Рецензии и анотации
ПРОФ. РУМЯНА КУШЕВА – МЕТОДИК, ИСТОРИК, ОБЩЕСТВЕНИК
Стойчева, В. (съст.) Историята, която усмихва. София: Издателство ,, Парадигма“, 2014, 472 с., ISBN: 978–954–326–212-0
Това е историята на виден български учен, обществен деятел и човек, оставил трайни следи в науките за образованието с богата си и многопосочна дейност: проф. д-р Румяна Кушева – специалистка по методика на обучението по история, дългогодишен директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учители (ДИУУ) при СУ ,, Св. Климент Охридски“ (бивш Централен институт за усъвършенстване на учителите). Книгата е дело на съпруга П Живко Кушев, който открива сборника с прочувствено и затрогващо слово: ,, С моята слънчева Руми живях 14 586 прекрасни дни... Нейните дни бяха изключително ,, дълги“ – в тях имаше време за всичко и за всеки – и с това бяха част от най-великата история – тази на творящите добро... И сега, когато дните пак са ,, дълги“, но тъжни, помолих авторите в тази книга – спомен за нея, да П се усмихнат“.
Ние, които познавахме и обичахме ,, нашата Руми“, сме благодарни на съпруга П, на съставителя на книгата доц. Виолета Стойчева, на научните редактори – проф. Красимира Табакова и доц. Виолета Стойчева.
Трудно е да се определи жанрът на книгата, но това не прави нейната стойност по-малка. Тематично тя може да бъде представена чрез четири относително самостоятелни части. Общото, което ги свързва, е личността на Румяна Кушева, творческият П път с ярък стремеж към диалог във всекидневния живот, в науката, в общуването с роднини и приятели...
В сборника участват учени, представители на различни школи и направления – български и чуждестранни. Статиите са подредени в тематичните раздели: ,, Диалогът в историята“ , ,, Частици история“, ,, Посоки в образованието“.
Текстовете в първата част ,, Диалогът в историята“ (15 – 96) са написани с преклонение към личността и делото на Р. Кушева. Те са спомен за жизнерадостната и обогатяваща усмивка на човека и на учения. Съдържат и много постановки, с които ,, се прекрачва прагът на историческото познание“ и са с инвариантна стойност за развитието на методиките като междудисциплинни области в съвременните науки. В тях се представя сложният житейски път на една личност, отличаваща се с голям творчески потенциал, хуманно настроена към всичко, с желание да се притича на помощ на всекиго – винаги и по всяко време.
Р. Кушева извървява пътя от учител до професор по методика на обучението по история. Образователна и научна степен ,, доктор“ придобива през 1991 г. след защита на дисертационна тема ,, Системен подход към подбора на понятията в обучението по история “. Научното звание ,, доцент“ получава през 1995 г., а ,, професор“ по методика на обучението по история – през 2007 г. Чела е лекции във ВТУ ,, Св. св. Кирил и Методий“, в университетите в Пловдив и в Шумен.
В продължение на 6 години (2000 – 2006) Р. Кушева е ръководител на катедрата ,, Хуманитарни дисциплини и гражданско образование“ в ДИУУ; заместник-директор на Департамента е в периода 1999 – 2000 г., а от 2001 г. в продължение на два мандата е негов директор. В статията си Р. Пенкова посочва: ,, Съвременният облик на ДИУУ неизменно се свързва със светлата личност на проф. д-р Румяна Кушева, която пренася и продължава във времето най-добрите традиции в продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, подкрепя стремежа на българските учители за постоянно самоусъвършенстване и професионално развитие“ (с.19).
По думите на нейни колеги (напр. К. Табакова) от Р. Кушева ,, остана наследството... от областта на методиката на обучението по история, което ще се ползва и ще ни напътства в общата работа. Остава и искрата, с която тя запалваше всеки от нас, за да търсим нови хоризонти в научното и в практическо поприще“ (с.23).
Първата част съдържа седем статии, в които се подчертават сериозните научни приноси на Р. Кушева; израз са на висока оценка за резултатите от научноизследователската П дейност.
– Традицията в историческото образование (с.24 – 28) . Въпрос, актуален за всички методически изследвания, е този за функциите на научните понятия в образователния процес, за тяхното количество, за начините на въвеждането им. Изследването ,, Методически възгледи за понятията в обучението по история (1878 – 1944)“ е успешен опит да се осветлят много от тези въпроси, да се проучат връзките между степента на развитие на науките и образователното взаимодействие в средното училище, както и резултатите от него. Висока оценка заслужава изследването на методичката за същността и ролята на учебниците в следосвобожденска България (,, Пространството на съвременните учебници по история (1878 – 1944), което също има общометодическа и общокултурна стойност. Оригинално е схващането на авторката за учебника като ,, когнитивен капитал“, използван еднакво успешно от учители и ученици.
– Теоретични основи на методиката на историята: ,, Проф. Кушева успя да декодира своеобразието на времето и да идентифицира новите типове проблеми, обусловени от процесите на трансформация в национален и в международен план. Осмисляйки по нов, различен начин историческия опит, достигайки до осмисляне на инварианта между белезите на различните епохи, тя приложи релацията минало – бъдеще като проекция за концептуални промени в преподаването на история в българското училище и се ангажира с научната отговорност да търси адекватни решения с проекции в бъдещето“ (с.38).
– Модернизацията на историческото образование: ,, Проблемът за модернизацията на образованието е водещ в повечето от изследванията на Р. Кушева – проблем, който съпътства нейната дейност и допринесе в значителна степен да се постави историческото образование у нас на съвременни, европейски основи“ (с.24).
– ,, До Европа и назад“: ,, Сдружението на преподавателите по история в България, вдъхновено и създадено от проф. Румяна Кушева, намери своето място и в европейското образователно пространство“ (с. 57). ,, Без взискателното, професионалното, авторитетното и вдъхновено ръководство на нашия Водител – Румяна Кушева, ,, прохождането“ би било невъзможно“ (с.59).
Включената в тази част на книгата ,, Библиографска справка “(с.85 – 96) представя подробен списък на научните трудове и на други изследователски и образователни дейности на Р. Кушева.
Втората част на книгата (с. 99 – 225) включва статии на историци, колеги и приятели на Р. Кушева по исторически проблеми.
В третата част (с.229 – 398) са представени публикации предимно по методика на обучението по история, автори на които са колеги на методичката.
В книгата е обособен раздел (с.401 – 471) ,, Във времето с Руми“, който включва 43 спомена на нейни приятели и колеги от европейски институции, от Македония, Русия, Грузия, България.
С характер на основни акценти в спомените се открояват текстовете: ,, Р. Кушева пришла к нам и осталась навсегда“ (с.425); тя е ,, човекът, който винаги помагаше с усмивка“ (с. 430); тя ,, излъчваше благородство, финес и тих респект, с който покоряваше и предразполагаше всекиго“ (с.432).
Трогват думите на учители, с които е работила – ,, Благородството на духа, отдадеността, високият П професионализъм задължават да продължим по нейния път. Да си част от нейната методическа школа – най-добрата, е предимство и предизвикателство“ (с.436); ,, За нас беше всичко: учител, приятел, протегната ръка. Откъде намираше толкова сили и енергия?! Наричаше ни с най-красиви и нежни имена, готова да подкрепи, утеши, прегърне. Всеотдайна и благословена!“ (с. 438). За мнозина тя е ,, най-добрият човек, когото познавам“ (с. 451).
,, Пътят на голямата Промяна в обучението по история и цивилизация в България през ХХI век започва с името на Р. Кушева и нейната ,, Методика на обучението по история“ (с. 464). Според авторката на статията ,, Методиката на Р. Кушева беше ключова, изключително полезна книга за учителската колегия, защото беше нещо ново, абсолютно ново и преобръщаше остарелите ни представи за урочната практика в обучението по история и цивилизация“ (с.462).
Дело на виден учен, представено с обич и преклонение!
С благодарности и признание!