Кина Котларска

Secondary School „Emilian Stanev“
1 Maria Gabrovska Str.
5005 Veliko Tarnovo Bulgaria
E-mail: kinakotlarska@yahoo.fr

Резюме. Основната цел на методологическата разработка е да подпомогне преподавателите по история при изясняване на сложните промени, предизвикани от падането на Берлинската стена. Разработката е предназначена за ученици в десети клас.

Ключови думи: history, approaches in teaching, interactive methods

Промените в Източна Европа, предизвикали падането на Берлинската стена, както и бързата трансформация на международните отношения след 1989 г., са свързани със сложна проблематика и обемна фактология. Училищният курс на обучение по история в десети клас предвижда един или два часа за „нежните революции“ и българската специфика на техния фон. Учителят трябва да обясни ситуацията и причините, довели до нея, да стимулира интерес у учениците и да предизвика задаването на адекватни въпроси. Сложна и тежка задача предвид ограниченото време.

Предложеният текст има за цел да сподели една разработка, която да подпомогне преподавателите в тази посока. Урокът е апробиран през няколко години (2009, 2012 и 2014) в различни паралелки на различни по тип училища (СОУ и професионална гимназия) и даде добри резултати. Предвиден е за 45-минутен час, но ако учителят реши да открои определени аспекти, може да го разположи и в два часа. Съдържанието му е съобразено с учебника на Г. Марков и колектив на издателство „Просвета“. Целите на урока произтичат от учебната програма за ЗП в десети клас1) , която изисква ученикът да:

– познава събитията, свързани с разпадането на СССР и „нежните революции“;

– обяснява промените в Източна Европа след 1989 година;

– установява синхронност и асинхронност;

– извлича и интерпретира информация от различни типове източници – исторически документи, карти, диаграми, снимки, афиши, статистически данни, художествени картини, карикатури и други материали, отразяващи изучаваните събития.

За провеждането на часа е необходим мултимедиен прожектор с тонколонки, понеже в центъра на идейния замисъл е поставена известната песен на Скорпионс „Вятъра на промяната“2) . В рамките само на около 4 минути клипът визуализира чудесно съдържанието на промените и начина, по който те са възприети тогава от хората отвъд желязната завеса. За изясняване на българската гледна точка се разчита на спомени и устни свидетелства – от една страна, на самия учител, от друга – на семействата на учениците. Преди провеждането на урока те получават задачата да разпитат вкъщи с какво родителите и/или бабите и дядовците им са запомнили падането на Тодор Живков от власт и периода непосредствено след това събитие.

В приложенията е описан целият ход на урока с преходите между отделните моменти в него, предвидените за работа исторически източници и поставените на класа въпроси и задачи. Опитът показва, че учениците разбират по-лесно смисъла на „нежните революции“ и запомнят трайно фактите, понеже ги свързват с емоциите, предизвикал у тях хитът на Скорпионс. Постоянните сравнения тогава – днес, базирани на различни исторически извори, както и личните истории на учителя и семейството помагат на младите хора да си представят в плът и кръв деветдесетте години на миналия век. И което е по-важно – един подобен подход променя изцяло тяхната представа за предмета история и цивилизация като дълъг, скучен и безполезен списък от дати и имена.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 – СПОМЕНИ НА ГЕРМАНЦИ ЗА 1989 Г.

Казаните няколко месеца по-рано от източногерманския лидер Ерих Хонекер думи, че „стената ще остане на мястото си след 50 и след 100 години“, все още кънтяха в ушите на мнозина.

Сред хората, които се съмнявали, бил Йохен Александер Фрейданк, израснал в комунистически Източен Берлин по време на студената война и спечелил „Оскар“ за най-добър късометражен филм през февруари. „За мен това е почти сюрреалистичен момент – каза 41-годишният режисьор в емоционалната си реч, с която прие наградата на Американската академия за филмово изкуство. – Израснах в Източна Германия, зад Стената. Западна Германия беше толкова далеч от мен. Холивуд, той беше наистина много далеч. А сега „Оскар“ – това е невероятно.“

За милиони други изживяването е било невероятно, когато в нощта на 9 ноември 1989 година Стената си отиде безвъзвратно – нещо, което постла пътя за обединението на Германия 11 месеца по-късно. Германският канцлер Ангела Меркел, която по онова време работела като физик в Източен Берлин, каза, че винаги е вярвала, че двете Германии ще се обединят отново, „но не непременно, докато съм жива“.

Откъси от статията „Изненада ли германците падането на Берлинската стена?“3)

БЕЛЕЖКИ

1. http://mon.bg/?go=page&pageId=1&subpageId=28, последно консултиран на 27.07.2014

2. http://vbox7.com/play:7cd55d1e – Scorpions - „Wind of Change”, последно консултиран на 27.07.2014

3. http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://e-vestnik.bg/imgs/world/1604-wall. jpg&imgrefurl=http://evestnik.bg/6033&usg=__kk3CkIsuuRK0R47uxsQs30mTJk =&h=289&w=450&sz=18&hl=bg&start=20&itbs=1&tbnid=yqOBGLUernFR1M :&tbnh=82&tbnw=127&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BF%25D0%25B0% 25D0%25B4%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2582%25D0 %25BE%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D1%2581%25D1%2582%2 5D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%26hl% 3Dbg%26sa%3DG%26tbs%3Disch:1, последно консултиран на 27.07.2014