Kонкурси, олимпиади, състезания

ДВАНАДЕСЕТА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ЛИНГВИСТИКА

Отворен достъп

Резюме. Статията е посветена на Дванадесетата международна олимпиада по лингвистика. Представени са задачите от олимпиадата и са предложени техни методични решения.

Ключови думи: linguistics, International Linguistics Olympiad, mathematics

Дванадесетата международна олимпиада по лингвистика се проведе в Пекин (Китай) от 21 до 25 юли 2014 г. В нея взеха участие 152 ученици, съставящи 39 отбора от 28 страни. За първи път свои състезатели изпратиха Пакистан и Украйна. Бяха представени също Австралия, Бразилия, България, Великобритания, Гърция, Естония, Индия, Ирландия, Испания, Канада, Китай, Латвия, о-в Ман, Нидерландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Словения, Тайван, Унгария, Чехия, Швеция, Южна Корея и Япония. От страната домакин Китай, както и от Австралия, България, Гърция, Полша, Русия, САЩ, Унгария, Швеция, Южна Корея и Япония имаше по два отбора.

Българските участници в олимпиадата бяха избрани въз основа на резултатите от състезанието по лингвистика в рамките на Пролетните математически състезания, националния кръг на Олимпиадата по математическа лингвистика и две контролни работи, проведени по време на подготовката на разширения състав на отбора (Слънчев бряг, 30 май – 8 юни). Те бяха:

• I отбор: Юлия Маркова (Варна), Елена Чапарова (Русе), Ралица Дарджонова (София), Тина Владимирова (София).

• II отбор: Иван Люцканов (Варна), Кристиан Георгиев (Пловдив), Маргарита Цветкова (София), Станимир Семерджиев (Стара Загора).

Ръководители на отборите бяха Александър Велинов и Людмил Попов (София). Като наблюдател в Пекин отиде и Росица Декова (Пловдив).

Както винаги, Олимпиадата включваше индивидуално и отборно състезание. В работата на задачната комисия, съставила темите за двете състезания, взеха участие Иван Держански, Божидар Божанов, Милена Венева, Елица Миланова, Павел Софрониев и Тодор Червенков. Първите трима работиха и в международното жури на Олимпиадата.

В индивидуалното състезание осемте български ученици спечелиха два бронзови медала (Елена Чапарова и Юлия Маркова), две похвални грамоти (Маргарита Цветкова и Кристиан Георгиев) и една награда за най-добро решение (Елена Чапарова).

***

Ето три от задачите от индивидуалното състезание.

Задача №2 (Алексей Пегушев). Дадени са съществителни на езика кайова във форми за единствено, двойствено и множествено число и българските им преводи. Не всички форми са представени, макар че всички съществуват.

ед. ч. дв. ч. мн. ч. adɔaaдървоmatʰɔnsjanmatʰɔnsjanmatʰɔnsjadɔмомиченцеk’ɔk’ɔk’ɔgɔножtʰot’olagɔtʰot’olatʰot’olagɔпортокалaufiaufigɔрибаpʰjaboadɔpʰjaboaуличенфенерmatʰɔnmatʰɔdɔмомичеk’ɔnbohodɔk’ɔnbohonшапкаt’ɔt’ɔgɔлъжицаeхлябalɔsɔhjegɔ? alɔsɔhjegɔслива? tseguntsegudɔкучеalɔguk’ogɔalɔguk’o? лимон? k’apʰtʰɔk’apʰtʰɔgɔстарецkʰɔdɔkʰɔ? одеялоk’ɔdɔ? k’ɔdɔдомат? alɔ? ябълка? pʰɔ? бизон? ? sadɔдетеɔlsun? ? гребен? pitso? вилица? tʰɔpʰpaa? стол

Запълнете полетата с въпросителните.

Забележка. Езикът кайова е от кайова-таноанското семейство. Това е застрашен език, говорен само от няколкостотин души в щата Оклахома, САЩ.

Думите на езика кайова са дадени с опростена транскрипция. k’, t’, p’, kʰ, pʰ, tʰ са съгласни звукове; ɔ е гласен звук.

Решение. Окончанията на трите числа зависят от значението на съществителното:

ед. ч. дв. ч. мн. ч. хора, животни, инструменти--gɔ-n-dɔплодове-gɔ--gɔ-dɔ-n-dɔвсички други неща-dɔ-(n)

Отговори:

ед. ч. дв. ч. мн. ч. alɔsɔhjegɔalɔsɔhjealɔsɔhjegɔсливаtseguntseguntsegudɔкучеalɔguk’ogɔalɔguk’oalɔguk’ogɔлимонk’apʰtʰɔk’apʰtʰɔk’apʰtʰɔgɔстарецkʰɔdɔkʰɔkʰɔодеялоk’ɔdɔk’ɔnk’ɔdɔдоматalɔgɔalɔalɔgɔябълкаpʰɔpʰɔpʰɔgɔбизонsansansadɔдетеɔlsunɔlsunɔlsudɔгребенpitsopitsopitsogɔвилицаtʰɔpʰpaadɔtʰɔpʰpaatʰɔpʰpaaстол

Задача №3 (Иван Держански). Имало едно време в Тангутската империя („Великата държава на Бялото и Високото“) двама братя и две сестри. Всеки имал по един син и по една дъщеря.

По-долу виждате твърдения на тангутски език за отношенията между тези хора. Името Lhie²nyn² принадлежи на мъж.

1. Ldiu²śe¹ Nie²tsẹ¹ ’yn¹ kậj¹ ngu².

2. Lhie²nyn² Ngwi¹mbyn² ’yn¹ lio² ngu².

3. Sei¹na¹ Wa²nie¹ ’yn¹ ndọn¹ ngu².

4. Ldiu²śe¹ Śan¹nia¹ ’yn¹ ndọn¹ ngu².

5. Śan¹nia¹ Syn¹mei¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

6. Ldiu²śe¹ Syn¹mei¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

7. Ldiu²śe¹ Wa²nie¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

8. Kẹi¹źey² Ldiu²śe¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

9. Ldiu²śe¹ Kẹi¹źey² ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

10. Lhie²nyn² Syn¹mei¹ ’yn¹ wia¹ ngu².

11. Lhie²nyn² Sie¹tsie¹ ’yn¹ ’iǝ¹ ngu².

12. Kẹi¹źey² Wa²nie¹ ’yn¹ lio² ngu².

13. Kẹi¹źey² Sie¹tsie¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

14. Lhie²nyn² Kẹi¹źey² ’yn¹ wiej² ngu².

15. Syn¹mei¹ Nie²tsẹ¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

16. Ngon²ngwe¹ Mbe²phon¹ ’yn¹ kậj¹ ngu².

17. Syn¹mei¹ Sei¹na¹ ’yn¹ kậj¹ ngu².

18. Ldiu²śe¹ Sie¹tsie¹ ’yn¹ ndọn¹ ngu².

19. Lhie²nyn² Wa²nie¹ ’yn¹ wia¹ ngu².

20. Ldiu²śe¹ Sei¹na¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

21. Wa²nie¹ Sei¹na¹ ’yn¹ mu¹ ngu².

22. Śan¹nia¹ Wa²nie¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

23. Ngon²ngwe¹ Ldiu²śe¹ ’yn¹ la² ngu².

24. Lhie²nyn² Mbe²phon¹ ’yn¹ mu¹ ngu².

25. Mbe²phon¹ Ldiu²śe¹ ’yn¹ ma¹ ngu².

26. Lhie²nyn² Nie²tsẹ¹ ’yn¹ ’iǝ¹ ngu².

27. Lhie²nyn² Ngon²ngwe¹ ’yn¹ mu¹ ngu².

28. Śan¹nia¹ Sie¹tsie¹ ’yn¹ lio² ngu².

29. Lhie²nyn² Ldiu²śe¹ ’yn¹ ’iǝ¹ ngu².

30. Lhie²nyn² Sei¹na¹ ’yn¹ wiej² ngu².

31. Śan¹nia¹ Nie²tsẹ¹ ’yn¹ mu¹ ngu².

32. Lhie²nyn² Śan¹nia¹ ’yn¹ ’iǝ¹ ngu².

33. Ngon²ngwe¹ Kẹi¹źey² ’yn¹ ny¹ ngu².

34. Syn¹mei¹ Śan¹nia¹ ’yn¹ źwẹj¹ ngu².

35. Mbe²phon¹ Sie¹tsie¹ ’yn¹ ma¹ ngu².

36. Nie²tsẹ¹ Sie¹tsie¹ ’yn¹ _____ ngu².

(a) Възстановете родословното дърво.

(б) Запълнете пропуска в последното изречение (това може да стане само по един начин).

Забележка. Тангутският език е мъртъв език от тибето-бирманското семейство, на който се е говорило в Тангутската империя (1038 – 1227, днешен централен Китай). Учените не са на едно мнение за това, как е звучал той, затова транскрипцията е основана на една от реконструкциите. Цифрите в горен индекс означават двата му тона (¹ = равен, ² = възходящ); в частност думите за ‘баща’ и ‘майка’ са в първи тон. , ê, ẹ, ọ, y, ǝ са гласни звукове; ś, ź, ’ са съгласни звукове.

Решение. Изреченията имат строежа ‹X Y ’yn¹ Z ngu²› ‘X е Z на Y’.

Системата от роднински термини е твърде своеобразна. Родителите се наричат wia¹ и ma¹ (съответно баща и майка); wiej² и ’iǝ¹ са братята съответно на бащата и майката (чичо и вуйчо), а ny¹ и la² — сестрите им (леля по бащина и майчина линия, или както още се казва – леля и тетка). За брат и сестра има различни думи в зависимост от това, дали са на мъж (lio² и ndọn¹), или на жена (mu¹ и kậj¹); относителната възраст няма значение. Децата на двама братя или на две сестри (т.нар. паралелни братовчеди) се наричат помежду си също така, както ако бяха родни братя и сестри, докато децата на брат и сестра (кръстосани братовчеди) помежду си са źwẹj¹ независимо от половете. (Това, последното, е характерно за т.нар. ирокезка роднинска система, която се среща, освен при индианците ирокези в Канада и САЩ, още и у дравидите в Южна Индия и Шри Ланка.)

Отговори:

(а) (б) Nie²tsẹ¹ Sie¹tsie¹ ’yn¹ ndọn¹ ngu².

***

На отборното състезание (Борис Иомдин, Иван Держански) на участниците бяха дадени по азбучен ред с латинска транскрипция изреченията, съставящи текста на „Всеобщата декларация за правата на човека“ на арменски, и текстът на „Декларацията“ на работните им езици. Задачата им беше да възстановят реда на изреченията в арменския текст, а при оценяването на работите се отчитаха също и думите, чиито значения бяха определени вярно, и извлечените от материала граматични правила.

***

Участието на българските отбори в Олимпиадата стана възможно благодарение на подкрепата на фондация „Америка за България“ и Министерството на образованието и науката.

Тринадесетата международна олимпиада по лингвистика ще се проведе през юли 2015 г. в България.

Година LVIII, 2015/1 Архив

стр. 95 - 99 Изтегли PDF