Поглед над Балканите
ВОЙНИШКИ ПЕСНИ ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Резюме. В настоящата статия предмет на внимание са три песни от времето на Балканската война. Те са свързани с бойния път на 31-ви пехотен Силистренски полк, който по време на войната е в състава на Трета армия, командвана от генерал Радко Димитриев. И трите песни са записани във войнишния дневник на Петър Жечев Курдоманов, съхраняван в ДА Силистра, ф.127, оп.1, а. е. 2 (ч. п. 14). Първата песен е озаглавена „Песен на убития герой“ и е посветена на героя от Добрич Иван Славов. Втората песен е турска, условно е озаглавена „По пет на нож“ и отразява настроението в турската армия през периода октомври-ноември 1912 г. Третата песен – „Излез, излез, мило либе, излез, посрещни ме“, описва радостта от завръщането на победителите в Силистра.
Ключови думи: war, soldier, army
Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г., е събитие с важно и трайно присъствие в историята на българската нация и държава (Димитров, 2001: 5–50), чиято цел е освобождаването на останалите в границите на Османската империя българи. Това я превръща в жизненозначимо и патриотично дело, което обаче засяга интересите на други балкански държави. Във войната България участва с още три от тях – Сърбия, Гърция и Черна гора, обединени във военно-политически блок, наречен Балкански съюз (Марков, 1989: 17–35). Тя е успешна за съюзниците, като чрез нея България се надява да осъществи своя национален идеал – обединение на всички българи в една държава, но егоистичните интереси на съседите й, както и тези на Великите сили, осуетяват тази възможност.
В настоящата статия предмет на внимание са три песни от времето на Балканската война. Те са свързани с бойния път на 31-ви пехотен Силистренски полк, който по време на войната е в състава на Трета армия, командвана от генерал Радко Димитриев1) . И трите песни са записани във войнишкия дневник на Петър Жечев Курдоманов, съхраняван в ДА – Силистра, ф.127, оп.1, а. е.2 (ч. п.14) 2) .
Петър Жечев Курдоманов е роден през 1880 г. в село Калипетрово, Силистренско. Произхожда от рода на известната добруджанска певица Бойка Николова Курдоманова. Завършва Педагогическото училище в Силистра през 1900 г. и учителства в родното си село, както и в град Силистра. Като начален учител непрекъснато усъвършенства познанията си по музика исвири на цигулка. На 32-годишна възраст е мобилизиран и участва в Балканската война като полкови артелчик. Преминава целия път на 31-ви полк от Силистра през Добрич – Преслав, с. Могила и турската граница, до Одринска Тракия, Бяло море и обратно. Става пряк свидетел на включването на полка в сраженията при с. Селиолу, Петра, Кара-агач – Бунар хисар, Чонгора, Чаталджа. Песните, които е записал в дневника си, отразяват реални събития и лица. Те са плод на словесното и песенно войнишко творчество по време на войната.
Първата песен, съхранена в дневника на Петър Жечев Курдоманов 3) , носи заглавие „Песен на убития герой“. Тя е съчинена и пята от войници от град Добрич в състава на 31-ви полк по повод смъртта на техния храбър другар Иван Славов, паднал в бой при Кара-агач (16–17 октомври 1912 г.). Песента е с четири куплета и има следния текст:
Текстът е написан в духа на българската народна песен. В нея се утвърждава правилността на главната цел на войната за българите и величието на саможертвата на героя. Акцентира се на понятията „родина“, „братска мила свобода“, които показват привързаността на героя към националната идея. Очертават се образите на майката, годеницата, смъртта и този на войника герой.
За съжаление Петър Жечев Курдоманов не е записал мелодията на песента. Вероятно тя е била много популярна. След задълбочени издирвания песен с подобен текст и от същия цикъл бе открита в сборника „Народни песни от Добруджа“ (Вълчева & Букурешлиев, 1988), пята от калипетренската певица Васила Вълчева.
Втората песен, „По пет на нож“4) , Петър Жечев Курдоманов записва в дневника си в гр. Силиврия на 6 април 1913 г. Това е турска войнишка песен, изпята от един турчин теляк. Петър Курдоманов знае турски език и записва песента на турски с български букви. Съдържанието на текста говори за събития, които са се случили през месеците октомври-ноември1912 г., много преди превземането на Одринската крепост от българите (13 март 1913 г.). Следователно, до април 1913 г. тя е получила широко разпостранение както в турската армия, така и сред турското население в Тракия.
Главни действащи лица в тази песен са българските войници (гяури), които, водени от своя командир Радко (Руско) Димитриев, „помитат“ турците при Селиолу и Люлебургаз. Българският вик „на нож“ хвърля в паника турските войници, които изоставят своите позиции и муниции и се изтеглят на Чаталджанската позиция. Предварителните планове за военна победа на турските офицери и политици не се осъществяват. Съдбата на Турция е поставена на изпитание, а страх и смут обземат нейните войници. Освободените християни, българи и гърци, хвърлят фесовете и се радват на свободата си. Според сведенията на Петър Жечев Курдоманов тези стихове се пеели по мелодията на песента „Плевенската обсада“, която е от времето на Руско-турската война от 1877–1878 г. Текстът на песента е следният:
Третата песен – „Излез, излез, мило либе, излез, посрещни ме“, е съставена и пята от силистренски войници при завръщането им в родния град след края на Балканската война12) . От обясненията в дневника е видно, че Петър Жечев е взел дейно участие в написването й.
Основното чувство, което поражда тази песен, е чувството на ведрост, радост от победата, от достойно изпълнения дълг. На преден план се извеждат справедливите цели на Балканската война за българите. Те се борят „за човешки права“ и „братска свобода“. Бият се „юнашки“ и „грозно“, отмъщават на вековните поробители при Селиолу, Кара-агач и Чонгора и се връщат в Силистра като победители, като искат да споделят радостта от подвига със своите близки.
Тази песен е пята по мелодията на песента „За кого носиш, момне ле, таз черна коса“. Текстът е следният:
Посочените три песни показват Балканската война от двете страни на по-зициите. Те са живо свидетелство за големия национален проблем, съществуващ на Балканите, и невъзможността той да бъде решен със силата на оръжието, въпреки че Леон Ламуш, френски историк и дипломат, съобщава, че българите пеели националния химн „Шуми Марица“ с променен припев, който звучал така: „Марш, марш, Цариград е наш!“.
БЕЛЕЖКИ
1. Трета армия в Балканската война е командвана от ген. Радко Димитриев. Тя печели славни победи срещу ІІІ Турски източен корпус, командван от Абдула паша в направлението Лозевград, Люлебургаз-Караагач-Бунархисар. Заедно с І Българска армия войските стигат на 30 километра от Цариград, пред Чаталджанската укрепена позиция. Виж. История на България. (1962). С., т. ІІ, с. 259.
2. Войнишки дневник на Петър Жечев Курдоманов за Балканската война. Силистра, 2001, с.176. Подготовка, съставителство и бележки Ст. Георгиева.
3. Пак там.
4. Войнишки дневник на Петър Жечев Курдоманов. ДА–Силистра, ч. п. 14.
5. Българските офицери командват: „Наред! На нож!“ с предварителното уточнение, че срещу всеки български войник – щик/нож, стоят пет турски бойци и следва да се действа „със всички сили“. Затова турците, щом чуели заповедта „Напред! На нож!“, я тълкували в буквалния смисъл: („по пет на нож“), обръщали гръб и побягвали.
6. По направлението Люлебургаз - Караагач - Бунархисар е главният удар на турската армия. Затова боевете са особено ожесточени и кръвопролитни. Разбитите турски войски изоставят бойната техника и складовете с храна и боеприпаси.
7. Едрене, град Одрин, е обсаден от ІІ Българска армия на 26 октомври 1912 г., а е превзет от нея на 13 март 1913 г.
8. Полковник Руси Радков, командир на 44 пехотен Тунджански полк, влизащ в състава на 4 пехотна Преславска дивизия, проявил се в превземането на Лозенград и на други места по фронта.
9. За ген. Р. Димитриев е разпостранен слух сред турските войски, че е неуязвим от куршум, т. е. „куршум не го лови“.
10. Назим паша – държавен и политически деец, министър на войната по време на Първата балканска война, лично командвал операцията на турските армии при Люлебургаз-Караагач-Бунархисар. Убит на заседание на правителството от група националисти и фанатици, начело с Енвер паша, на 10 януари 1913 г.
11. Енвер паша - държавен и политически деец, зет на султана, един от ръководителите на преврата от 10 януари 1913 г., при който правителството на Кямил паша е свалено и на негово място като велик везир и министър на войната е назначен Махмуд Шевкет паша.
12. Примирието (второ по ред) между воюващите страни е установено през пероида 1/28 април 1913 г., а на 17 май с. г. е подписан Лондонският мир за приключване на Първата балканска война. Поради искането на Румъния за „компенсации“ предстои предаването на град Силистра и село Калипетрово на съседите на север. Заради това на всички войници от Силистра е даден едномесечен домашен отпуск и те не участват във военната кампания на Втората балканска война.
ЛИТЕРАТУРА
Вълчева, В. & Букурешлиев, М. (съст.). (1988). Народни песни от Добруджа.
Димитров, Б. (2001). Войните за национално обединение 1912–1913, 1915–1918.
Марков, Г. (1989). България в Балканския съюз, срещу Османската империя 1912–1913.