Хроника
XIV МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ОСМАНСКА СОЦИАЛНА И ИКОНОМИЧЕСКА ИСТОРИЯ
На 24 – 28 юли 2017 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе XIV международен конгрес по османска социална и икономическа история – събитие, което е сред най-значимите в световната османистика, организирано от Историческия факултет на Софийския университет, Центъра за регионални изследвания и анализи (ЦРИА), Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Международната асоциация за османска социална и икономическа история (IAOSEH), като българската столица е домакин на събитието за пръв път.
Участниците, включени в конгреса, бяха от 24 държави – Япония, Турция, Гърция, България, Австрия, Великобритания, САЩ, Канада и др. Всички те са водещи специалисти по османистика. Основните теми, групирани в четири секции и редица панели, засегнаха разнообразни аспекти от османската история. Вниманието на изследователите беше насочено върху въпроси, свързани с икономиката, политиката, административната и провинциалната организация на Османската империя, с обществените структури, с особеностите на различните представители на османския елит и изгражданите от тях социални мрежи, с модерното образование и формирането на обществените и политическите идентичности и пр. През дните, когато в София се състоя XIV международен конгрес по османска социална и икономическа история, за пръв път се проведе workshop, посветен на османската археология. Подчерта се значението на археологията за османистиката и се засегнаха интересни теми, като например напълно запазения скелет на османска камила от XVII век, открит в Австрия, намерените в Унгария части от китайски порцелан от османския период или османските керамични произведения в Палестина и Йордания. Обърна се внимание на важността на дигиталната хуманитаристика и на нейните методи за анализ на историческите процеси. В един от дните се представи на гостите и на участниците в конгреса проектът The Openottoman Digital Collaborative, като се наблегна на необходимостта от създаването на дигитални проекти с цел използването им в османистиката. Имаше и панел, посветен на взаимоотношенията между Русия и Османската империя, където изследователите засегнаха въпроса как Руската империя възприема Балканите през османския период. А това вероятно е положително, тъй като след определен период контактите между османците и Русия се задълбочават. Теми като тези за османската кинематография и фотография през XIX век са доказателство за богатството и широкия диапазон на работите на изследователите.
Интересен момент бе и представянето на сборника на Махиел Кил със статии, чието съдържание е свързано с България от нейния османски период.
Участниците в конгреса, чийто брой не беше малък, към 130 човека, проявиха значителен интерес към българския архив. Мнозина от тях признаха, че в България се съхраняват ценни ръкописи от османския период, което за тях, като учени, би било полезно за дейността им. Домакините на конгреса организираха посещение в Националната библиотека, и по-специално в Ориенталския архив, където гостите имаха възможност да придобият представа за спецификата на българския архив, свързан с османската история, за колекциите му от ръкописи, за начина, по който той функционира.
В това кратко изложение не е възможно да се обърне внимание на всички интересни теми и проблеми, представени по време на конгреса, но е важно да се отбележи, че събитието бе организирано в памет на Халил Иналджък, починал през 2016 г. Проф. Иналджък, който през 2001 г. става почетен доктор на Софийския университет, е създател на Международната асоциация за османска социална и икономическа история (IAOSEK). През 1977 г. в университета „Хаджеттепе“ в турската столица Анкара се провежда първата сесия на Международния конгрес по османска социална и икономическа история, когато проф. Иналджък кани учени, посветили се на изучаване на османската история, от САЩ, Западна Европа, Близкия изток, Северна Африка, Югоизточна Европа и разбира се, от Турция. От този момент научни центрове с утвърден световен академичен престиж стават домакини на конгреса. Четиринадесетото му издание, провело се в България, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, беше организирано в памет на големия учен, историк и османист Халил Иналджък.