Николай Павловски

Vasil Levski National Military University
5000 Veliko Tarnovo Bulgaria
ORCiD: 0000-0002-1570-8496
WoSID: H-2882-2016
E-mail: nvpavlovski@nvu.bg

https://doi.org/10.53656/his2021-5-3-offic

Резюме. Предложеното изследване с насоченост към историческия преглед на подготовката на офицерите от запаса на Българската армия представлява опит за изследване на основната форма за подготовка на този специфичен вид военнослужещи в дефинирания период. В статията поетапно се извършва проучване на плавното възстановяване на Школата за запасни офицери в условията на все още действащия Ньойски договор и нейното функционално развитие до края на Втората световна война. Предметът на научния труд се свързва със систематизиране на взаимовръзката между възстановяването на систематаза подготовкана офицеритеотзапаса, възражданетона традициитеѝи породените новости от нейното развитие, заложените цели на Министерството на войната и наближаващата Втора световна война с присъщите ѝ изисквания в областта на военното дело. Изследваната проблематика се базира на анализа и обобщението на двадесет архивни единици, основно от фонда на Школата, извлечени от Държавния военноисторически архив на страната ни.

Ключови думи: Школа за запасни офицери; подновяване; напредък; подготовка; военни подразделения

Школата за запасни подпоручици е създадена през 1901 г. в София с основна мисия, свързана с подготовката на младши офицери за запаса на армията на Княжество България. В резултат на общата мобилизация на армията за предстоящата Балканска война, съгласно заповедта на учебното заведение № 120 от 19 септември 1912 г.1) същата престава да функционира. След Междусъюзническата война Школата за запасни офицери е възстановена отново въз основа на заповедта за демобилизация на армията от 15 август 1913 г.2) По време на Първата световна война Школата преминава в състава на Военното на Негово Величество училище3) и продължава да произвежда в съкратени срокове необходимите кадри за офицери от запаса, които реално участват във войната съгласно предписанието на щаба на армията № 2734 от 9 септември 1915 г. Заедно с всички военноучебни заведения в страната, с изключение на Военното училище (Zlatev 2004, 100), на основание на Височайши Указ № 96 от 29 декември 1920 г. на цар Борис III (Rukhchev 2004, 25) Школата за запасни подпоручици4) е разформирована съгласно член 73 от клаузите на Ньойския договор (Yavashchev 1999, 129)5). Официално до 1927 г. процесът за подготовка на офицери от запаса в България е напълно преустановен в съответствие с ограниченията на договора. Фактически обаче Школата за запасни подпоручици е преустроена, приспособена и видоизменена във 2-ра софийска жандармерийска дружина, отново с основно назначение да подготвя кадри за жандармерията на Царство България.

Правилен ход, предприет от военното ръководство на страната ни в този период, е решението за възстановяването на учебното заведение, като на 10 февруари 1928 г., съгласно строго поверителна министерска заповед № 7 и с устна заповед на командира на 1-ви пехотен софийски полк, 2-ра софийска жандармерийска дружина е трансформирана в нова войскова част. Фактически тя е възобновената Школа за запасни офицери (ШЗО), която е и обект на статията.6) Използвайки скрита форма на съществуване, военноучебното заведение преминава в процес на плавно възстановяване и възраждане на традициите във връзка с обучението на офицери за запаса на армията ни през следващите десетилетия, което е и основният фокус на научната разработка. Нейна цел е реконструкцията на тази част от военнообразователната система в България, която се занимава с подготовката на запасни офицери в периода между световните войни. Една от задачите ѝ е разкриване ролята на военноучебното заведение при масовата подготовка в теоретично и практическо отношение на младши командни кадри за запасни офицери. С това, на свой ред, трябва да се очертае приносът на Школата в строителството на Българската армия през периода.

Курсистите в ШЗО в началото на периода се набират прикрито от постъпилите във войската младежи на доброволен принцип съгласно Закона за устройство на войската и пограничната стража, а след 1940 г. с възобновяването на задължителната военна повинност – от ежегодно постъпващия контингент във войската новобранци в зависимост от отпуснатите вакантни места за родовете войски. Основните условия за прием на кандидатите за обучение в ШЗО са да притежават висше или средно образование, да са физически здрави съгласно утвърдени медицински стандарти, като за някои от специалностите се държи и изпит по физическа подготовка7).

През структурата за подготовка на офицери за запаса преминават хиляди възпитаници. През всяка учебна година на изследвания период се приемат не по-малко от 1000 школници, като през 1935 г. са приети най-много обучаеми – 1476 школници (1020 пехотинци, 180 артилеристи, 76 конници, 160 инженери и 40 интендантски специалисти)8). Допълнително ШЗО подпомага и редовната армия с офицери. Така например през 1942 г. в 67-и випуск на Военното училище постъпват общо 37 школници, които попълват випуска, след като е извършено прочистване и випускът намалява от 212 души едва на 60 души личен състав. Това е доказателство, че малко повече от 1/3 от офицерите на този випуск са осигурени от състава на обучаемите на Школата (Rukhchev 2012, 453).

Продължителността на обучението в ШЗО е обвързана с особеностите и сложността на всяка специалност, както и със сроковете, предвидени в двата закона за военните сили на Царство България, съответно от 1940 г. и 1944 г., с възстановяването на наборната армия9). За всички школници, без летците и моряците, съгласно фиг. 1 е предвиден двугодишен курс на обучение, от които една година в школното учебно заведение и една година стаж по съединенията, частите и подразделенията по специалността.

От друга страна, фиг. 2 представя курса на обучение за офицерите от запаса, обучавани за летци и моряци, който е с една година по-дълъг от този на всички останали специализации10).

Обхватът на учебното заведение се разпростира и в трите съществуващи тогава войски – земни, въздушни и морски11). Изследването доказва неразривната връзка, която съществува между триединството: изискванията на средата за сигурност, обучението на школници в множество специализации, организационна структура на военноучебното заведение. Особеното за последното е, че същото постоянно поетапно увеличава структурата си, като щатът се видоизменя периодично през годините в зависимост от необходимостта за подготовката на определени специалисти. С увеличаването на обучаемите се окрупняват и подразделенията, в които е организирана учебно-бойната им подготовка. През периода Школата за запасни офицери се развива със следните отдели: пехотен, артилерийски, инженерен, кавалерийски, брониран, специална дружина, конен ескадрон12).

Подготовката на школниците, освен че е организирана на индивидуален и колективен принцип, се подразделя на обща и специална. При общата подготовка се изучават общите дисциплини, а в специализираната се акцентира върху специфичните дисциплини в зависимост от вида и рода въоръжени сили. Обучението завършва със стаж в подходящите според специалността поделения на сухопътните, военноморските и въздушните части13).

Въпреки че в Школата за запасни офицери се подготвят основно специалисти за земните войски, не би следвало да се омаловажава обстоятелството, че се подготвят и кадри за Въздушните и Морските войски. За нуждите на основните родове земни войски се обучават специалисти за командири на пехотни, тежко (т) картечни, бронирани, ударни, артилерийски, минохвъргачни, противовъздушни, конни, инженерни и свързочни (армейски, артилерийски и пехотни; жични и безжични) взводове. Потребностите на спомагателните войски към земните се задоволяват с обучението на автомобилни, интендантски, химически, медицински, ветеринарни, технически и железопътни, товаро-оръдейни и топогеодезични специалисти14).

През анализирания период в ШЗО продължава обучението на пилоти и наблюдатели, започнало още преди тридесетте години за нуждата на Въздушните войски. От 1936 г. Въздушното училище в Казанлък преминава в подчинение на Министерството на войната и се придава към Въздушни войски, като се преименува във Въздушни учебни школи. В него основно се подготвят запасни офицери летци и подофицери за редовната армия. Две години по-късно Школната въздушна рота е преведена на постоянно местослужене във въздухоплавателното школно летище в Казанлък, където се обособява като Въздушен отдел на ШЗО. За военновременните формирования на Въздушните на Н.В. войски се подготвят запасни пилоти, строеви офицери, технически офицери и аеролози15). Допълнително следва да се посочи, че механици, притежаващи средно техническо образование, показващи изключително добър успех и работещи в авиационните орляци като военни техници, след като допълнително завършват тримесечни курсове към въздушния отдел на ШЗО, се назначават на ръководни длъжности като военно-технически началници16).

Във връзка с третия вид въоръжени сили, редно e да споменем, че през 1932 г. се изпращат като школници за следване на курса на ШЗО подофицери от Техническия отдел на Морското машинно училище, които сформират т.нар. морски взвод към Радомирската група.17) Изпратените от Морското машинно училище възпитаници изучават основните дисциплини в Школата, а в Морската учебна част се набляга на усвояването на специализираните предмети.18)

В статията се отразяват само най-важните моменти от подготовката на школниците, като се обръща внимание на общите положения по отношение на обучението им. Класните и строевите занятия продължават да се организират на летен и зимен период, масово се преминава на седмичен цикъл на учебния процес.19) През годините може да се установят известни различия в учебните програми, които следва обаче да определим като незначителни.20) С цел онагледяване, като пример обобщените данни за изучавания учебен материал в Школата през учебната 1938/1939 г. са изложени в табл. 1.

231

Посочената учебна година може да послужи като отправна точка за ориентиране в учебната дейност през периода. Учебно-възпитателната дейност се провежда успоредно с развитието на военноприложните спортове и състезания21), възстановяване и развиване на българските традиции. Елемент на надграждане на тези традиции става съчиняването на „Марш на Школата“ и маршове на всеки випуск22), активната творческата дейност, издаването на специализираното списание „Дух и победа“23). В началото на месец юни 1945 г. Школата приема патронажа на великия поет и революционер Христо Ботев, като официалното ѝ наименование става Школа за запасни офицери „Христо Ботев“.24)

В заключение следва да се отбележи, че откритите архивни извори се оказват достатъчни за реконструирането на модела на функциониране на Школата в заложения времеви континуум. Характерен момент, установен от изследването, е, че възстановяването на системата за подготовка на офицерите от запаса се осъществява с изключително бързи темпове. Постигнатият успех е особеност на българската военна история с оглед на факта, че докъм средата на периода подготовката се провежда все още неофициално и тайно поради действащите ограничения на Ньойския договор.

Школата разширява дейността си, като се създават множество структури, включително и клонове към други учебни заведения. Развитието ѝ води до ключовата ѝ роля и основния ѝ принос, а именно да подпомага осигуряването на мирновременната и военновременната кадрова база. С тази задача Школата блестящо се справя, като обучава 27 265 запасни офицери в повече от 25 специалности за въоръжените сили на България25), което води до по-лесното възраждане на Българската армия след отмяната на ограниченията на Ньойския договор.

В хода на Втората световна война, се наблюдава, че през 1943 г. и 1944 г. в Школата са произведени по два випуска на година независимо от факта, че българските войски не участват в бойните действия на Източния фронт. Изхождайки от историческите поуки, ШЗО продължава да функционира по време на войната и остава адекватна за времето си, като изпълнява основната си цел, без да се променят особено продължителността на учебното време, учебните програми и изучаваните предмети. Резултатите от нейната дейност несъмнено дават своя принос за успеха на Българската армия в Отечествената война (1944 – 1945 г.).

БЕЛЕЖКИ

1. ДВИА, ф. 1520, оп. 1, а. е. 54, л. 330 – 331.

2. Пак там, а. е. 58, л. 1; (1961, с. 105, 107).

3. Пак там, а. е. 237, л. 2.

4. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 498, л. 390 – 392.

5. ДВИА, ф. 1, оп. 5, а. е. 498, л. 390.

6. ДВИА, ф. 1520, оп. 1, а. е. 112, л. 17, 24, 51.

7. Пак там, а. е. 166, л. 124; а. е. 189, л. 75 – 77.

8. Пак там, а. е. 157, л. 39, 43, 332; а. е. 166, л. 155; а. е. 177, л. 1, 65; а. е. 189, л. 76; а. е. 200, л. 87; а. е. 210, л. 93; а. е. 225, л. 84; а.е. 245, л. 52; а. е. 270, л. 95, 108, 237, 326.

9. Държавен вестник, бр. 133, 15 юни 1940; Държавен вестник, бр. 76, 13 април 1944.

10. ДВИА, ф. 1, оп. 1, а. е. 432, л. 497; Поверителна заповед на министъра на войната № 437 от 2 декември 1942 г. Военноисторическа библиотека; Поверителна заповед на министъра на войната № 15 от 1 февруари 1939 г. Военноисторическа библиотека.

11. Видовете войски представляват съвременните видове въоръжени сили, съответно Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили.

12. ДВИА, ф. 1520, оп. 1, а. е. 136, л. 47, 55; а. е. 147, л. 44, 50, 322; а. е. 210, л. 96, 97.

13. Пак там, а. е. 136, л. 248; а. е. 157, л. 1; а.е. 157, л. 331; а. е. 200, л. 271;

14. Пак там, а. е. 189, л. 76; а. е. 225, л. 84, 88, 135, 185; а.е. 245, л. 269.

15. Аерологията представлява дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.

16. ДВИА, ф. 1, оп. 1, а. е. 432, л. 497; Поверителна заповед на министъра на войната № 437 от 2 декември 1942 г. Военноисторическа библиотека; Поверителна заповед на министъра на войната № 15 от 1 февруари 1939 г. Военноисторическа библиотека; (2004, 195).

17. Радомирската, Княжевската и Софийската група са с ранг на дружини, като от тях и техните подразделения се формират пехотен, артилерийски, пионерен (по-късно инженерен) отдел.

18. ДВИА, ф. 1520, оп. 1, а. е. 225, л. 348 – 349.

19. Пак там, а. е. 177, л. 311; а. е. 189, л. 175, 349; а.е. 200, л. 165, 269-279; а.е. 210, л. 12 – 13, 197 – 198; а. е. 225, л. 31 – 32, 89, 174 – 175, 331 – 339.

20. Пак там, а. е. 210, л. 96-97, 335 – 336.

21. Пак там, а. е. 177, л. 165, 364 – 365; а. е. 189, л. 49, 152 – 153; а. е. 210, л. 186 – 187; а. е. 225, л. 158 – 159, 323 – 325; а. е. 269, л. 20 – 21; а. е. 331, л. 83 – 87.

22. Пак там, а. е. 177, л. 119, 209.

23. Пак там, а. е. 269, л. 392 – 393.

24. Пак там, а. е. 331, л. 344, 361.

25 Пак там, а. е. 135, л. 149; а. е. 147, л. 213; а. е. 157, л. 30; а. е. 166, л. 75, 94, 110; а. е. 177, л. 52; а. е. 189, л. 56; а. е. 200, л. 39; а. е. 210, л. 66; а. е. 225, л. 59; а. е. 226, л. 29; а. е. 245, л. 29, 525; а. е. 258, л. 370.

ЛИТЕРАТУРА

Златев, М., 2004. Ньойският договор и военното училище. В: Сборник доклади от национална научна конференция по повод 85-ата годишнина на Ньойския диктат (27.XI.1919). София: Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, 100 – 105.

Рухчев, Н., 2012. Военното училище на България 1878 – 2002. Исторически очерк. София: Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство.

Рухчев, Н., 2004. Военните клаузи на Ньойския диктат и отраженията им върху Българската войска. В: Сборник доклади от национална научна конференция по повод 85-ата годишнина на Ньойския диктат (27.XI.1919). София: Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, 21 – 30.

Явашчев, С., 1999. Реформите в Българската армия, отразени в регламентиращите документи от 1919 до 1944 г. Военноисторически сборник. (6), 128 – 141.

REFERENCES

Rukhchev, N., 2004. Voennite klauzi na N’oǐskiya diktat i otrazheniyata im vŭrkhu Bŭlgarskata voǐska. V: Sbornik dokladi ot natsionalna nauchna konferentsiya po povod 85-аta godishnina na N’oǐskiya diktat (27.XI.1919). Sofia: Sŭyuz na vŭzpitanitsite na Voennite na Negovo Velichestvo uchilishta, Shkolata za zapasni ofitseri i Rodolyubivoto voǐnstvo i grazhdanstvo, 21 – 30. [in Bulgarian]

Rukhchev, N., 2012. Voennoto uchilishte na Bŭlgariya 1878 – 2002. Istoricheski ocherk. Sofia: Sŭyuz na vŭzpitanitsite na voennite na Negovo Velichestvo uchilishta, Shkola za zapasni ofitseri i Rodolyubivoto voǐnstvo i grazhdanstvo. [in Bulgarian]

Yavashchev, S., 1999. Reformite v Bŭlgarskata armiya, otrazeni v reglamentirashtite dokumenti ot 1919 do 1944 g. Voennoistoricheski sbornik- Military History Collection, (6), 128 – 141. [in Bulgarian]

Zlatev, M., 2004. N’oǐskiyat dogovor i voennoto uchilishte. V: Sbornik dokladi ot natsionalna nauchna konferentsiya po povod 85-аta godishnina na N’oǐskiya diktat (27.XI.1919). Sofiya: Sŭyuz na vŭzpitanitsite na Voennite na Negovo Velichestvo uchilishta, Shkolata za zapasni ofitseri i Rodolyubivoto voǐnstvo i grazhdanstvo, 100 – 105. [in Bulgarian]