В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.И.Н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ
https://doi.org/10.53656/his2025-2-8-mem
На 20 март 2025 г. напълно неочаквано за повечето от нас ни напусна скъпият ни приятел, колега и учител проф. д.и.н. Петър Димитров Ангелов. Безспорно едно от най-големите имена в българската медиевистика, ползващ се с огромен авторитет и в международните академични среди, Петър Ангелов остави след себе си значима следа. Но ние, които го познавахме отблизо, знаем, че загубата за нас е и в чисто житейски план. Защото загубихме един ценен човек, благ и търпим към нашите грешки, винаги в помощ на по-младите си колеги, на студентите и учениците, винаги готов да сподели с нас огромните си познания, но точно по своя си начин – приятелски, ненатрапчив, с лекота, която се среща рядко в нашите редове.
Житейският път на медиевиста Петър Ангелов сякаш е предопределен още от момента на неговото раждане в семейството на прочутия академик Димитър Ангелов – друго голямо име в българската и световната медиевистика. Нищо чудно, че неговият син поема по същия сладък, но и трънлив път на науката – път, пълен с ентусиазъм, но и с подводните камъни на академичните и чисто житейски препятствия. Ала проф. Ангелов разказваше и за трудните моменти в своя живот с онази своя блага усмивка, пълна с мъдрост и опрощаваща дори и онези, които волно или неволно бяха създавали пречки по пътя му.
Роден е на 28 декември 1951 г. в София в семейството на Димитър и Дочка Ангелови и отраства в дом, пълен с изисканост, култура и наука. През 1973 г. завършва специалност „История“ и втора специалност „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1975 г. е назначен за специалист в Института за история на БАН (секция „Средновековна българска история“). В периода 1976 – 1978 г. е редовен аспирант по средновековна българска история към катедра „История на България“ при ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1978 г. защитава дисертация на тема „Българо-сръбските политически отношения през ХІV в.“. На следващата година започва работа като старши асистент по средновековна българска история към катедра „История на България“. През 1987 г. е избран за доцент по средновековна българска история към катедра „История на България“ при ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“; тема на хабилитационния труд „Българската средновековна дипломация“. От 1994 г. е координатор за България и автор в „Енциклопедия по история на Югоизточна Европа“ през Средновековието (Берлин – Лайпциг). В периода 1995 – 2003 г. е ръководител на катедра „История на България“ при ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. става доктор на историческите науки; тема на дисертационния труд „България и българите през погледа на византийците (VІІ – ХІV в.)“. На следващата година е избран за професор по средновековна българска история към катедра „История на България“ при ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен в Историческия факултет на СУ проф. П. Ангелов преподава дисциплините „История на България“ (VIІ – XIV в.), „Българската средновековна дипломация“, „България и българите в представите на византийците“ (VII – XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен в ПУ „Паисий Хилендарски“. Проф. Петър Ангелов осъществява научни специализации в Рим (1977), Солун (1979), Лондон (1981), Вашингтон – Дъмбъртън Оукс (1983 – 1984), Мюнхен (1991), Берлин (1996), Саарбрюкен (2001). Изнасял е лекции във Вашингтон, Щутгарт, Кишинев, Москва, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Член е на редколегиите на сп. „Векове“, Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“ – Исторически факултет, сп. „Български векове“. Член е на Специализирания научен съвет по стара и средновековна история, археология и етнография при ВАК (1987 – 2005). Член е на Комисията по исторически науки към ВАК (1998 – 2004, 2007 – 2010).
Проф. Петър Ангелов е автор на следните монографии: Средновековната българска дипломация (1987, 2004, 2011), България и българите в представите на византийците (1999), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Средновековна България и нейните съседи: дипломация и взаимни представи (2017), Слуховете в Средновековна България (2019), Българско средновековие (лекционен курс) (2020), Страхът в Средновековна България (2021), Дипломатическа практика и церемониал в Средновековна България (2024), както и на множество студии и статии.
Зад този внушителен житейски и академичен път, зад огромните и безспорни приноси на проф. Петър Ангелов към българската и международна медиевистика, завинаги ще остане в паметта ни сърдечният, благ, прекрасен приятел, прецизен и коректен изследовател на миналото и най-вече Учител за мнозина от нас. Аз лично никога няма да забравя младия, усмихнат университетски преподавател, който в началото на 80-те години се появи в класната ни стая в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и започна да ни въвежда в дебрите на средновековната българска култура. По-късно бяхме колеги и в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и въпреки близостта, която чувствах към него, винаги го наричах с уважение „проф. Ангелов“, тъй като уважението не се завоюва с йерархични хватки и административни клопки, а с колегиалност, ерудиция и човечност. А тези качества проф. д.и.н. Петър Ангелов притежаваше в изобилие. С тях ще го помним завинаги! Sit tibi terra levis, magister et amice!!!