Сп. „История“, книжка 1/2020, година XXVIII
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Отвори пълния текстПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Неизвестен план на Търново от 1857 г.
Резюме. Статията представя новооткрит план на Търново, изготвен през 1857 г. от бретонския географ и картограф Гийом Льожан. Планът е открит през 2018 г. при парижки букинист и тъй като не е подписан, в статията са изложени аргументи в подкрепа на авторството на Льожан. Посещавайки Старата българска столица през пролетта на 1857 г., той събира сведения, които публикува и с помощта на които рисува плана. Това е най-добре изготвеният план на Търново сред известните планове (карти) на града през XIX в. (до края на 70-те години на века) – като картографска творба, като богатство на историческата информация и като художествена стойност.Ключови думи: Гийом Льожан; Търново; география; картография; градско планиранеБернар ЛориINaLCO – ПарижИван РусевИкономически университет – Варна
Постапокалиптични реалии. Икономическото възстановяване на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС) и България след Първата световна война
Резюме. Възстановяването на балканските държави след преживените трудности и ужаси по време на Първата световна война се поставя във фокуса на настоящия текст. Както и в останалата част на европейския континент, балканските държави срещат сериозни трудности в преодоляването на последиците от големия световен конфликт и докъм средата на 20-те години на ХХ век са разтърсвани от политически и социални кризи. Тези процеси са сравнително добре, макар и не напълно, осветлени. В далеч по-малка степен внимание се обръща на стопанските усилия за преодоляване на следвоенните трудности. Именно към този аспект е насочено и настоящото изследване с основна цел емпирична проверка на работната хипотеза за идентичното поведение на балканските държави в ситуация на глобална политическа и икономическа криза по примера на България и Кралството на сърби, хървати и словенци в годините след Първата световна война. Изборът на двете държави е оправдан от методологическа гледна точка, тъй като дава възможност да се открият сходства и да се отграничат разлики в политиките по стопанско възстановяване на две държави, попадащи съответно в лагера на победените и на победителите, което, на пръв поглед, е условие за различен тип проблеми, политики и резултати. Поставянето им на фона на общоевропейските и световните тенденции, от своя страна, пък гарантира по-добър поглед върху „уникалността“ на специфичните следвоенни балкански условия.Ключови думи: икономика на балканските държави; Първа световна война; България; ЮгославияХристо БеровСофийски университет „Св. Климент Охридски“
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
„Експанзията“ на Корпуса на мира в Централна и Източна Европа след края на Студената война
Резюме. В статията се изследва дейността на Корпуса на мира в Централна и Източна Европа след края на Студената война въз основа на архивни документи.След като в продължение на 30 години организацията развива доброволчески програми в Азия, Африка и Латинска Америка, в началото на 90-те години тя получава историческия шанс да разшири дейността си в страните от бившия Източен блок и да спомогне за засилване на американското влияние в региона. Историческата реконструкция на дейността на Корпуса на мира в отделните държави дава възможност за очертаване на главните цели на доброволческите програми и за определяне на ефективността им като „инструмент“ на американската „мека сила“.Ключови думи: Корпус на мира; „мека сила“; Източна Европа; Централна ЕвропаСимона СамуиловаИнститут за исторически изследвания – БАН
Поземлената собственост в Палестина по време на Британския мандат(1920 – 1948 г.)
Резюме. Периодът на Британския мандат в Палестина е основополагащ не само за генезиса на Израел, а и за доброто разбиране на продължаващия и до днес израелско-палестински конфликт. Настоящата статия проследява състоянието на поземления фонд в Палестина още откакто нейните територии принадлежат на Османската империя с акцент върху спецификите в документацията за собственост върху земята. Именно местните особености създават благоприятни предпоставки за последвалия процес на смяна на собствеността на част от земята в Палестина. Подробно са представени както промяната в законодателството, наложена от британските власти, след като Палестина попада под техен мандат по решение на Обществото на народите, така и стратегията и тактиката на ционисткото движение за създаване на „дом за еврейския народ“ в Палестина. Статията представя от неутрална позиция казусите около поземлената собственост в Палестина по време на Британския мандат и ги обобщава безпристрастно.Ключови думи: Палестина; Британски мандат; израело-палестински конфликт; поземлена собственост; ционизъмПетър СтоиловСофийски университет „Св. Климент Охридски“
ПОДХОДИ В ПРЕПОДАВАНЕТО
Методическият прийом „кроссенс“ като средство за активизиране на учениците в урока по история
Резюме. „Кроссенс“ е иновативен игров подход, който с успех може да намери място в часовете по учебния предмет история и цивилизации в българските училища. Той е най-подходящ за актуализиране на старите знания на учениците и мотивиране на новата тема, но намира приложение и в други компоненти на урока. Посредством него се формират творческото и критичното мислене на учащите.Ключови думи: дидактическа игра; „кроссенс“; творческо и критично мисленеКрасимир С. КръстевСофийски университет „Св. Климент Охридски“
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
С поглед към света и България
Евгения КалиноваСофийски университет „Св. Климент Охридски“ХРОНИКА
Научна конференция и издание на тема „Кризи и стопанско развитие през вековете“ (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ 19–20 септември 2019 г.)
Емилия ВачеваСтопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов