Рецензии и анотации
ЗА ЛИХВИТЕ И ХОРАТА Размисли по повод публикувано изследване за това как българите преди Освобождението гледат на лихвата
https://doi.org/10.53656/his2025-6-6-ann
В българската историческа наука смислените изследвания, които се фокусират върху комплексни и сложни проблеми, са малко. Те изискват сериозни познания както на фактологията, така и на различни теоретични концепции, което е естествено препятствие пред амбициозни, но слабо подготвени автори. Изводите, до които достигат подобни проучвания, са несигурни, обикновено са нюансирани и не стават за лозунги в политически ангажираното писане за миналото. Книгата на Християн Атанасов е посветена на един от тези проблеми – отношението на българите към лихвата преди Освобождението.
Лихвата и това как я възприемат хората, които са участници в стопанските процеси, е един от най-старите и сложни въпроси. Различни етнически, социални и други групи развиват устойчиви модели на мислене по отношение на лихвата, които еволюират с времето, но и оказват своето трайно влияние върху стопанската политика, върху темповете на икономически растеж, върху организацията и функционирането на различни учреждения и т.н. Лихвата и лихварството с основание са привличали и привличат вниманието на икономисти, историци, философи, теолози. Още от най-древни времена властта прави опити за регулиране на лихвите, интелектуалците се опитват да ги подложат на морално осъждане, а развити религиозни системи интегрират етични и прагматични мотиви при обсъждането и оценката на лихви и лихварство. В същото време лихвата и кредитът, под различни форми, с прилагане на различни правила и норми, се практикуват почти повсеместно в хода на историческото развитие.
В изследването си Християн Атанасов прилага някои задължителни, макар и условни ограничения, които са наложителни, за да не се затъне в безкрайността на историческите факти. На първо място, той се концентрира върху процесите в българското общество преди Освобождението. Авторът констатира, че материалите за лихвата „не са толкова много“ (стр. 15), и затова често ги цитира в тяхната цялост. Дългите цитати, навярно могат да се приемат като прекаляване, но те спестяват необходимостта от преразказ и дават възможност на читателя да се потопи в духа и в езика на времето. Ясно е отчетен фактът, че българите не живеят изолирани в етнически чисти територии и че нормите и практиките, които възприемат, са повлияни от наличието на други религиозни, етнически и културни традиции. Времевото ограничение до периода на Възраждането (18. – 19. век) също е напълно приемливо. Тогава българското пространство постепенно се интегрира в пазарната икономика, което води до порастване на значението на кредита в икономиката. Хронологичните граници на изследването до голяма степен са условни, понеже някои от принципните положения в мисленето на българите за лихвата са с корени далеч преди началото на възрожденските процеси.
Изследванията, които се отнасят до поставения проблем, не могат да се оценят еднозначно и като количество, и като качество. Християн Атанасов успешно се справя с подбора на заглавия, които, пряко или косвено, засягат темата за лихварството. Няма излишно претоварване, но и не са пропуснати основни публикации по темата. Авторът е обърнал внимание не само на историографията, но и на теоретични, философски и важни религиозни текстове. Те определено имат отношение към изследвания проблем и помагат за ориентацията на читателя в дългата история на лихвата и лихварството.
При историческата реконструкция на отношението на българите към лихвата особено важно е привличането на подходящи автентични извори. Може би най-сериозната трудност в този план идва от факта, че грамотността в българското общество през разглеждания период е твърде ограничена. Това определено не позволява лесно да се разбере какво мислят за лихвата както онези части от българското население, които дават пари с лихва, така и онези, които взимат или се страхуват да вземат пари с лихва. За последните десетилетия преди Освобождението ценна информация дават вестници и списания, които се публикуват тогава. Погледът върху възрожденския печат, който авторът е направил, е задължителен и изчерпателен. Същото се отнася и за анализа на различни текстове на проповеди, книги, брошури, преводи и адаптации на чужди произведения, които имат отношение към богатството, забогатяването лихвата и лихварството. Вероятно разработката би се обогатила от преглед и към възрожденските учебници. Голяма част от тях не са оригинални произведения, но тяхното съдържание със сигурност отразява идеалите и целите на възрожденската интелигенция включително и по въпроси, които са свързан с основния проблем на изследването.
В този ред на мисли е важно да се спомене, че особено сполучлива е идеята да се обърне внимание върху религията и специално върху православното изобразително изкуство. Във водещи стопанскоисторически изследвания се налага тезата, че религиозните вярвания и специфични норми имат пряко значение за появата на модерния икономически растеж, те определят параметрите за отношенията между хората, а също и на отношението на хората към заобикалящия ги материален свят (Mokyr 2017, рр. 119 – 141). Отразеното в наличните писмени извори, в икони и в църковни стенописи негативно отношение към лихварите е ясен и недвусмислен „урок“ за посетителите на църкви и манастири. Интересно е, но едва ли някога ще разберем с точност доколко възрожденските зографи просто отразяват всеобщото мнение и доминиращата религиозно-етична норма или се опитват да наложат на хората нещо, което е ново и непознато за тях. От изнесените авторови данни, изглежда, повече тежест има първата хипотеза, т.е. в изобразителното изкуство се отразява господстващото мнение.
Книгата не е плод на случайно хрумване, а е завършващ етап от усилия да се разкрият важни параметри от финансовата история на българските земи (виж напр: Atanasov 2023, 2024). Могат да се посочат няколко интересни и важни чисто фактологични приноса – вниманието, което е отделено на т. нар. сирашки каси като една от най-старите кредитни структури, ясно очертаното разнообразие на културни, административни и други институции, които се занимават с отдаване на пари с лихва, и т.н. Обръща се внимание на замяната на турските думи файда/фаис, които носят отрицателна конотация, с друга, ценностно неутрална чуждица – кредит. Тази замяна не се случва отведнъж, наложена е от Иван Богоров (стр. 75). Детайлът изглежда маловажен, но всъщност някои съвременни изследвания по стопанска история обръщат внимание точно на езика, на това какво и как се говори1. Езикът отразява господстващи идеи, а идеите предопределят действията, стопанската политика и т.н. От тази гледна точка вниманието на Християн Атанасов към езиковите промени може да се оцени позитивно, а и да даде стимул за интердисциплинарни публикации в сходен дух.
Авторът долавя и успешно представя на читателите бавната еволюция от религиозно и морално детерминирано отрицание към относително по-неутрално отношение към лихвата и лихварството. Промяната не е впечатляваща или рязка и не става никога преобладаваща. Напротив – сред много малка част от пишещите и четящите българи преди Освобождението на лихвата започва да се гледа през призмата на икономическия рационализъм. При това моралната критика на лихварството си остава като трайна характеристика в начина на мислене, без пряко и бързо да се влияе от промените в политическата организация на българското население. Впрочем заслужава да се отбележи, че тя не изчезва и след Освобождението. Независимо че светските характеристики на обществото постепенно стават водещи, през 1926 г. например в провинциалния печат на свободна България лихварите продължават да се описват с изцяло отрицателни характеристики: „…надали има по-грозна пиявица, по-кръвожаден и ненаситен кърж [вероятно анонимният автор на статията има предвид кърлеж – б.м. П. П.] от лихварина“2.
В книгата са поставени редица теми и въпроси, които предизвикват размисъл и са подтик към бъдещи научни публикации. Една от основните постановки, които стоят в основата на разработката, касае отрицателното отношение на християнската религия към лихвата. Тази концепция, дълго време бе приемана за вярна и от мен. Внимателното проследяване на библейските норми по отношение на лихвата обаче показва наличието на важни нюанси (North 1986, рр. 70 – 80). В евангелието на Матей (25: 15 – 27) е предадена притчата за талантите, които господар дава на трима от слугите си. Двамата успяват да увеличат сумата, която им е дадена, а третият скрил парите в земята. Когато последният ги връща на господаря си, той разгневен му заявява: „затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойда, щях да си прибера своето с лихва“. В притчата очевидно няма осъждане или отхвърляне на лихварството, напротив то е прието като напълно легитимна икономическа дейност. Изглежда, корените на разделението между умерената, напълно приемлива лихва и прекомерната лихва, разоряваща кредитирания, което авторът установява на българска почва, могат да се открият дълбоко назад в християнството.
Няколко от наблюденията на Християн Атанасов, ако се поставят в по-широк исторически контекст, помагат за по-задълбочено разбиране на българската икономическа култура. Интерес предизвиква анализът на публикацията от Ст. Стамболов и Ф. Симидов за парите. Те предлагат създаването на обществени кредитни институции, които да раздават заеми с нисък лихвен процент на нуждаещите се. Идеята им е посрещната положително и от Христо Ботев. Малко преди Освобождението в българското общество се разпространява идеята, че е необходима държавна подкрепа при кредитирането на дребните производители. И двете идеи се превръщат в действителност след Освобождението. Създават се множество кредитни кооперации, но те само формално са организации за самопомощ от страна на по-бедните представители на българското население. В практическата си дейност кооперациите се стремят да се доберат до държавна помощ и така да осигурят на клиентите си преференциални условия на кредитиране. Много често обаче подобни структури се превръщат в канали, чрез които държавни или кооперативни пари се използват за лична полза на определени кръгове. Подобно развитие вероятно е било трудно за предсказване преди Освобождението и целта на настоящите коментари не е да се критикуват с късна дата Стамболов, Ботев и Симидов. Стойностното в книгата на Християн Атанасов е, че тя е ключов елемент за очертаване на основни характеристики в българското икономическо минало, които имат своите проекции в по-сетнешното българско развитие, а под някаква форма – и в днешния ден.
Във възрожденската преса се срещат факти, изнесени от Християн Атанасов, че държавното регламентиране на твърде нисък лихвен процент и стриктното налагане на този регламент води до намаляване на предлагането на кредити (стр. 79). От гледна точка на елементарната икономическа теория случилото се изобщо не е изненадващо. Подобни факти обаче не пречат в обществото исканията за държавни регламентации и за ограничаване на лихвения процент да се ползват с висока степен на популярност. Със сигурност може да се направи изводът, че общественото отношение към лихвата не е монолитно, еднопластово и непротиворечиво. В него могат да се съчетаят, на пръв поглед, противоположни виждания, принципи и искания.
Един от любопитните акценти в книгата е свързан с отношението на Любен Каравелов към лихвата. Добре известно е, че в творчеството си Каравелов е критичен към чорбаджии и лихвари. Прототип на главния герой в повестта му „Хаджи Ничо“ е известният предприемач, банкер и дарител Христо Георгиев. Богатият ръководител на Добродетелната дружина е подложен на критика заради злоупотреба с обществени пари, които дава с лихва. От друга страна обаче, Каравелов се оплаква, че неговите длъжници не са изрядни (стр. 66). От гледна точка на това, че Каравелов е вестникар, оплакването му по-скоро е свързано с неизрядност от страна на абонатите на вестниците му, които дължат пари за получените от тях копия. Явно, е много лесно да се критикуват другите, но когато стане въпрос за собствените финансови затруднения, тогава нещата стават различни.
Фактологичните приноси, внимателният и нюансиран подход към миналото, новите теми и анализи поставят книгата „Слугите на Мамона“ сред добрите произведения на съвременната българска историография. В един аспект това може да се окаже и проблем – книгата на Християн Атанасов едва ли ще стане пазарен хит. Не защото е лоша, напротив – както беше посочено, тя е умело написана, интересна, предизвикваща размисъл комбинация между стопанска интелектуална и социална история. В общественото мислене обаче трудно си пробиват път тези, които долавят нюанси и избягват крясъци. Именно тези специфики на книгата я правят трудносмилаема за масовия читател. Тези, които се интересуват от историята на българската икономическа мисъл, от стопанска, социална и културна история обаче, едва ли ще я подминат.
БЕЛЕЖКИ
1. Става въпрос най-вече за публикации на Дейрдре Маклоски, които са по-знати и цитирани от автора. Относно значението на начина, по който се говори, Маклоски смята, че това е основният фактор за появата на модерния икономически растеж (виж: McCloskey 2010, рр. 385 – 392).
2. Русенска поща, 25 януари 1926 г., бр. 1237.
ЛИТЕРАТУРА
АТАНАСОВ, Х., 2025. Слугите на Мамона или как българите гледат на лихвата през османското време. Издателство „Фабер“.
АТАНАСОВ, Х., 2023. Отношението към лихварите и лихвата в османска България. Православната перспектива. Известия на ЦСИИ, с. 45 – 59, DOI: 10.61836/DVAT7117.
АТАНАСОВ, Х., 2024. Благотворителни фондации за кредитиране. Паричните вакъфи в османска България – разпространение и лимити. Известия на ЦСИИ, с. 117 – 131, DOI: 10.61836/ICKO8237.
MCCLOSKEY, D., 2010. Burgeois Dignity. Why Economics Can`t Explain Modern World. The University of Chicago Press.
MOKYR, J., 2017. A Culture of Growth. The Origins of the Modern Economy. Princeton University Press.
NORTH, G., 1986. Honest Money. Biblical Principles of Money and Banking. Christian Liberty Press.
REFERENCES
ATANASOV, H., 2023. The Attitude Towards Usurers and Interest in the Nineteenth-century Ottoman Bulgaria. The Orthodox Perspective. Proceedings of CEHR, vol. 8, рр. 45 – 59, DOI: 10.61836/DVAT7117 (in Bulgarian).
ATANASOV, H., 2024. Charitable Foundations for Lending. Cash Waqfs in Ottoman Bulgaria – Distribution and Limitations. Proceedings of CEHR, vol. 9, pp. 117 – 131, DOI: 10.61836/ICKO8237 (in Bulgarian)
ATANASOV, H., 2025. “Servants of Mammon” or How Bulgarians Viewed Usury and Usurers During Ottoman Times. Veliko Tarnovo: Faber. ISBN 978-619-00-1993-0.
MCCLOSKEY, D., 2010. Burgeois Dignity. Why Economics Can`t Explain Modern World. The University of Chicago Press.
MOKYR, J., 2017. A Culture of Growth. The Origins of the Modern Economy. Princeton University Press.
NORTH, G., 1986. Honest Money. Biblical Principles of Money and Banking. Christian Liberty Press.