образователните институции. Като инструмент, информационните и комуникационните технологии обогатяват, разнообразяват и подпомагат учебните дейности и спомагат за повишаване интереса и мотивацията на обучаемите към усвояването на знания. Широкото използване на дигиталните технологии в ежедневните дейности на обществото предполага търсене на дигитални компетенции у хората, които могат да се придобият и развиват през годините на обучение.
Реализирането на нови педагогически подходи и техники на преподаване, налагането на интерактивни и активни форми на обучение са педагогическите иновации в образованието. Те определят централна роля на обучаемите в учебния процес, които са активни участници в усвояването и създаването на знания, а не пасивни консуматори. Към педагогическите иновации се отнасят учене в неформална среда, чрез аргументи или правене в условия на сътрудничество и взаимодействие; контекстно базираното обучение; използване на подходи, които наподобяват компютърното мислене при решаване на проблеми; обучение, базирано на компетенции; прилагане на изследователски подход в обучението; решаване на казуси; проектно базирано обучение и други. Иновативните педагогически практики включват и усъвършенстване или промяна на начина на управление и организация на учебния процес, нови начини на взаимодействие между субектите в него, простиращи се извън рамките на традиционните учебни зали (Kozhuharova et al., 2019).
Технологично поддържани иновативни форми на обучение
Новите подходи за създаване на информация и знания, предоставяне и работа с тях, които са възможни благодарение на приложението на информационни и комуникационни технологии, се определят като технологично базирани иновации. Те коренно се отличават от използването на технологиите само за поддържане или възпроизвеждане на традиционни образователни практики (Licht, Tasiopoulou, & Wastiau, 2017).
Сами по себе си, дигиталните технологии не са в състояние да предизвикат значителни промени и да трансформират образованието. Целта не е да се използват съвременните технологии за реализиране на традиционен учебен процес. Не може да се отрече, че чрез тях всички дейности се осъществяват по-бързо и лесно с висока степен на автоматизация. Целта е използване на технологиите, за да се променят учебните практики, да се реализират различни педагогически подходи и да се осъществява по-качествен и ефективен учебен процес.
Иновациите в образованието са актуална тема и са предмет на интерес и анализ на различни нива – от училища и университети до правителствени комисии. Сред иновативните форми на обучение, в основата на които са съвременните информационни и комуникационни технологии, препоръчвани от специалисти и учени от UK Open University и Европейската комисия за образование и култура, са:
– отворено социално учене, при което онлайн курсовете и видеолекциите, предлагани чрез специални платформи, са ключов фактор за осъществяване на обучението;
– обучение чрез социални медии, при което активното участие на обучаемите при генерирането и споделянето на учебното съдържание в условия на сътрудничество и взаимодействие е гарантирано;
– адаптивно обучение, при което всеки обучаем следва свой персонализиран път при усвояване на знанията чрез предоставяне на подходящо учебно съдържание или учебни дейности в точния момент;
– образователни игри и игровизация, чрез които се прилагат механизми за стимулиране мотивацията, активността, уменията за мислене и творчество на обучаемите;
– обърната класна стая, при която традиционните уроци в учебните зали и домашните задания си разменят местата;
– работа със собствени устройства на обучаемите, които се превръщат в персонализирана образователна среда, в която се осъществяват обучителни дейности;
– „поглъщащо учене“, при което се създава образователна среда, в която може да се учи чрез различни възприятия и сетива, благодарение на технологии като добавена и виртуална реалност.
Анкетно проучване
Основната задача на проведеното изследване е да се установи отношението на обучаемите към някои от изброените технологично базирани иновативни форми на обучение и да се оцени готовността им за тяхното приложение в учебния процес. Анкетното проучване е проведено в периодите: 3 – 23 юни 2019 г. със студенти задочна форма на обучение и 15.09 – 20.12.2019 г. със студенти редовна форма на обучение от Стопанския факултет при Тракийския университет.
Част от иновативните форми на обучение предполагат осъществяване на учебен процес в електронна среда в онлайн режим на взаимодействие. Това включва и реализирането на смесено обучение, при което някои от дейностите се осъществяват чрез традиционни форми на обучение, а други преминават в електронна среда. За 51,67% от анкетираните смесеното обучение (комбинация между онлайн и традиционно) е по-добър вариант от изцяло онлайн обучение, защото гарантира запазване на социалния елемент на обучението. За 23,33% онлайн обучението успешно може да замести традиционните форми на учебен процес, но други 24% считат, че това не е възможно. Съчетанието на традиционно с онлайн обучение е предпочитан вариант от студентите, което предполага, че те осъзнават предимствата и недостатъците на двете форми на учебен процес и комбинирането им ще доведе до по-добри резултати.
Работата със собствени устройства – BringYour Own Device (BYOD), е сред иновативните форми на обучение, при която обучаемите и преподавателите използват персоналните си устройства (лаптопи, таблети, телефони) в образователните институции за достъп до информация, приложения или услуги и осъществяване на учебен процес. Чрез BYOD се осигурява активното участие на обучаемите в дейностите в учебната зала (Attewell, 2017). Мнозинството от анкетираните студенти (86,67%) са склонни да използват личните си устройства при провеждане на учебни занятия, което е предпоставка за успешно въвеждане на концепцията BYOD в реалното обучение (фигура 1).
Фигура 1. Отговори на въпрос „Бихте ли използвали личните си устройства (лаптоп, таблет или телефон) при провеждане на учебни занятия?“
Използването на технологии и технически средства за реализиране идеите на „потапящото“ обучение е обосновано, т.к. мнозинството от анкетираните считат, че съвременните средства като дисплеи тип „шлем“, смарт очила, handheld устройства и други могат успешно да се използват в учебния процес, но при условие, че има разработени подходящи софтуерни приложения (78,33%), а не просто заради идеята да се използват иновативни технологии. Немалък дял от респондентите (16,67%) отбелязват опасенията си, че подобни средства и приложения ще изместват фокуса по време на обучението и ще разсейват студентите (фигура 2).
Фигура 2. Отговори на въпрос „Съвременните средства като дисплеи тип „шлем“, смарт очила, hand-held устройства и други могат ли успешно да се използват в учебния процес?“
Наблюдава се раздвоение на мненията по отношение използването на технологии, отчитащи контекста на ситуацията (като добавена реалност, геолокационни приложения) и очакванията за подобряване на усвояването на практически умения и теоретични познания. Около 48,33% от анкетираните са твърдо убедени, че подобни технологии могат да подобрят процеса на усвояване на знания и умения, но 43,33% не могат да преценят ефекта на подобна иновативна форма на обучение. Причините за това се крият в недостатъчната осведоменост на студентите за особеностите на „потапящите“ технологии и начина им на приложение в учебния процес.
Студентите заявяват своето съгласие (73,3%), че различните форми на социално обучение, като масови отворени онлайн курсове (MOOC) или курсове, предлагани от алтернативни образователни организации (като Аула.бг, „Кан Академия“ и други), могат да имат положително влияние и да подобрят подготовката на студентите по различни учебни дисциплини (фигура 3). Те са възможност обучаемите да имат достъп до знанието, което се предлага в университетите по цял свят, да се запознаят с начина на преподаване на учени и изявени специалисти от практиката. Чрез различните форми на социално обучение придобиването на знания, умения и компетенции излиза извън границите на учебните заведения.
Фигура 3. Отговори на въпрос „Считате ли, че участието в MOOC или в курсове, предлагани от алтернативни образователни организации, може да подобри подготовката на студентите по различни учебни дисциплини?“
Дискусиите в блогове, форуми, социални мрежи, съвместната работа и взаимодействие между студенти и преподаватели могат да бъдат източник на знания за 93,33% от студентите, което е предпоставка за засилване ролята на социалното и неформалното обучение, с което да се обогатят традиционните форми на учебен процес. Почти идентични са резултатите и по отношение на други форми на неформално обучение (посещения във фирми, музеи, галерии и изложения, срещи със специалисти и експерти в различни области), които също могат да имат положителен ефект върху усвояването на знания и умения. Налице е изявено желание от страна на студентите да учат от различни източници, от експерти и специалисти от практиката, както и от своите колеги студенти.
Наблюдава се относително слабо желание и готовност на студентите за предварително и самостоятелно запознаване с учебния материал по дадена тема и след това обсъждане и дискутиране на съдържанието с останалите студенти и преподавателя по време на занятията лице в лице – т.нар. обърната класна стая (фигура 4). Този подход предполага наличието на умения за извличане на важните и ключови елементи от учебното съдържание по дадени теми и тяхното систематизиране. Изразеното отношение на студентите към тази иновативна форма на осъществяване на учебния процес предполага по-лагане на повече усилия от страна на преподавателите за по-убедително представяне на ползите от обърнатата класна стая пред студентите. Същевременно е налице необходимост от разработката на учебни материали и съдържание, които са достатъчно ясни, нагледни и ангажиращи, за да се мотивират обучаемите да бъдат активни участници в самоподготовката и последващата дискусия в учебните зали.
Фигура 4. Отговори на въпрос „До каква степен сте склонни да се запознаете предварително и самостоятелно с учебния материал за лекция (упражнение) и след това да обсъждате и дискутирате съдържанието с останалите студенти и преподавателя?“
Приблизително близки като проценти са мненията на студентите по отношение идеята за предоставяне на персонализирано учебно съдържание на всеки студент според конкретните му потребности и текущо ниво на знания. Студентите, които считат, че не е необходима персонализация на учебните материали и всички студенти трябва да получават едно и също учебно съдържание, представляват 45% от анкетираните (фигура 5). За 48,33% това е един от начините, чрез който се гарантира по-доброто усвояване на знания, а 6,67% са на мнение, че подобен подход не може да се реализира. Все още не се наблюдава готовност у студентите за следване на индивидуален учебен път, въпреки възможностите на голяма част от образователните приложения и инструменти за персонализация на обучението.
Фигура 5. Отговори на въпрос „До каква степен сте склонни да се запознаете предварително и самостоятелно с учебния материал за лекция (упражнение) и след това да обсъждате и дискутирате съдържанието с останалите студенти и преподавателя?
Според 88,33% от анкетираните е възможно образователните игри и включването на елементи на игровизация в учебния процес да имат по-ложителен ефект върху качеството на обучение, но при условие че са специално разработени и подчинени на постигането на определени образователни цели (фигура 6). Студентите осъзнават предимствата на игровите механизми при усвояване на знания, но са и наясно с рисковете, които съществуват – отвличане на вниманието, фокусиране върху занимателните елементи на игрите и пренебрегване и дори игнориране на образователните елементи.
Фигура 6. Отговори на въпрос „Възможно ли е образователните игри и включването на елементи на игровизация в учебния процес да имат положителен ефект върху качеството на обучение?“
Резултатите от направеното проучване подкрепят твърдението, че съвременните студенти познават и работят с дигиталните технологии. Те показват своето позитивно отношение към възможностите за използване на съвременни информационни и комуникационни технологии по време на лекциите и упражненията и осъществяване на разнообразни форми на обучение извън учебните аудитории. В същото време, те изразяват и своите съмнения и опасения относно правилното им използване и търсят баланс между новото и познатото.
Заключение
Обучението се променя и все по-интензивно и всеобхватно се използват съвременни технологии при осъществяване на учебния процес. За да бъде ефективен процесът на обучение и да се постигнат поставените учебни цели, освен интегрирането на технологично поддържаните иновативни форми на обучение, е важно да се отчетат и отношението на обучаемите към тях и готовността им за участие в тях.
Дигиталните обучаеми показват своето позитивно отношение към разгледаните иновативни форми на обучение, които се базират на активното приложение на ИКТ в учебния процес. Същевременно те изказват своето критично отношение и резерви към някои форми, които изискват сериозно отношение на обучаемите към собственото им учене и наличието на висока мотивация. Въпреки ежедневното използване на технологиите има и такива, които те не познават в достатъчна степен и изпитват съмнения относно тяхната ефективност в обучението.
Може да се заключи, че обучаемите са отворени и настроени позитивно към действията на преподавателите, насочени към активно използване на дигиталните технологии и въвеждането на иновативни форми на обучение.
REFERENCES
Attewell, J. (2017). Bring Your Own Device for schools, European Schoolnet
Kozhuharova, G., Uzunova,V. & Kozhuharova, D. (2019). Pedagogical Innovations in Teacher Training and Qualification in Bulgaria. ARPHAProceedings 1: V International Forum on Teacher Education: Part I: Teacher Education and Training, pp. 373 – 385,doi:10.3897/ ap.1.e0352.
Licht, A.H, Tasiopoulou, E. & Wastiau, P. (2017). Open Book of Educational Innovation. European Schoolnet, Brussels.
OECD (2016). Innovating Education and Educating for Innovation: The Power of Digital Technologies and Skills, OECD Publishing, Paris.
Prensky, M. (2001). Digital natives, digital immigrants part 1. On the horizon, 9 (5), 1 – 6.