Румен Иванов

University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria
E-mail: rum_ros@abv.bg

Резюме. Kaşgarlı Mahmud е ранен тюркски езиковед, изследовател на тюркските езици през Средновековието. Речникът Divânu Lügati’t-Türk е най-старият и ценен източник за тюрските езици. Съставянето му започва през 1072 г. в Багдад и отнема две години (речникът е завършен на 12 февруари 1074 г.). Съдържа 638 страници и приблизително 9000 думи и техните значения на арабски език. Творбата съдържа ценна информация за езика на българите.

Ключови думи: Kaşgarlı Mahmud, Turkic languages, Mediaeval ages

Kaşgarlı Mahmud (Махмуд от Кашгар) е ранен тюркски езиковед (лексикограф), изследовател на тюркските езици през Средновековието. Роден е в гр. Опал (Opal), недалеч от Кашгар (Kaşgar), Източен Туркестан, през 1008 г. с името Mahmud ıbn Hüseyın ıbn Мohamed al-Kaşgar, известен като Kaşgarlı Mahmud. Произхожда от аристократичен род – династията на Караханидите, синна принц Hüseyin Emir Tekin и внук на Buğrahan Muhammet Yağan Tekin (Bogra Yagan Tégin) – ханове на Западното Караханидско ханство. След убийството на баща му и последвалия дворцов преврат през 1057 г. Kaşgarlı Mahmud напуска родните земи и след петнадесетгодишно странстване се установява в Bağadat, под егидата на Terken hatun – жена на селджукския султан Celalü’ldevle ve’d-din Muizzuddin Ebu’l Feth Melikşah (1072 – 1092), където остава до 1080 г. и се завръща в родния си град. Умира на 97 години през 1105 г. (Аhmed, 2010: 314 – 320).

Известни са две творби на Kaşgarlı Mahmud – „Книга за синтаксиса на тюркския език“ (Kitabu Cevahirü’n Nahv Fi Lugati’t Türk) и „Речник на тюркските диалекти“ (Divânu Lügati’t-Türk), написани на караханидски тюркски език. Първата е изгубена, известна е само по споменаването Ӝ в речника, който е хронологически по-късен (Atalay, 2006: 11).

„Речникът на тюркските диалекти“ е случайно открит от Ali Emiri effendi (1857 – 1924) 1) през 1915 г. на Sahaflar Çarşısı в Istanbul. Бил предоставен за продажба в антикварния магазин на Burhan bey и закупен от Ali Amiri effendi.

В периода 1915 – 1917 г. с помощта на Sadrazam Talat Paşа (1874 – 1921) 2) и под ръководството на Kilisli Rıfat Bilge Bey (1873 – 1953) са издадени трите тома на речника. След като става достояние на световната тюркология, той става обект на множество публикации3) . През 1928 г. частично е преведен на немски език от проф. Карл Брокелман (Brockelmann, 1928). На съвременен турски език е преведен от Ахмед Бесим Аталай през 1940 г. (Atalay, 2006). В периода 1982 – 1985 г. е публикуван и на английски език4) .

„Речникът на тюркските диалекти“ е най-старият и ценен източник за тюркските езици. Съставянето му започва през 1072 г. в Bağadat, а е завършен на 12 февруари 1074 г. През следващите две години е редактиран от самия автор и окончателно завършен през 1076 г. Известен е само по един препис от на Muḥammad bīn Abū Bakr ībn Abū’l-Fath aṣ-Ṣāvī ad-Dimašqī от Şam (фиг. 1). Съдържа 638 страници и приблизително 9000 думи и техните значения на арабски език. В допълнение към речника е краткото предисловие за географското положение към момента на съставянето му на тюркските племена, анализ на тюркските диалекти и племеннигрупи. Сборникът съдържа и образци от старотюркска поезия в четиристишия (рубаи) от основните жанрове: епически, пасторални, образователни, лирически и елегии.

Към творбата си Kaşgarlı Mahmud прилага и карта на света с център град Balagasagun (фиг. 2). В нея е показан разположението на тюркските племена през XI в. Тя има кръгла форма, посочени са четирите световни посоки, отбелязани са водни басейни (морета, езера) и реки. На запад отбелязаните територии достигат до куманите и франките, на югозапад – до Хабешистан5) , на юг – Индия, на изток – Китай и Япония.

В речника на Kaşgarlı Mahmud се съдържа ценна информация за тамгите (символи) на различните племенни групи: „... Огузите са тюркско племе. Огузите са тюркмени. Те са двадесет и два клана, всеки от тях си има инструмент (тамга), с който се бележат животните. На първо място са Кънък. Владетели на съвремието ни са те....“ (Atalay 1939, 463). Интересен факт е, че в него се дава една тамга, която е широко разпространена в днешна Североизточна България – IYI, и се отбелязва: „... това е тамгата на племето Кайъ“. Символът е известен и от село Салихлер от Централна Анатолия, недалеч от Анкара (Somuncuoğlu, 2011: 25; фиг. 3).

Етнонимът bulgar6) в речника се среща само веднъж заедно с този на суварите. Kaşgarlı Mahmud отбелязва във връзка с българския език „... говорят тюркски език, една група от думите са със съкратен край...“.

Характеристика на българския език според „Речника на тюркските диалекти“:

– Буквата ﺯ при българите, суварите и куманите се чете z, a при останалите тюркски племена Ò – aÒak > azak (съвременен турски ayak – „крак“), karın toÒtı >karın tozdı (karın doydu; съвременен турски език karnım doydu – „наядох се“) (DLT, I – 32).

– Допълнението към прилагателно-глагол при българите, узите, куманите, печенегите е „-ası/-esi“, а при останалите – „-ġu/-gü“ – bu ya kurġu oġur ermes >bu ya kurası oġur tegül (не е време за създаване на пролетта); bu turġu yėr ermes >bu turası yėr tegül (това не е място, където може да се спре); bu taġ aġku ermes >bu taġ aġası oġur tegül (не е време да се изкачи на тази планина).

В българската историография е приета тезата, че прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която принадлежат хуните, аварите, хазарите, печенегите, узите, куманите и др. Информация за западнохунския клон на тюркските езици се съдържа в съчиненията на Захарий Ритор, папа Григорий (590 – 604) и в „Чудесата на Св. Димитър Солунски“ (Божилов, 1993: 22). Булгарският (българският) език формира отделна група в съставана западнохунския клон езици. През последните години този факт е оспорван и се лансира идеята за ираноезичността на прабългарите (Добрев, 1991). Базирайки се на археологически, антропологически и езикови данни в етногенезиса на прабългарите, преобладаващ елемент бил иранският етнически елемент. Ние считаме обаче, че е неприемливо всички неславянски археологически паметници отезическия период да се приемат за ирански (Добрев, 1991). Тази констатация противоречи на известните археологически материали (Рашев, 2000: 16).

Речникът на Kaşgarlı Mahmud е едно от многото доказателства, макар и по-късно, за принадлежност на прабългарите към тюрко-алтайската езиковоплеменна общност.

БЕЛЕЖКИ

1. Османски изследовател и писател. Основател на Турската национална библиотека.

2. Велик везир на Високата порта (4 февруари 1917 – 8 септември 1918 г.).

3. Първите публикации на речника – Mahmud bin el-Hüseyn el-Kaşğari. Kitabu Divanı Lugati’t-Türk. Dar ül-Hilafet-i Aliye, Matbaa-yi Amire, İstanbul, 1333, Rıfat Kilisli neşri, 1. cilt, 1915; Mahmud bin el-Hüseyn el-Kaşğari. Kitabu Divanı Lugati’t-Türk. Dar ül-Hilafet-i Aliye, Matbaa-yi Amire, İstanbul, 1333, Rıfat Kilisli neşri, 2. cilt, 1915; Mahmud bin el-Hüseyn el-Kaşğari. Kitabu Divanı Lugati’t-Türk. Dar ül-Hilafet-i Aliye, Matbaa-yi Amire, 1335, İstanbul, Rıfat Kilisli neşri, 3. cilt, 1917.

4. Compendium of The Turkic Dialects (Dīvānu Luγāt at-Turk). Edited and translated with introduction and indices by R. Dankoff in colloboration with James Kelly, Part I (1982), Part II (1984), Part III (1985), Harvard University.

5. Средновековна африканска държава – Етиопия.

6. Tой има предвид волжските българи.

ЛИТЕРАТУРА

Божилов, Ив. (1993). История на България. София

Добрев, П. (1991). Прабългарите. Произход, език, култура. София

Рашев, Р. (2000). Прабългарите през V – VII в. Велико Търново.

Atalay, B. (1939). Divanü Lügati’t – Türk. Ankara: Türk Tarih Kurumu Basımevi. Cilt I.

Brockelmann, С. (1928). Mitteltürkischer Wortschatz nach Mahmūd elKāšγarīs Dīvān Luγāt’ at-Türk, Bibliotheca Orientalis Hungarica, I, Budepest-Leipzig.

Аhmed, B. (2010). Başlangıçtan Yirminci Yüzyıla Türk Dili Tarihi. Ankara.

Аtalay, A. (2006). Divanü Lugat-it-Türk Tercümesi. Çeviren: Besim Atalay. Ankara: Cilt I, II, III, IV – 1939 – 1941. Atalay, Besim. Divanü Lügati’t – Türk. Ankara: Türk Tarih Kurumu Basımevi. Аnkara, 2006.

REFERENCES

Bozhilov, Iv. (1993). Istoriya na Bulgaria. Sofia

Dobrev, P. (1991). Prabulgarite. Proizhod, ezik, kultura. Sofia

Rashev, R. (2000). Prabulgarite prez V – VII v. Veliko Turnovo.

Atalay, B. (1939). Divanü Lügati‘t – Türk. Ankara: Türk Tarih Kurumu Basımevi. Cilt I.

Brockelmann, С. (1928). Mitteltürkischer Wortschatz nach Mahmūd elKāšγarīs Dīvān Luγāt’ at-Türk, Bibliotheca Orientalis Hungarica, I, Budepest-Leipzig.

Аhmed, B. (2010). Başlangıçtan Yirminci Yüzyıla Türk Dili Tarihi. Ankara.

Аtalay, A. (2006). Divanü Lugat-it-Türk Tercümesi. Çeviren: Besim Atalay. Ankara: Cilt I, II, III, IV – 1939 – 1941. Atalay, Besim. Divanü Lügati’t – Türk. Ankara: Türk Tarih Kurumu Basımevi. Аnkara, 2006.