Хроника
СВЕТЪТ В КРИЗА: ПОЛИТИКИ И МЕДИЙНИ ОТРАЖЕНИЯ
Интердисциплинарна конференция на Центъра за нови медии и дигитални култури към Югозападния университет „Неофит Рилски“
На 29 януари 2021 г. се проведе международната конференция „Светът в криза: Политики и медийни отражения“, организирана от Центъра за нови медии и дигитални култури към Югозападния университет „Неофит Рилски“ със съдействието на Общинската администрация – Благоевград. Научният форум си поставя за цел да разкрие различните възприемания на кризисността в миналото и днес, политиките за справяне с кризите и тяхното медийно отражение.
В събитието се включиха петнадесет докладчици – учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната академия за театрално и филмовото изкуство „Кръстьо Сарафов“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Грацкия университет „Карл-Франц“.
Официални приветствия към участниците в събитието отправиха кметът на Община Благоевград Румен Томов и заместник-деканът на Факултета по изкуствата в ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. д-р Иванка Влаева. В словото си Томов отбеляза потенциала на учените да разкриват и да се борят срещу фалшивите новини, които все повече се разпространяват с увеличаването на заразените с COVID-19 и започналата ваксинация. В приветствието си проф. Влаева се спря върху важността на този тип научни събития, които предоставят възможност за обмяна на мнения и са добра платформа за провеждане на дискусии по актуалните проблеми на човешкото битие.
Разнообразието на теми разкри способността на учените от различни научни области да се обединяват, за да изяснят и анализират в цялост картината на кризисността и на основа на това да се опитат да провокират и зараждането на въпроса в масовото съзнание: „А сега – след всичко това – на къде?“. Тази сплотена научна вътрешност особено се забеляза при плавния преход и последователността на докладите. Пленарният доклад на проф. д-р Искра Баева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ показа нуждата пред съвременниците от познаването на миналото, от пепелта на което да се вземат въглените на емпириото и да се пренесат в настоящето. Изследователката повдигна въпроси от различно естество: дали и доколко съвременните кризи са „уникални“ в сравнение с предходните, които човечеството е преживяло; каква е причината за нашата безпомощност пред „невидимия враг“”; дали научихме нещо от миналото.
Следващите доклади бяха разпределени в три панела, обвързани тематично и връщащи се често към важните въпроси, които бяха поставени в пленарния доклад. Докладчиците в първия панел показаха различните нюанси на „коронакризата“. Доц. Светлана Христова от Югозападния университет „Неофит Рилски“ разгледа COVID-19 като генерална репетиция на рисковото общество, преобърнала логиката на човешкото съществуване и наложила глобалност на „две скорости“ – докато мобилността е на изчакване, дигитализацията е във възход, а рисковете на новата рефлексивна модерност са болезнен урок, който човечеството трябва да научи, ако иска да оцелее. Д-р Елица Димова, също от Университета в Благоевград, разгледа политическите нюанси на COVID-кризата и променящите се демократични ценности в условия на „локдаун“. Фабио Талерико от Грацкия университет „Карл-Франц“ се спря върху изглеждащата като бинарна опозиция „наука – политика“, разглеждайки явленията „политизация на науката“ (politicisation of science) и „науковизация на политиката“ (scientification of politics). Докторант Велислава Балтаджиева от СУ „Св. Климент Охридски“ очерта и анализира някои ключови изменения в италианските медии, повлияни от COVID-19.
Вторият панел направи плавен преход към въпросите за комуникацията, разисквайки и някои продължаващи кризи в настоящето – извън ковид-реториката. Д-р Любен Гешев от СУ „Св. Климент Охридски“ обърна внимание на ролята на стратегическата комуникация в консумативното общество по време на Индустрия 4.0. Темата за продукцията на „четвъртата индустриална революция“, чиито съвременници сме, беше продължена от докторант Мануела Тотева. Тя анализира влиянието на изкуствения интелект в трансформацията на PR професията. Д-р Гергана Маркова разгледа ключови въпроси, свързани с комуникационните аспекти на сигурността, безопасността и риска. Докторант Любка Костадинова от ЮЗУ „Неофит Рилски“ представи новите рискове, свързани с COVID-19, и променящия се профил на криминалните лица, участващи в трафика на хора. Доц. д-р Елена Ставрова постави въпроса дали вече не е време за дигитални валути на централните банки.
Третият панел беше изцяло посветен на проблемите на комуникационния мениджмънт. Д-р Маргарита Божилова-Андонова от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ представи триадата „воля – въображение – вдъхновение“ като три компонента, отговорни за развитието на заложбите на студентите и за обогатяването на специалните им способности, подпомагащи развитието на творческите аспекти на личността. Правейки разлика между комуникациите вчера и днес, д-р Калин Калинов от СУ „Св. Климент Охридски“ направи преглед на съществуващата литература по проблемите на комуникационния мениджмънт, неговите дефиниции и рамки. Д-р Богомил Калинов представи някои от основните подходи по отношение на изследването на ефективността в съвременните дигитални комуникации. Докторант Александър Калинов от ЮЗУ „Неофит Рилски“ се спря върху корпоративната социална отговорност като форма на комуникационен мениджмънт. Накрая докторант Анелия Стефанова представи сложните отношения между човешката и дигиталната памет в постмодерния период.
Конференцията беше ознаменувана с представянето на документалния филм „Животът като изкуство: Спомени за проф. Нина Христова“. Продуцент на филма, който се разпространява на официалния YouTube канал на ЮЗУ „Неофит Рилски“, е Александър Калинов. Филмът разкрива широкообхватната дейност на проф. Нина Христова – дългогодишен преподавател в Университета в Благоевград, в Университета Рома Тре и в Националната художествена академия и разпознаваем в българските и европейските научни среди изследовател в областта на историята и теорията на изкуството и нумизматиката.
Интердисциплинарната конференция постави десетки въпроси, на които в забързаното си всекидневие, изпълнено с множество кризи от различно естество, не обръщаме особено внимание. В същото време, участниците в нея показаха, че картината на кризисността може да бъде лесно разбрана, когато бъде разгледана от различни перспективи. Това имагинерно „произведение на изкуството“ може и да има своята практическа приложимост, в което анормалното да докосне нормалното.