Цивилизационни граници
ПОЛИТИКА ИЛИ ИКОНОМИКА: ПОЛИТИКАТА НА НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ В ГЕРМАНСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ И СХВАЩАНИЯТА ЗА ГЕРМАНСКАТА ПОЛИТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
Резюме. В статията се проследява развитието на германската историография след Втората световна война до 80-те години на XX век по проблемите на политиката на нацистка Германия. В тази връзка са разгледани и основните концепции за характера и целите на германската политика в Югоизточна Европа.
Ключови думи: Nazi Germany Politics, Historiography, South Eastern Europe
След края на Втората световна война изследователският интерес към националсоциализма в Германия значително се засилва и проучванията се концентрират предимно върху историята на 12-годишното съществуване на нацисткото управление, наречено от самите нацисти „Трети райх” . Появяват се обширни изследвания, които се опитват да оценят този феномен в германската история. Предпочитани сред изследователите са най-вече теми от дипломатическата история или от хода на военните действия през годините на войната. 1) Напълно апологетично, в духа на германската консервативна традиция, т. нар. Трети райх се отделя от предшестващото го развитие през Кайзеровия райх и периода на Ваймарската република и се разглежда като „уникално изолирано явление в хода на германската история”. Нацисткото управление се определя като „един вид производствена катастрофа и като остър израз на прекъсване (М. К. –на традицията)”. 2) На един по-късен етап в изследването на националсоциализма тази концепция се откроява с концентриране върху национализма и формите на проявление на антисемитизма в нацистка Германия.
Наред с традиционните апологетични тълкувания, след 1945 г. се появяват и изследвания, застъпващи нетрадиционни схващания, характерни за историци като Фридрих Майнеке, Рудолф Щаделман, Лудвиг Дехио, Анелизе Тиме и Карл Дитрих Брахер. 3) Въпреки опитите за обновяване в методологично и тематично отношение на анализите те обаче не успяват да се наложат и до края на 50-те години в германската историография определяща остава „апологетично-консервативната” традиционна интерпретация на германската история и в частност на нацисткото управление.
Едва в началото на 60-те години се забелязва видима промяна при оценката на националсоциализма, която е свързана преди всичко с разширяване на документалната база след връщането на пленените през военните години архивни документи на Германския райх в тогавашните архиви на Германия в Потсдам, Бон, Кобленц и Мерсебург.
През 1961 г. в книгата си „Устрем към световна сила. Военната политика на Кайзерова Германия 1914 – 1918 г.” (Griff nach der Weltmacht. Die Kriegszielpolitik des kaiserlichen Deutschlands 1914 – 1918, München 1961) известният германски историк Фритц Фишер се противопоставя на разпространените дотогава схващания за германската външна политика през Първата световна война и дава нова ориентация на бъдещите научни дирения. Опиращ се на богат документален материал, Фишер представя спецификата на обществено-социалното и идеологическото развитие през Кайзеровия райх, което според него е в основата на експанзионистичната и агресивна политика на нацистка Германия. Откроява се също и ролята на политическия, военния и икономическия елит на страната и специално на неговия принос за възхода на Хитлер. На фона на тези научни резултати бледнеят традиционните представи за нацизма, които го разглеждат като изолирано и самостоятелно развило се, чуждо на германската политическа традиция явление, независимо от вътрешногерманското развитие.
В издадената през 1993 г. книга „Хитлер не беше случайност, Мюнхен 1993” Фишер представя най-новите си изследвания, които в концентриран вид излагат същността на научните му постижения. Главната си теза, че „не Хитлер, като личност, а това, което се случва в Германия чрез него, не е случайност” и че Хитлер е само продължител на една традиция в германската политика, извеждайки по този начин една „съдбоносна” линия на приемственост в германската история, авторът доказва в интелигентна дискусия с представителите на традиционната школа.
Кулминацията на основната теза на Фишер за приемствеността в германската история от Бисмарк до Хитлер е студията за Хитлер и неговата политика. Направената историческа ретроспекция на развитието на антисемитизма в Германия от началото на XIX век, както и на съществуващата още преди Първата световна война омраза между германци и славяни обосновават авторовата теза, че чрез двата съществени елемента на нацистката идеология – унищожаването на евреите и войната срещу Русия – Хитлер в никакъв случай не е „оригинален”. За Фишер той е по-скоро „дете на едно широко течение в германското и австрийското общество, съществуващо още преди Първата световна война”. В практическата политика на Хитлер Фишер също открива паралели още от управлението на Бисмарк, минавайки през Кайзеровия райх и Ваймарската република. А периода на нацисткото управление авторът характеризира като „прикрит от СС съюз на нацистите с елита на обществото и икономиката на Вилхелмова Германия” – Райхсвера, тежката индустрия, едрото земевладение, бюрокрацията и правосъдието, и католическата църква. Така Фишер доказва, че нацизмът „ е (бил) немислим без обществено-социалните и идейни условия в Германия през Кайзеровия райх и през Ваймарската република“. 4)
Постепенно налагащите се нови идеи на Фишер за историческия метод на изследване, който включва и икономическия фактор, за проблема за приемствеността и за германския специфичен път на развитие фактически поставят началото на края на апологетичния период в германската историография.
Появата на книгата на Фритц Фишер, определена от американския историк Фритц Епщайн като „пробив” в традиционните схващания за германската история, предизвиква бурна полемика и повлиява появилите се впоследствие изследвания за нацизма.
По това време настъпват промени и по отношение на прилаганата методология при оценката на фашизма. Появата на нови теории през 60-те години (теорията за индустриалното общество, теорията за модернизацията) също насочва изследователите към един по-комплексен анализ на фашизма – на неговата политика, икономика, идеология, култура, както и промените в социалната сфера.
През 60-те години в резултат на подобни на горните изследвания настъпват съществени корекции в интерпретациите на нацисткото управление. Една от налагащите се в оценките на провежданата политика и икономика теза е, че през 1936 г. „водещите икономически кръгове” прозират агресивния курс на нацистите във вътрешната и външна политика и така се очертава опозиционно течение сред индустриалците и военните (кръговете около Карл Гьорделер и ген. Бек). 5)
В продължение на опитите за дефиниране на националсоциализма огромен резонанс през 60-те години има появата през 1963 г. на изследването на Ернст Нолте „Фашизмът в своята епоха”. В него той сравнява фашизма в различните страни – аграрни, аграрно-индустриални и индустриални. За да се определи какво е фашизмът според Нолте, трябва да се изследват отделните фашизми. Прилагайки феноменологичния метод, т. е. „така, както явленията сами се представят”, той изследва фашизма в Германия и Италия (Хитлер и Мусолини), които дават отпечатък върху епохата. С техния край според Нолте е приключила и епохата на фашизма.
Eдна голяма част от изследванията се концентриравърху „демонизиране” на Хитлер. Основна тук е тезата за „персоналната вина” на Хитлер за случващото се в Германия, за една „диктатура на Хитлер”. Емблематичен автор в това отношение е Мартин Бросцат, според когото Хитлер е бил „център на управление на ставащото в Германия от 1933 до 1945”. 6) Тази концепция става основен елемент на т. нар. „Хитлерова вълна” през първата половина на 70-те години и през следващите години, обхванала както историографията, така и публицистиката, средствата за масова информация, киното. По това време се появяват и известните биографии на Хитлер. 7)
Една друга група интерпретации e известната тоталитарна теория, която има политически привкус. Възникнала през 30-те години, тя се налага отново след края ва Втората световна война и през 60-те и 70-те години преживява период на ренесанс, въвеждайки в употреба понятията демокрация и диктатура, респ. алтернативата „демокрация или тоталитаризъм”, с което се противопоставят фашизмът и комунизмът. Тази концепция се определя от схващането за съществуването на вътрешна връзка между фашизма и комунизма и оттук се поставя знак за равенство (еднаквост) между двете политически форми. 8)
Въпреки някои преобладаващи догматични постановки източногерманските изследователи също допринасят за допълване на историографския фон за германския националсоциализъм и предизвикват сериозни дискусии по тематичния комплекс икономика-политика.
Богато документирани са изследванията на автори като Дитрих Айххолтц, Курт Госвайлер, Хайнц Хабеданк, Рихард Лаковски и др. 9)
Дискусията за германската политика в Югоизточна Европа
Засиленият интерес към икономическите мотиви и цели на нацистката външна политика в западната историография от края на 70-те и особено през 80-те години се отразява и върху изследванията на нацистката политика в Югоизточна Европа. В германските представи и планове под понятието „Югоизточна Европа” се разбират близките на Германия в географско отношение дунавски страни Унгария, Югославия, България и Румъния, страни с преобладаваща аграрна структура. Отношенията с тези страни намират най-силно проявление предимно в икономическата сфера. Показателни в това отношение са трудовете на германския изследовател Ханс-Юрген Шрьодер, който на примера на Югославия доказва бързото възстановяване на двустранните икономически отношения скоро след идването на нацистите на власт през 1933 г., като германското икономическо присъствие в Югоизточна Европа според него се превръща в инструмент на външната политика. Така нацистка Германия успява за много кратко време да си изгради според Шрьодер една „неформална империя”. 10)
В преобладаващата си част изследванията се обединяват около схващането, че в икономически аспект югоизточноевропейските страни трябва да осигурят достатъчно суровини и храни за милитаризиращата се германска икономика, а в дългосрочна перспектива, съобразно политико-стратегическите мотиви на нацисткото ръководство, да подпомогнат установяването на германска хегемония в Европа. 11)
Един от главните дискусионни въпроси в изследванията е проблемът за приемствеността в югоизточноевропейската политика за периода на прехода от края на Ваймарската република (световната стопанска криза) към нацистката политика в региона. В изследванията си Ханс-Юрген Шрьодер доказва съществуването на приемственост в политиката на правителствата преди 1933 и след това, докато според Холм Зундхаузен приемствеността е само персонална, но не и политическа. Създаването на „голямо икономическо пространство” и външнотърговската политика на нацистка Германия е друг спорен въпрос в изследванията. В анализите си Шрьодер доказва, че провежданата политика е била от взаимен интерес за съответните страни. Други автори обаче поддържат тезата, че „тя не е била израз на хегемониална и експлоататорска политика или пък крачка към „голямо икономическо пространство”, а по-скоро югоизточноевропейските страни са били печеливши от развитието на търговските връзки. 12)
Като цяло, в по-голямата част от изследванията се наблюдава тенденция към политизиране на историята на Германия при нацисткото управление, която с течение на времето, с прилагането на по-разнообразна и по-комплексна методология при анализа на проблемите води към по-реалистични оценки на феномена националсоциализъм.
БЕЛЕЖКИ
1. Ritter, Gerhard, Europa und die deutsche Frage, München, 1948; Същият, Staatskunst und Kriegshandwerk. Das Problem des „Militarismus“ in Deutschland, Bde. 1 – 4, München 1954 – 1968.
2. Fischer, Fritz, Zum Problem der Kontinuität in der deutschen Geschichte, в: Fritz Fischer, Der Erste Weltkrieg und das deutsche Geschichtsbild. Beiträge zur Bewältigung eines historischen Tabus. Aufsätze und Vorträge aus drei Jahrzehnten, Düsseldorf 1977, S. 350.
3. Виж по-подробно Fischer, Fritz, Hitler war kein Betriebsunfall. Aufsätze, München 1993, S. 9 – 18.
4. Пак там, с. 7 – 8, 28, 174, 180 – 181.
5. Например: Petzina, Dieter, Autarkiepolitik im Dritten Reich. Der nationalsozialistische Vierjahresplan, Stuttgart 1968.
6. Broszat, Martin, Der Staat Hitlers, München 1969; Същият, Der Nationalsozialismus. Weltanschauung, Programm und Wirklichkeit, Stuttgart 1961.
7. Maser, Werner, Adolf Hitler. Legende, Mythos. Wirklichkeit, München/Esslingen 1971; същият, Hitlers Briefe und Notizen, Düsseldorf 1973; Fest, Joachim C., Hitler. Eine Biographie, Frankfurt/M.-(West-)Berlin-Wien 1973.
8. Bracher, Karl Dietrich, Die Krise Europas 1917 – 1975, (West-)Berlin 1976; Erdmann, Karl Dietrich, Die Zeit der Weltkriege, Stuttgart 1976.
9. Eichholtz, Dietrich, Geschichte der deutschen Kriegswirtschaft 1939 – 1945, Bd. 1: 1939 – 1941 , Berlin 1969. Същият, Das Expansionsprogramm des
deutschen Finanzkapitals am Vorabend des zweiten Weltkrieges, в: Der Weg in den Krieg, Hrsg. von Dietrich Eichholtz und Kurt Pätzold, Berlin 1989, S. 1 – 39; Anatomie des Krieges. Neue Dokumente über die Rolle des deutschen Monopolkapitals bei der Vorbereitung und Durchführung des zweiten Weltkrieges, Hrsg. v. Dietrich Eichholtz und Wolfgang Schumann, Berlin 1969; Anatomie der Aggression. Neue Dokumente zu den Kriegszielen des faschistischen deutschen Imperialismus im zweiten Weltkrieg, Hsg. v. Gerhard Hass und Wolfgang Schumann, Berlin 1972; Griff nach Südosteuropa. Neue Dokumente über die Politik des deutschen Imperialismus und Militarismus gegenüber Südosteuropa im Zweiten Weltkrieg, Hrsg. V. Wolfgang Schumann, Berlin 1973; Faschismusforschung. Positionen. Probleme. Polemik, Hrsg. v. Dietrich Eihholtz und Kurt Gossweiler, Berlin 1980.
10. Schröder, Hans-Jürgen, Der Aufbau der deutschen Hegemonialstellung in Südosteuropa 1933 – 1936, в: Funke, Manfred (Hrsg.), Hitler, Deutschland und die Mächte. Materialien zur Außenpolitik des Dritten Reiches, Düsseldorf 1977, S. 757 – 773; Същият, Südosteuropa als „Informal Empire“ Deutschlands 1933 – 1939. Das Beispiel Jugoslawien, in: Jahrbücher für Geschichte Osteuropas, 23(1975), S. 70 – 96.
11. Hillgruber, Andreas, Hitler, König Karol und Marschall Antonesku. Die deutsch-rumänischen Beziehungen 1938 – 1944, Wiesbaden 1954; Broszat, Martin, Deutschland-Ungarn-Rumänien. Entwicklung und Grundfaktoren nationalsozialistischer Hegemonial- und Bündnispolitik 1938 – 1941, в: Historische Zeitschrift 206 (1968), S. 45 – 96; Jacobsen, Hans-Adolf, Nationalsozialistische Außenpolitik 1933 – 1938, Frankfurt/Main 1968; Hoppe, Hans-Joachim, Bulgarien - Hitlers eigenwilliger Verbündeter. Eine Fallstudie zur nationalsozialistischen Südosteuropapolitik, Stuttgart 1977; Същият: Deutschland und Bulgarien 1918 – 1945, в: Hitler, Deutschland und die Mächte. Materialien zur Außenpolitik des Dritten Reiches, Düsseldorf 1977; Volkmann, Hans-Erich, Die NS-Wirtschaft in Vorbereitung des Krieges: в: Das Deutsche Reich und der Zweite Weltkrieg, Bd. 1, Ursachen und Voraussetzungen der deutschen Kriegspolitik, Militärhistorisches Forschungsamt (Hrsg.), Stuttgart 1979, с. 177 – 368; Същият, Außenhandel und Aufrüstung in Deutschland 1933 bis 1939, в: Forstmeier, Friedrich; Volkmann, Hans-Erich (Hrsg.), Wirtschaft und Rüstung am Vorabend des Zweiten Weltkrieges, Düsseldorf, 1975, с. 81 – 131; Schönfeld, Ronald, Deutsch-südosteuropäischeWirtschafts beziehungen in der Zwischenkriegszeit: Der Mitteleuropäische Wirtschaftstag, в: Südosteuropa. Kontinuität und Wandel. Ausgewählte Beiträge von Roland Schönfeld, Hrsg. von Walter Althammer und Hansjörg Brey, SüdosteuropaGesellschaft, München 1995; Същият, Außenwirtschaftliche Integration in der Krise: Deutschland und Jugoslawien 1931 – 1937, в: Südosteuropa. Kontinuität und Wandel. Ausgewählte Beiträge von Roland Schönfeld, Hrsg. von Walter Althammer und Hansjörg Brey, Südosteuropa-Gesellschaft, München 1995; Същият, Die Balkanländer in der Weltwirtschaftskrise, в: Vierteljahresschrift für Sozial- und Wirtschaftsgeschichte, 1975, Bd. 62, H. 2; Heinz Habedank, Zur Eingliederung des deutsch-bulgarischen Waren- und Zahlungsverkehrs in die wirtschaftlichen Kriegsvorbereitungen und in die Kriegswirtschaft des deutschen Imperialismus (1931 – 1941), в: Българо-германски отношения и връзки, Т. 3, 1981, София, с. 303 – 317; Sundhausen, Holm, Die verpaßte Agrarrevolution. Aspekte der Entwicklungsblockade in den Balkanländern vor 1945, в: Industrialisierung und gesellschaftlicher Wandel in Südosteuropa, Hrsg. von Roland Schönfeld, Südosteuropa-Studien, Bd. 42, München 1989.
12. Volkmann, Hans-Erich, Die NS-Wirtschaft in Vorbereitung des Krieges: в: Das Deutsche Reich und der Zweite Weltkrieg, Bd. 1, Ursachen und Voraussetzungen der deutschen Kriegspolitik, Militärhistorisches Forschungsamt (Hrsg.), Stuttgart 1979, с. 177 – 368; Wendt, Bernd Jurgen. England und der deutsche „Drang nach Südosten“. Kapitalbeziehungen und Warenverkehr in Südosteuropa zwischen den Weltkriegen, в: Geiss Imanuel/Wendt, Bernd Jürgen (Hg.): Deutschland in der Weltpolitik des !9. und 20.Jahrhundert, Düsseldorf, 1973, S. 483 – 512.