ДЕСЕТА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ЛИНГВИСТИКА

Отворен достъп

Десетата Международна олимпиада по лингвистика (МОЛ) се проведе в Любляна (Словения) от 30 юли до 3 август 2012 г. В нея взеха участие 131 ученици, съставящи 34 отбора от 26 страни. За първи път свои състезатели изпратиха Гърция, Китай, Израел, Унгария и Япония. Бяха представени също Австралия, Бразилия, България, Великобритания, Германия, Естония, Индия, Ирландия, Канада, Латвия, Нидерландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сингапур, Словения, Сърбия, Чехия, Швеция и Южна Корея. От страната-домакин Словения, както и от България, Китай, Полша, Русия, САЩ, Швеция и Южна Корея имаше по два отбора.

Председател на задачната комисия, която подбра и редактира задачите за индивидуалното и за отборното състезание, и на международното жури, което оцени работите на участниците и разпредели наградите, за трети път беше Иван Держански. В работата на задачната комисия взе участие и Павел Софрониев.

Българските участници в олимпиадата бяха избрани въз основа на резултатите от състезанието по лингвистика в рамките на Пролетните математически състезания, националния кръг на Олимпиадата по математическа лингвистика и две контролни работи, проведени по време на подготовката на разширения състав на отбора (Слънчев бряг, 27 май–5 юни). Те бяха:

· I отбор: Магдалена Дакева (Плевен), Мелания Бербатова (Благоевград), Милена Великова (Варна), Мария Лазарова (Благоевград);

· II отбор: Мирослав Манолов (Русе), Марин Иванов (София), Елена Чапарова (Русе), Кристиан Костадинов (София)

Ръководители на отборите бяха Яна Каращранова (Благоевград) и Илияна Раева (Русе).

В индивидуалното състезание осемте български ученици спечелиха седем отличия: два от 8-те златни медала (Марин Иванов и Кристиан Костадинов), един от 16-те бронзови медала (Магдалена Дакева) и четири от 24-те похвални грамоти (Милена Великова, Мария Лазарова, Мелания Бербатова и Мирослав Манолов). В неофициалното класиране на отборите по среден резултат от индивидуалното състезание България II зае шесто, а България I – десето място. Като държава България беше шеста след САЩ, Русия, Великобритания, Естония и Полша.

***

Ето три от задачите от индивидуалното състезание.

Задача №1 (Артур Семенюк). Дадени са изречения на централния диалект на езика дирбал и преводите им на български:

1. bayi yaɽa ŋunɟaymuŋa baŋgu gurugugu biŋgunman.

Пиячката уморява мъжа, когото винаги обвиняват.

2. balan yabu bimabanɟalŋaymuŋa baŋgul yaɽaŋgu guliŋgu ŋunɟaɲu.

Силният мъж обвинява майката, която винаги следва смъртни змии.

3. balan waymin bambun baŋgu ɟugaŋgu ɟamiman.

Захарта прави здравата тъща дебела.

4. bala yila wura baŋgul bargandu biŋgundu guniɲu.

Умореното валаби търси малкото перо.

5. balan malayigara baŋgu garandu biŋgunman.

Димът уморява скорпиона.

6. bala gurugu baŋgul ŋumaŋgu munduŋgu dimbaɲu.

Обиденият баща носи пиячката.

7. bayi midin baŋgun bimaŋgu malayigaraguninaymuŋagu banɟan.

Смъртната змия, която винаги търси скорпиони, следва посума.

8. bayi gubimbulu biŋgun baŋgu gurugugu ɟagunman.

Пиячката приспива уморения лекар.

9. bala garan baŋgul biɲɟiriɲɟu banɟan.

Гущерът следва дима.

10. balan duŋan baŋgul yiriɲɟilagu guniɲu.

Водното конче търси жилещото дърво.

11. bala ɟuga baŋgun yabuŋgu ŋaɟilmuŋagu dimbaɲu.

Майката, която винаги пренебрегват, носи захарта.

12. bala diban ɟagiɲ baŋgul gubimbulugu ɟamiŋgu bilmban.

Дебелият лекар бута големия камък.

13. bala garan baŋgun waymindu dibanbilmbalŋaymuŋagu buɽan.

Тъщата, която винаги бута камъни, гледа дима.

14. balan baŋgay waɽu baŋgun bundiɲɟu ɟagiɲɟu guniɲu.

Големият скакалец търси огънатото копие.

15. bayi biɲɟiriɲ biŋgun baŋgul ɲalŋgaŋgu mugurugu buɽan.

Тихото момче гледа уморения гущер.

16. bayi ŋuma guli baŋgul yaɽaŋgu banɟalmuŋagu munduman.

Мъжът, когото винаги следват, обижда силния баща.

(а) Един езиковед помислил, че в едно от изреченията на дирбал, дадени по-горе, има грешка. Всъщност няма никаква грешка. Обяснението на това, което му се сторило странно, е, че в един от митовете на племето дирбал един животински вид се смята за „стари жени“. За кое животно става дума? Какво е сметнал за грешка езиковедът?

(б) Преведете на български:

17. balan ɲalŋga baŋgul ŋumaŋgu guniymuŋagu bambunman.

18. bala diban bilmbalmuŋa baŋgul biɲɟiriɲɟu guniɲu.

19. bayi bargan baŋgul yaɽaŋgu gubimbuluŋunɟanaymuŋagu banɟan.

(в) Ето още три думи на дирбал:

bayimbam – ларва, гъсеница;

mugunanɟa – леля (по-голяма сестра на майката);

muŋga – мощен шум.

Преведете на дирбал:

20. Малкото валаби гледа водното конче.

21. Лелята, която винаги следват, огъва перото.

22. Спящият посум пренебрегва мощния шум.

23. Гъсеницата търси мъжа, който винаги носи камъни.

Забележка: Езикът дирбал е от пама-нюнгското семейство; той е отмиращ език на коренните жители на североизточната част на австралийски щат Куинсланд. ŋ = н в думата гонг. ɲ ≈ нь в името Еньо; ɟ е преградна съгласна (като d), учленявана на същото място в устата като ɲ.

Смъртната змия е австралийска отровна змия. Валабито е малко животно, родствено на кенгурутата. Посумът е австралийско дървесно торбесто животно. Жилещите дървета са род храсти и дървета с жилещи власинки, някои от които са опасни за човека.

Решение. Словоредът в езика дирбал е OSV (O: допълнение, S: подлог, V: глагол), NA (N: съществително, A: прилагателно).

A V (‘правя A’): A-man.

V A:

V‘когото винагиVт’‘който винагиVN’-n-l-muŋaN-... -l-ŋay-muŋa-ɲu-y-muŋaN-... -nay-muŋa

Всяко съществително се предхожда от член, чиято форма зависи от ролята в изречението и от това, за какъв предмет или същество става дума (т.е. от падежа и от рода):

OSbalanbaŋgunжени; опасни животни и предмети1bayibaŋgulмъже; животни (освен опасните) balabaŋguвсички други неща

Подлогът и определенията му получават окончанието

· -ŋgu, ако думата завършва с гласна и съдържа две срички;

· -gu, ако думата завършва с гласна и съдържа повече от две срички;

· -Du, ако думата завършва със съгласна; D е преградна съгласна, учленявана на същото място в устата като последния звук на думата.

(а) Скакалецът не е нито жена, нито опасно животно, но се членува по същия начин (т.е. от същия род е), значи това трябва да е „старата жена“ от мита. Езиковедът е помислил, че baŋgun bundiɲɟu в пример (14) е грешка.

(б) 17. balan ɲalŋga baŋgul ŋumaŋgu guniymuŋagu bambunman.

Бащата, когото винаги търсят, лекува момичето.

18. bala diban bilmbalmuŋa baŋgul biɲɟiriɲɟu guniɲu.

Гущерът търси камъка, който винаги бутат.

19. bayi bargan baŋgul yaɽaŋgu gubimbuluŋunɟanaymuŋagu banɟan.

Мъжът, който винаги обвинява лекари, следва валабито.

(в) 20. Малкото валаби гледа водното конче.

bayi yiriɲɟila baŋgul bargandu wuraŋgu buɽan.

21. Лелята, която винаги следват, огъва перото.

bala yila baŋgun mugunanɟagu banɟalmuŋagu waɽuman.

22. Спящият посум пренебрегва мощния шум.

bala muŋga baŋgul midindu ɟagundu ŋaɟin.

23. Гъсеницата търси мъжа, който винаги носи камъни.

bayi yaɽa dibandimbanaymuŋa baŋgul bayimbambu guniɲu.

Задача №3 (Наталия Заика). Дадени са изречения на баскски език и преводите им на български в случаен ред. Едно от българските изречения отговаря на две баскски: ahaztu ditut, ahaztu zaizkit, ahaztu zaizu, hurbildu natzaizue, hurbildu zait, lagundu ditugu, lagundu dituzu, lagundu dute, lagundu nauzue, mintzatu natzaizu, mintzatu gatzaizkizue, mintzatu zaizkigu, ukitu ditugu, ukitu naute ти го забрави, те говориха с нас, аз ви доближих, аз говорих с тебе, ние им помогнахме, вие ми помогнахте, той ме доближи, ние ги докоснахме, те ме докоснаха, ти им помогна, те му помогнаха, ние говорихме с вас, аз ги забравих

(а) Определете верните съответствия.

(б) Преведете на баскски: ти ме докосна, те ме доближиха.

(в) Преведете на български: lagundu dut, hurbildu gatzaizkizu.

(г) Едно от българските изречения може да се преведе на баскски по още един начин. Намерете това изречение и дайте другия му възможен превод.

Решение: Вижда се, че баскските словосъчетания се състоят от две думи, от които първата назовава действието, а втората, която може да се раздели на две части, показва лицата и числата на участниците (по двама във всяко действие) – аргументите на глагола. Първата част от втората дума на свой ред може да има една от две форми.

1-во л. ед.ч. 1-во л. мн.ч. 2-ро л. ед.ч. 2-ро л. мн.ч. 3-то л. ед.ч. 3-то л. мн.ч. Anau-du-ditu-Bnatzai-gatzaizki-zai-zaizki-Z-t-gu-zu-zue-te

За всеки глагол можем да определим кой от аргументите му се изразява с първата част на втората дума (във форма A или B) и кой – с втората (форма Z); при това няма значение кой аргумент е подлог и кой – допълнение на български. При глагола ahaztu единият аргумент може да се изрази както с A, така и с B, но това не се отразява на значението (или поне на българския превод).

ABZahaztuкогокойзабравиhurbilduкойкогодоближиlagunduна когокойпомогнаmintzatuкойс когоговориukituкогокойдокосна

(а) ahaztu ditut, ahaztu zaizkit – аз ги забравих
ahaztu zaizu – ти го забрави
hurbildu natzaizue – аз ви доближих
hurbildu zait – той ме доближи
lagundu ditugu – ние им помогнахме
lagundu dituzu – ти им помогна
lagundu dute – те му помогнаха
lagundu nauzue – вие ми помогнахте
mintzatu natzaizu – аз говорих с тебе
mintzatu gatzaizkizue – ние говорихме с вас
mintzatu zaizkigu – те говориха с нас
ukitu ditugu – ние ги докоснахме
ukitu naute – те ме докоснаха
(б) ти ме докосна – ukitu nauzu, те ме доближиха – hurbildu zaizkit.

(в) lagundu dut – аз му помогнах, hurbildu gatzaizkizu – ние те доближихме.

(г) ти го забрави (ahaztu zaizu) – ahaztu duzu.

Задача №5 (Борис Иомдин, Александър Пиперски). Дадени са думи и словосъчетания на ротумски език и преводите им на български:

‘el‘eleплитъкmamasaтвърд, здрав‘eleблизо съмmạtitiстуд, студенина‘oloрежаmạtit mamasaледa‘öf fauкрай на годинатаmoafmofaнабоклученfäeag ‘u‘uобщувам с жестовеniuкопраfauгодинаnu‘suar tiroпрозорецhạfhạfuскалистnu‘suraвратаhuag ‘el‘eleнетърпеливpalaпробивамhuag to‘aсмелpiriкъдря сеhül hạfuдухам (за ураган) poagpoga = palpalaнадупченhün kiaоснова на шиятаpogiнощhuliобръщамpuhrạkiкипя, бълбукамhuniдолна частpuluлепилоis ‘āизостренkạluгривна; обикалямis susuзърно (на гърда) riamrimaблестящlalaдълбокrū hugaболка в коремаmaf tiroочилаto‘aгерой

(а) Дадени са ротумските имена на седем части на тялото и преводите им на български в случаен ред. Определете верните съответствия:

‘u‘u, isu, kia, leva, mafa, susu, huga

гърди, око, ръка, коса, сърце, врат (шия), нос

(б) Преведете на български:

tiro, poga (съществително) , huag lala, hạf puhrạki, maf pogi = maf pala.

(в) Преведете на ротумски:

кръгъл; режа копра; къдрава коса; лепкав; светвам; боклук.

(г) Даденият по-горе материал не е достатъчен, за да се преведат с увереност на ротумски ‘дума’ и ‘изчерпвам’. Какви биха били теоретично възможните преводи на тези думи на ротумски?

Забележка: Ротумският език е от австронезийското семейство. Говори се от около 9000 души във Фиджи.

е съгласен звук (т. нар. гърлен взрив); е отворено о; ä е отворено е; ö = френското eu или немското ö; ü = френското u или немското ü. Знакът „¯“ бележи дълга гласна.

Копра е изсушената ядка на кокосовия орех.

Решение. Когато две думи образуват словосъчетание, формата на първата се променя както следва (V: гласна, C: съгласна):

-VCV -VC; -VCu -VC; -VCi -V C ; -VCa -VaC.

Иначе казано, ако основната форма на първата дума завършва с гласна, съгласна и пак гласна, двата последни звука си разменят местата: -V1CV2 -V1V2C. (Ако основната форма е друга, не знаем какво става. Такива примери в задачата няма.) След това, ако двете гласни са еднакви, се сливат в една. Aко V2 e u, тя се губи, а ако е i, пак се губи, но съчетанията ai, oi, ui се превръщат съответно в ä, ö, ü. Двете гласни се запазват, ако втората е a.

Същата промяна става, когато се образува прилагателно чрез удвояване на съществително или глагол: ‘ele + ‘ele → ‘el‘ele ‘близо съм × 2 = плитък’.

Словоредът е

· N1 N2 (N1: определяемо, N2: определение);

· N A (също и със значение ‘който има A N’: huag ‘el‘ele ‘сърце + плитък = нетърпелив’);

· V O (образуваната сложна дума може да бъде съществително или глагол: a‘öf fau ‘изчерпвам + година = край на годината’, hül hạfu ‘обръщам + скала = духам (за ураган)’).

(а) ‘u‘u ръка, isu нос, kia врат (шия), leva коса, mafa око, susu гърди, huga – сърце.

(б) tiro стъкло, poga – дупка, huag lala – търпелив, hạf puhrạki – вулканична скала, maf pogi = maf pala – сляп.

(в) кръгъл – kạlkạlu; режа копра – ‘ol niu; къдрава коса – leav pirpiri; лепкав – pulpulu; светвам – rima; боклук – mofa.

(г) дума: fäega (или fäeaga, fäeagu); изчерпвам: a‘ofi (или a‘öfi, a‘öfö, a‘öfu, a‘öfü, a‘ofü).

Участието на българските отбори в Олимпиадата стана възможно благодарение на подкрепата на Фондация „Америка за България“, Министерството на образованието, младежта и науката и секция „Линг вистика и математика“ на СМБ.

Единадесетата Международна олимпиада по лингвистика ще се проведе от 22 до 26 юли 2013 г. в Манчестер (Великобритания).

 

NOTES

1  Сред лингвистите няма единно мнение за причините, по които в езика дирбал опасните животни и предмети са в женски род. някои отбелязват, че най-агресивните животни са женските, които гледат малки. Други намират обяснението в това, че в митологичните представи на племето дирбал Слънцето е жена (както например у древните германци) и женският род се е пренесъл поаналогия върху огъня, а оттам и върху всичко парещо и жилещо.

Година LV, 2012/5 Архив

стр. 391 - 398 Изтегли PDF